Лидерът на основната опозиционна партия в Турция Кемал Кълъчдароглу е всичко, което президентът Реджеп Тайип Ердоган не е.
Наричан "Ганди Кемал", мекото и спокойно поведение на лидера на Народнорепубликанската партия (НРП) рязко контрастира с бомбастичността и хапливостта на Ердоган.
Освен противоположните им характери, двамата мъже имат и коренно различни виждания за страната.
През годините на своето управление Ердоган централизира властта в собствените си ръце, изгради персоналистична автокрация и насърчи култа към личността. Кълъчдароглу иска да разпръсне властта и да възроди турската демокрация - задача, която опозиционната коалиция в страната официално му възложи тази седмица, посочвайки го за свой кандидат за президент на изборите през май, които според мнозина ще бъдат решаващи или преломни.
Но докато Ганди официално се готви да се заеме с шефското място в Турция, въпросът, който турците си задават, е може ли той да спечели?
В страна, в която силните лидери са почитани заради способността им да мобилизират последователи с енергичния си и емоционален политически стил, мнозина са скептично настроени към перспективите на Кълъчдароглу. Някои смятат, че неговият книжен и често прекалено спокоен маниер е проблем срещу популист, известен с гръмките си изказвания като Ердоган, но Кълъчдароглу остава уверен.
Непосредствено преди общинските избори в страната през 2019 г. опозиционният лидер беше подразнен от водещ на новини по проправителствен канал за това, че е казал, че НРП ще спечели големите градове в Турция. Кълъчдароглу отговори с лека усмивка, като каза: "Ще видите, казвам ви истината". И в крайна сметка НРП спечели почти всички големи градове, нанасяйки сериозен удар на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган.
Президентът често нарича опонента си Бай Кемал (г-н Кемал) - прякор, с който се подиграва с това, което Ердоган твърди, че е привилегирован и западен произход на Кълъчдароглу. Неговото възпитание е всичко друго. Кълъчдароглу е едно от седемте деца, родени в семейство от исторически преследвано алевитско малцинство в източната провинция Тунджели. Баща му, офицер, и майка му, домакиня, се борят да свържат двата края.
Днес Кълъчдароглу все още живее в скромен апартамент, пълен с износени уреди и остарели мебели. Потребителите на социалните медии оприличават кухнята му, където той записва видеоклипове за своите поддръжници, на тази на техните баби.
Въпреки скромния си произход, Кълъчдароглу завършва един от най-добрите университети в Анкара със специалност "Икономика" и след това заема високи постове в турската бюрокрация, като през 90-те години на миналия век печели наградата "Бюрократ на годината". Докато Ердоган вижда в бюрокрацията пречка за ефективното управление, Кълъчдароглу смята, че способните администратори са от ключово значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.
Едно от предизборните му обещания е да възстанови институциите в Турция и да разпредели властта, като премине от президентската система на Ердоган към реформирана парламентарна система. И милиони хора му се доверяват.
Кълъчдароглу е известен както на своите поддръжници, така и на опонентите си като честен човек. Той направи кариера, борейки се срещу подкупите. Написаният от него доклад за превенция на корупцията в публичния сектор проправя пътя за издигането му в редиците на НРП и подтиква тогавашния ѝ лидер Дениз Байкал да го покани да се присъедини към партията. Избран е за член на парламента през 2002 г. - годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт - и си спечелва славата, като преследва правителствени фигури за корупционни и незаконни според него дейности.
Нарастващата популярност на Кълъчдароглу му помогна да стане лидер на партията през 2010 г., когато Байкал беше принуден да се оттегли заради изтекъл секс запис. Оттогава Кълъчдароглу насочва твърдо светската партия към по-умерена и приобщаваща политика.
Въпреки протестите на някои членове на партията, през 2014 г. Кълъчдароглу сключи съюз с крайнодясната Партия на националистическото действие и подкрепи Екмеледдин Ихсаноглу - интелектуалец с ислямски възгледи - като кандидат за президент на опозицията срещу Ердоган. Ихсаноглу губи, но Кълъчдароглу се справя елегантно с реакциите на своите поддръжници, като признава, че партията му се е справила зле, но не се поддава на призивите да подаде оставка.
Критиките към ръководството му отново се засилиха през 2017 г., когато Кълъчдароглу убеждаваше поддръжниците си да не излизат на улицата, след като спорен референдум предостави на Ердоган широки правомощия, преминавайки към президентска система без сериозни проверки и баланси.
По-късно Кълъчдароглу обясни, че е чул, че поддръжниците на Ердоган са въоръжени, и не е искал да носи отговорност за евентуално възникнало насилие. Някои членове на партията го обвиниха в пасивност, но Кълъчдароглу устоя на бурята.
Същата година, докато все още е обект на нападки, че не е достатъчно силен в оспорването на Ердоган, Кълъчдароглу организира "Марш за справедливост" в знак на протест срещу присъдата на Енис Бербероглу - депутат от НРП, който е осъден на 25 години затвор за това, че уж е разкрил пред журналисти държавни тайни за транспортирането на оръжия за джихадистите в Сирия. Маршът, дълъг 280 мили, показа, че макар Кълъчдароглу да не е революционерът, за който някои представители на опозицията го искаха, той може да бъде тиха сила, човек, който иска да внуши промяна, като обедини онези, които се стремят към демократична страна.
През цялото време Кълъчдароглу продължава да полага усилия за разширяване на обхвата на НРП. За да привлече консервативните избиратели, например, той наскоро обяви, че ще внесе закон за защита на правото на жените да носят забрадки в много държавни институции. Този ход предизвика лавина от гневни реакции от страна на светски настроени потребители на Twitter, женски организации и опозиционни партии. Но за пореден път Кълъчдароглу твърдо отказа да отстъпи пред вътрешния ропот.
Единственото забележително изключение от тези усилия за смекчаване на имиджа на партията му обаче е предпазливият му подход към кюрдите. Турският национализъм е силно течение, което пресича партийните граници. И въпреки че Кълъчдароглу обеща да разреши десетилетния спор по мирен път, той често е критикуван от кюрдите, че не прави достатъчно, за да помогне за случването на помирението.
Гьонюл Тол, "Политико"/БГНЕС
