Селфи за спомен: Йорданка Фандъкова – кмет на София, Мирослав Боршош – директор на НДК
Велина Господинова, Мария Манолова
Който е гледал изказването на Бойко Борисов по време на срещата на страните - участнички в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Хърватия, излъчвано на живо в профила му във фейсбук преди две седмици, вероятно му е направил впечатление един натрапващ се детайл. Фокусът на камерата беше насочен към премиера, но зад него в кадър през цялото време попадаше и министърът на европейското председателство Лиляна Павлова. Тя очевидно беше наясно с режисурата на излъчването, защото се подместваше всеки път когато Борисов мръднеше в една или друга посока, така че да не я закрива. Постановката имаше ясен подтекст - да покаже, че Павлова се ползва с доверието на премиера. Ден преди това тя спечели битката с изпълнителния директор на НДК Мирослав Боршош, когото уволни, след това обаче Борисов възстанови и накрая той напусна поста по собствено желание. Загуби обаче контрола върху НДК, който премина отново в ръцете на Министерството на културата, където беше до лятото на 2015 г.
Покрай сагата премиерът не взе нито веднъж публично отношение по въпроса, което подхрани различни спекулации в медиите. Предположенията варираха от драстични финансови нарушения при ремонта на НДК през личен конфликт между Павлова и Боршош до битка на лобита в ГЕРБ.
И след появилите се интерпретации Борисов продължава да мълчи, въпреки че даде съгласието си да бъде сформирана временна парламентарна комисия по случая, за което настояваха от БСП. По време на заседанието й миналия вторник стана ясно, че слабостите в работата на бившия изпълнителен директор Мирослав Боршош са били известни не само на Лиляна Павлова, но и на предшественика й като принципал на дружеството Томислав Дончев. Първо, оказа се, че и двамата са изисквали документация от Боршош за финансовото състояние на НДК и как се изразходват отпуснатите средства за ремонта заради предстоящото председателство на Съвета на ЕС, но им била отказана. Пред депутатите от комисията Павлова каза, че е поискала от изпълнителния директор бизнес план, инвестиционен и оздравителен план, правилата за работата на ръководството и правилата за провеждането на обществените поръчки, но не ги получила. По тези причини се принудила да назначи външен одит на дружеството. Той завършил без заключения за финансовото състояние на дружеството, защото НДК не предоставил нужните документи на одитора. Заедно с това предизвикала още проверка от главния инспекторат към Министерския съвет и на Агенцията за държавна финансова инспекция чрез министъра на финансите.
„На четири пъти през 2016 г. съм изисквал от ръководството на НДК бизнес плана на дружеството, но за съжаление той не ми беше предоставен", каза и вицепремиерът Томислав Дончев, който в продължение на около година и половина по време на предишния кабинет на Бойко Борисов беше принципал на дружеството. Дончев обясни, че след финансовата загуба за 2015 г. от 9 298 000 лв. е имал разговори с ръководството на НДК и е изискал да се предприемат мерки за ограничаване на разходите. От дружеството оправдали две трети от тези загуби с амортизации. Разногласия между него и изпълнителния директор имало и по въпроса кои пространства в НДК имат отношение към председателството. Очевидно обаче още тогава е имало съмнение, че отпуснатите от правителството средства за ремонт на сградата за конкретния повод няма да се изразходват по предназначение, защото Дончев каза, че е проучвал възможността сумите да бъдат внесени в специална сметка и да се назначи контрольор. От финансовото министерство обаче му отговорили, че няма такава практика.
В правителствата на Борисов подобни конфликти не излизат често наяве. Сегашното избухване на тлеещото напрежение от години и публичното му разнищване може да има няколко обяснения - или Боршош внезапно е изгубил покровителя си, или е настъпил нечии сериозни интереси. Отговор на въпроса защо в продължение на две години не са предприемани действия за смяната му, след като всички са били наясно, че НДК се е превърнало в голяма черна дупка, в която потъват между осем и девет милиона лева годишно, по време на изслушването в комисията не беше даден. От думите на Дончев по-скоро стана ясно, че „проблемният" директор на НДК заедно с дружеството, което управлява, е прехвърлян между министерствата и така е избегнал уволнението. Вицепремиерът препрати въпросите към Вежди Рашидов за първата смяна на принципала през август 2015 г. Тогава НДК премина под наблюдението на Дончев. "Рашидов твърдеше, че работи трудно с Боршош", каза вицепремиерът и пое и отчасти вината за нерешения конфликт: „Няма да ви запознавам с всички съображения и нюанси за решението си да не предложа отстраняване на изпълнителния директор и за това нося своята отговорност." Дончев обаче смята, че проблемът е структурен и е свързан с двете различни визии за развитието на НДК - дворецът да е доставчик на културна продукция, зад която стоял Боршош, или търговско дружество.
Неофициално от ръководството на ГЕРБ казват, че противоречия на ниво правителство между министрите по отношение на отстраняването на Боршош няма. Нещо повече - източници от кабинета твърдят, че преди Лиляна Павлова да уволни изпълнителния директор, Борисов е бил запознат с одитния доклад и го одобрил, което означава, че е дал картбланш на министъра на европредседателството да предприеме тези действия. По тези причини по-вероятно е оцеляването досега на Боршош на поста, въпреки големите финансови загуби за НДК, да се дължи на добрите му лични отношения с премиера. Боршош беше в инициативния комитет за издигането на Борисов за кмет на София през 2005 г. и дълго време след това беше негов неофициален медиен съветник.
|
По-важните изводи от предварителния одит на ремонта в НДК В средата на юни частна одиторска фирма започна проверка на трите поръчки, свързани с ремонта на НДК във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС. След като получи увеличение на капитала със 17 милиона лева, държавното дружество сключи договори за доставка на конгресна техника с „Динакорд България", за проектиране, преустройство и адаптация на сградата с „Галчев инженеринг" и за строителен надзор. От предварителния доклад на дружеството се виждат три основни порока на търговете: - процедурите за обществени поръчки са имали проблеми още в зародиш. Търгът за ремонт на сградата е трябвало да бъде прекратен още в началото заради допуснати незаконосъобразни условия. Вместо това изискванията към изпълнителите са променяни в ход, чрез отговори на въпроси на фирмите; - методиката на оценяване не е била достатъчно ясна. Според предварителния одитен доклад „предвидените стъпки за оценка на техническите предложения съдържат общи, недефинирани и подлежащи на субективна интерпретация изрази". Същевременно в комисията не е имало професионално компетентни кадри. Комисията по поръчката за ремонт е давала оценки „на база абсолютно неясни и субективни признаци, което произтича от методиката", се казва в доклада. Използвани са категории като „добро", „много добро" и „отлично", без да става ясно какво се влага в това. Оценявано е и нивото на „иновативност", което няма дефиниция. Няма детайлна аргументация на присъдените оценки, което поставя под въпрос качеството на оценяването. Подобен е и случаят в поръчката за строителен надзор, където са използвани критерии като „последователно", „ефикасно" и „подробно", които не подлежат на ясно определяне; - някои от участниците, включително и победителят „Галчев инженеринг", е трябвало да бъдат отстранени още в началото на търга. „Галчев инженеринг", „Главболгарстрой" и „Еврострой" ДЗЗД са предложили цени, по-високи от прогнозната стойност на поръчката от 14 млн. лв. Офертата на победителя е с 2.5 млн. лв. по-висока. Възложителите трябва да определят възможно най-точно прогнозната си стойност, защото различна цена може да промени съществено кръга на заинтересованите лица. Така в търга е трябвало да останат само две оферти - на обединение „Кид плюс М синтез" (за 14 млн. лв.) и на консорциум „Евро НДК" (за 13.7 млн. лв.). |
