Западните страни трябва все повече да се справят с трудностите, свързани с изхвърлянето на пластмаси, защото Китай и много страни от Югоизточна Азия вече не ги искат. Пещите за изгаряне на смет или депата за отпадъци са две бързи решения, откакто Пекин затвори през януари 2018 г. вратата за някои чуждестранни отпадъци, но специалистите твърдят, че дългосрочните решения трябва да включват по-добро рециклиране или още по-добре по-малко боклуци.
Досега глобалната мрежа за рециклиране не е успяла
да се адаптира, тъй като страните в Азия се отказаха да се опитат да заменят Китай. „Проблемът е, че количествата са огромни“, каза Арно Брюне, ръководител на бюрото за международно рециклиране в Брюксел (BIR), а потенциалните заместители на Китай са претоварени. Проблемите също така станаха основа за дъмпингов нелегален внос, по-специално на материали, които е трудно да бъдат рециклирани или изобщо не може да се рециклира, каза Брюне. “Някои страни за съжаление ще станат новите купчини за боклук в света, най-бедните страни ще поемат отпадъци в замяна на плащане, но ще понасят екологични и социални разходи“, отбеляза Венсан Оре, специалист в консултантската група EY. Европейските страни рециклират някои пластмаси като прозрачни бутилки, направени от полиетилентерефталат или PET, но транспортирането в чужбина на пластмаси, е или „с лошо качество и стойност“, или не могат да се рециклират, сочи доклад на неправителствената група „Глобален алианс за алтернативи за изгаряне“ (GAIA). Малайзия разрешава вноса на чиста, хомогенна пластмаса, но предупреди, че ще изпрати обратно стотици тонове замърсени пластмаси в страни по света. „Действията, предприети от малайзийското правителство, подчертават важността на отговорното рециклиране, използването на спецификации и управлението на процесите надолу по веригата“, обясни Адина Рене Адлер от Института за рециклиране на скрап (ISRI), който представлява американски компании, активни в сектора. Тайланд също е ограничил вноса на пластмаси и те са пренасочени към страни с по-леки стандарти като Индонезия и Турция, сочи докладът на GAIA.
Западните страни имат малко готови решения
за проблема с пластмасата, която е твърде скъпа за рециклиране. Те нямат местни потребители на такива рециклирани материали, които китайците често превръщат в нови промишлени стоки. Изправени пред нарастващи купчини боклуци, западните страни нямат много голям избор в момента, освен да ги изгорят или погребат. Брюне заяви, че те трябва „да инвестират в научноизследователска и развойна дейност (R&D) на по-подробни и ефективни системи за сортиране“, способни да извличат полезни суровини. Междувременно „производителите трябва да положат усилия да произвеждат повече продукти с оглед на рециклирането“, добави той, което може да бъде трудно, като се има предвид, че секторът на пластмасите се справя добре въпреки критиките и ограниченията. За около десетилетие световното производство на пластмаси се е увеличило от 245 милиона тона до 359 милиона през 2018 г. според последните данни на европейската федерация PlasticsEurope.
