Когато Америка е дом, а България – низ от приятелства

Той живее от 27 години в САЩ, в Щатите е завършил висшето си образование, започнал е една работа, сменил е няколко други след това, учил е и се е усъвършенствал. За да стигне преди време до вицепрезидентски пост в Google, а днес да бъде почетен консул на България в Сан Франциско, в чиято територия влиза и прочутата Силициева долина. Как се става толкова успешен? „Бих казал – низ от щастливи стечения на обстоятелствата. Много е лесно човек да се самозалъгва, че е много умен и кадърен, но истината е, че в много ситуации се озовах на правилното място и в правилното време“, обобщава днес постигнатото Богомил Балкански. Той е част от  

първата вълна българи

които напускат Родината, за да търсят щастие зад Океана. Пристига в Щатите още през 1991-ва, за да учи. Пътят му към американската мечта е свързана с един китаец, негов приятел в България, с когото се срещнал, защото учел китайски.

„Докато приятелите ми ритаха футбол в гимназията, аз бях, така да се каже, зубрач и учех китайски. Моят приятел китаец ми отвори очите как се кандидатства в американски университети, че трябва да се държи TOEFL, SAT... Когато дойде 10 ноември, аз фактически бях доста подготвен и започнах да пиша писма на американски университети. Получих пълна стипендия от Cornell и така попаднах в Америка“, спомня си днес Балкански. След това животът го завърта. Връща се за кратко в Европа, в Германия, но Америка го тегли и той отново потегля натам, този път към бизнес училище в Станфорд. „Житейският ми план беше да стана инвестиционен банкер на Уолстрийт. Не че имах точно представа какво правят инвестиционните банкери на Уолстрийт, но явно бях гледал достатъчно пъти филма „Уолстрийт”, казва с усмивка Балкански. Но времето в Станфорд съвпада с гребена на „дот-ком вълната“ и той, както и повечето му колеги, се оказват истински омагьосани от Силицевата долина.

„И в крайна сметка отидох на работа в стартъп. Това беше през 2000 година и това беше първият ми опит в технологичната индустрия и софтуерната индустрия“, спомня си днес той. Малко по-късно стартъпът се разпада и той стои месеци без работа.

Но си стъпва на краката

и попада в компания, в която успява да научи занаята продъкт маркетинг и продъкт мениджмънт в софтуерната индустрия. Скоро след това започва работа в технологичната компания  VMWear, което също оценява като голям късмет. Признателен е и на шанса заради това, че навсякъде е попадал на много добри мениджъри, които са успявали да развият качествата му. 8 години по-късно Google купуват VMWear и Богомил Балкански става един вицепрезидентите на технологичния гигант. След няколко години обаче отново решава да смени работата, далеч от голямата компания.

„В Google има около 100 000 служители и само около 400 вицепрезиденти, всеки вицепрезидент управлява стотици и хиляди хора. Голямата разлика да си вицепрезидент в Google в сравнение с други компании е, че Google ти позволява уникалната свобода да мислиш без ограничения, тъй като е една от най-успешните“, убеден е българинът. Според него гигантът е магнит за таланти и там качествата на хората са несравнимо по-високи.  

В Google работят и стотици българи

  „Имахме вътрешен имейл лист и в него имаше поне 300 души, а той не е включвал абсолютно всеки българин. Този имейл лист не беше безкрайно активен, но може би темата, която най-често се дискутираше на него, бе какво ние, българите в Google, трябва да направим, за да отвори Google офис в България. Това беше знак, че макар и повечето от тези българи да бяхме взели съзнателно решение да не живеем в България, милеехме за нея.“, спомня си Балкански. Според него сега е малко нереалистично да се мисли за офис на Google в България, но това така или иначе било най-честата тема на дискусия след българите. Днес освен като един от най-известните българи в Силициевата долина, но вече и като почетен консул на България, Балкански работи над идея, която предстои да бъде официално представена. Той и негови съмишленици обмислят откриването на информационен център за

BG фирми в Силициевата долина

„Не става дума за търговско представителство, а за център, който предоставя минимална физическа инфраструктура и услуги на български технологични стартъпи и  предприемачи, които искат да стъпят на американския пазар“, обясни консулът. Официално този център ще се ръководи от Павлина Янакиева, която е една от ключовите фигури на българската диаспора в Силициевата долина. „Стъпването на български фирми на американския пазар е труден, защото българските предприемачи нямат контакти, нямат опит, нямат лична мрежа... А освен това предизвиква огромен скок в разходите“, споделя Балкански. След 27 години извън Родината той признава, че не приема България като свой дом. „Когато се връщам, от години усещането е, все едно ходя в чужда страна, в която по някаква странна причина говоря езика“, признава той. А причината според него е, че страната ужасно много се е променила – в повечето случаи за добро. Но в нея не е останало нищо от неговото детство. И все пак там са неговите приятели, затова и за него България е низ от приятелства. А Америка е неговият дом, където е срещнал много хора, които са му помагали и където мери успеха с успеха на онези, на които той е помагал.