От 2000 до 2024 г. Демократична република Конго е изнасяла значителни количества уран, въпреки че страната не е отчитала никакво производство от десетилетия, пише Interesting Engineering.
Учени от Университета на Уисконсин-Мадисън и Принстънския университет констатират в свое изследване, че между 2000 и 5000 тона уран са били изнесени от Конго през посочения 24-годишен период. Те отбелязват, че годишното производство на природен уран е 55 000-65 000 тона, което прави износа на толкова голямо количество от тази суровина изключително значим.
Изданието напомня, че страните, които добиват уран, са длъжни да докладват за това на МААЕ, за да се гарантира спазването на договорите за неразпространение на урана. Тези страни трябва да докладват на агенцията за всяко транспортиране такъв материал.
Отбелязва се също, че Конго е водещият световен доставчик на кобалт. Той е ключов материал в съвременните условия, когато планетата се стреми да премине към по-чисти източници на енергия. Използва се в електромобилите, соларните и вятърните електроцентрали.
В медния пояс в Конго е съсредоточена по-голямата част от световния добив на кобалт. В този регион обаче кобалтът се среща заедно със залежи от уран.
„Когато компаниите добиват кобалтова руда в този регион, те извличат и относително големи количества уран, защото уранът е „прикрепен“ към кобалта. А когато добивате кобалтова руда близо до бивша уранова мина – както е в Конго, тя може да съдържа доста уран.“ – казва Райън Манзук, изследовател от Университета на Уисконсин-Мадисън и Принстънския университет, участвал в проучването.
А къде отива уранът?
Изследователите отбелязват, че в Китай се намират около 95% от световните мощности за преработка на кобалт. По думите ми, по-голямата част от урана от Конго е изпратена в Китай.
Между 2000 и 5000 тона уран са достатъчни за производството на 600 до 1500 ядрени бойни глави.
Според данните от проучването, ако се използва за мирни цели, това количество би било достатъчно за захранването на леководен реактор до 25 години.
„Тъй като този уран не е деклариран, добивът и извличането му не са официално регистрирани, няма никакви ограничения за крайната му употреба“, посочва Себастиан Филип, експерт по ядрена сигурност, доцент в Университета на Уисконсин-Мадисън.
