Замисляли ли сте, че земята, по която се разхождате днес, може да е била нечия собственост? Знаете ли чие благородно дарение е оформило Бургас такъв, какъвто го познаваме сега? Повечето бургазлии споменават името му с гордост и признателност, но за съжаление славният му портрет бавно се покрива с прах. Името му е Александър Георгиев (1830-1913). Родом е от Дюлгерий - днешно Зидарово, но по-голямата част от живота му преминава в Бургас. Още на 10-годишна възраст баща му умира, а майка му се омъжва в друго село. С братовчед си стават чираци в Созопол, но не след дълго се установяват в Бургас и откриват заедно магазин. С времето бизнесът им процъфтява и скоро стават едни от най-влиятелните търговци в града. Пътниците от всички чуждестранни кораби пазаруват от магазина им, както и голяма част от бургазлиите. С течение на времето Александър научава много езици, които
му помагат да общува с чужденците
пише за него сайтът „Старият Бургас“.
Натрупаното с много труд богатство влага в недвижими имоти. На пръв поглед обаче изглежда като най-обикновен селски човек - носи стари дрехи, храни се с хляб и домати, докато работниците му се гощават богато. Няма семейство и живее сам в малка стаичка. Въпреки че в ранните си години не посещава училище, бистрият му ум изумява всички, които общуват с него. Прозвището „Коджакафалия“ получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал и честните по-късно правел съдружници. Въпреки огромното богатство, с което разполагал, той остава скромен до края на дните си Половината от времето си Коджакафалията прекарва в печелене на пари, а останалата половина – в раздаването им на бедните. С лични средства той строи сиропиталища, старчески домове и болници, десетки ханове, фабрики и магазини. Отказва да се снима, единствената му фотография е направена случайно от неизвестен фотограф, докато обядва в хана с обичайните маслини и хляб. През 1911 г. - 2 години преди смъртта си - съставя завещанието си. Цялото си имущество, което днес се равнява приблизително на милиард и 100 млн. лева, той дарява на общината, за да се развие градът и да се помогне на бедните.
Нивите му, които са били на мястото на сегашния жк „Братя Миладинови“, са разделени на парцели и дарени на безимотните и бедни граждани, за да имат площ, върху която да построят жилища. Дава пари и за улици и осветление. Така се появява комплексът, както и името му – Коджакафалийска махала. Общо дарените площи
осигуряват дом на над 600 души
Завещанието включва и магазините му, като изрично се заръчва те да не се продават, а печалбата им всяка година да се раздава на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание. С това се превръща в един от най-големите български дарители. Умира на 15 юли 1913 г., намерен е мъртъв в дома си. Изграден му е надгробен паметник от черен мрамор, за който се говори, че е проектиран от италианския архитект Тоскани. Вероятно това е същият Тоскани, който е проектирал и храма „Св.св. Кирил и Методий“. Коджакафалията предвижда пари и за надгробния си паметник в завещанието само и само да не ощетява никого след смъртта си. Целият град запомня неговото име, което вече стои със златни букви в историята на Бургас.
Управници на Бургас преди 1989 г. го причисляват към капиталистите експлоататори и паметникът бива разрушен, а тленните останки на Коджакафалията
са пренесени в общите гробища на Бургас
и седят там незаровени, без надгробен надпис близо 8 години. На 20 октомври 1989-а се свиква общоградско събрание по въпроса за запазване на спомена за този бележит българин, чиято светла памет постепенно се заличава от националното съзнание. На събранието са присъствали много от жителите на „Братя Миладинови“, чиито деди са били облагодетелствани от даренията на Коджакафалията. Тогава е внесено и предложение за възстановяване на паметника му. В резултат на това се изработва двуметрова релефна плоча на стената на бл. 1 на ул. „Вардар“. Изумително е как един човек от беден и необразован сирак успява с честен труд да придобие такова богатство и да запази своята скромност и своята доброта. Животът и делата му са повод за гордост, а всички ние не трябва да позволяваме времето да изтрие неговия отпечатък върху историята на града.
