Христос воскресе! (Както е прието да се поздравяваме 40 дни след Великден). С Божията помощ се събираме за двадесети път отново като първия път през 2005 г. в София - града, който носи името на Божията премъдрост, и отново на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, където и когато е най-естествено да говорим за знанието, каквато е темата на тази среща. Това каза генералният директор Кирил Вълчев на откриването на 20-ата Световна среща на българските медии, която Българската телеграфна агенция (БТА) организира в София.
Той отбеляза, че срещата се открива в Националния пресклуб на БТА в София - един от общо 43-те национални пресклуба в България, в съседни страни и сред български общности в чужбина, които националната информационна агенция на България за последните четири години утрои като и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, служещи кореспондентски бюра.
В неделя участниците ще бъдат в Клисурския манастир, който е посветен на Светите Кирил и Методий и патриарх Даниил ще отслужи молебен за благоденствие на българските медии по света. „А вдругиден ще разговаряме в най-стария български курорт с лечебни води Вършец по време на заключителната конференция по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с подкрепата на Европейската комисия, който цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в съюза, каза Вълчев.
Генералният директор на БТА припомни, че както преди 20 години, днес отбелязваме кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от Светите Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост глаголицата - част от календара на новата съвместна инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа“ за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г.
„Но българските медии по света вече носим още по-голяма отговорност, защото писането на българската азбука вече е писане на една от само трите азбуки на ЕС, а творчеството на български език е творчество на език на ЕС. Отново участват десетки медии, които пишат с български букви и говорят на български език, но този път от рекордните за срещите 25 държави - с една повече от първата среща през 2005 г., като този път някои се включват онлайн благодарение на развитието на технологиите“, каза Кирил Вълчев.
Той отбеляза, че инициатора на срещите е Максим Минчев и отдаде почит към паметта му след преждевременната му загуба през 2020 г. „Междувременно си спомняме с обич за още колеги, които ни напуснаха - последният е Асен Григоров, който си отиде вчера, светли му небеса“, каза още генералният директор на БТА.
Той отбеляза, че темите на отделните панели ще бъдат провокирани от актуални въпроси - този път за това как културата да присъства в медиите, за новото знание, включително новите технологии и изкуствения интелект в медиите, за медиите и България в света на XXI век. Като към тези теми е назрял момента да обсъдим и как да развием тези срещи през следващите години като ги надградим на базата на натрупания опит в променящия се медиен свят.
„Но - каквито и злободневни теми да сме обсъждали по време на срещите досега - винаги е присъствала голямата тема за медиите като източник на знание за днешния ден, на което всяко човешко същество има право, защото това отличава човекът от всички други земни създания“, посочи той.
И допълни: Затова на празника на азбуката, на който се събираме за двадесети път, служещите в медиите трябва да си отговорим на много по-големия въпрос как използваме буквите, които празнуваме днес.
По думите му провеждането на Световната среща на българските медии е повод да потърсим отговор и на въпроса как да ги продължим. Защото, макар и от повече държави, медиите, които участват стават все по-малко, а оставащите - все по-рядко излизащи, с по-ограничено съдържание и все по-трудно издържащи се. „Това налага България спешно да предложи програма за системна подкрепа за българските медии в чужбина, каквато успешно прилага за училищата. Защото журналистите носят знанието за днешния ден, както учителите предават знанието от вчерашния. А това налага и нови модели на подкрепа и за медиите в България - обществени и частни, в които най-малкото журналистите трябва да получават възнаграждения колкото учителите. Понеже без естествения интелект на журналистите, няма смисъл от изкуствения интелект в медиите“, каза Вълчев.
Той отбеляза, че една от формите за помощ вече, обаче, се прилага - истинските новини на БТА от три години са със свободен достъп, защото българският парламент промени закона за дотогава платения достъп, разбрал, че в света на свободната лъжа и знанието за истината трябва да бъде свободно. Впрочем през последните три години в БТА даде видим резултат и сътрудничеството с българските медии по света - един от основните източници на вече над 8000 новини от българите в чужбина, които агенцията публикува през миналата 2024 г. в създадената през 2021 г. рубрика „БГ Свят“ със само 243 новини тогава.
Той даде предложение от следващото 21-во издание Световните срещи на българските медии да прераснат в Световни срещи „България в медиите“, които да се провеждат вече в седем модула. Първият да остане среща на българските медии по света. Вторият - разговор за националните медии в България, третият да е за регионалните медии в България, които почти изчезнаха. Четвъртият - за българските медии по света на местни езици, които досега не са били във фокуса на нашето внимание. Петият да бъде за участници от чужди медии, които пишат и говорят за България по образеца на международните журналистически срещи в Казанлък по време на Празника на розата, от които последната според архивите на БТА е била през 1992 г. БТА може да развие опита си от поканите досега за обмяна на опит към журналисти от партньорски национални информационни агенции на други държави. Шестият - за преводачи от български език по света като така наредим до периодично излизащите медии и първата медия книгата. А седмият - за представяне на нови медии, нови технологии (като злободневния изкуствен интелект, например) и нови платформи за разпространяване на медийно съдържание.
„Но както и да развием нашите срещи, най-важното послание на тях ще си остане, че това е среща на медии за съдържание, за което се носи редакционна отговорност за разлика от безотговорното писане в социалните мрежи. А голямата истина, която свети Кирил посочил когато бил при сарацините, е, че “Бог е сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите”. Смисълът на буквите е да ни приобщават към висшите. И медиите са посредници, които носят огромна отговорност да приобщават колкото се може повече хора към висшите“, каза генералният директор на БТА.
По думите му служенето с буквите е голяма отговорност, както научаваме от „За буквите“ на Черноризец Храбър, която книга БТА е приготвила за подарък на участниците в срещата. Участниците получават в дар и плакет с новия шрифт ЛИК на БТА, създаден по поръчка на агенцията от Националната художествена академия (НХА) на основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий през IX век в България. Шрифтът е вече регистриран в Патентното ведомство на Република България, като БТА го предоставя за свободно ползване от всички публични институции на страната в името на постигане на единен облик. За спомен от срещата на участниците ще остане и пощенската марка с автор Людмил Веселинов, която валидирахме днес с вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, както през 2005 г. е издаден пощенски плик за първата среща.
„Като говорим за отговорността си нека помним, че трябва да си служим с буквите като в църква, а не като в житница, ако перефразираме най-старият известен надпис на кирилица от 921 г., изсечен върху скала в близост до монашеска килия в манастира край Крепча в Североизточна България, който гласи: „В името на Отца и Сина и Светия дух. Тук почива светия отец Антони. А който в тази църква направи житница, ще отговаря пред Бога. Недостойният Михал написа. Амин“, каза още Кирил Вълчев.
По думите му, понеже за всичко, което пишем и говорим, отговаряме най-първо пред Бога, нека човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, да ни всички привежда към разум и спасение понеже сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго, както казва Черноризец Храбър в „За буквите!“
„И дано - както се казва в Похвалното слово от свети Климент Охридски - преблаженият Свети Кирил дава духовна сладост и на нашите думи, възсиява благоразумна светлина и на нашите лица, прогонва и нашата сърдечна слепота, насочва в правия път и нашите стъпки, изцелява и нашите души …“, каза още той
И нека молим светите братя Кирил и Методий да се застъпват за нас пред Бога да разберем истинския смисъл на нашите букви и знанието, което ни носят, както и българските медии по света да бъдат ревностен посредник това знание да достига до много хора, допълни Кирил Вълчев.
Темата на тазгодишното издание на събитието е „Медии и знание“. Във форума – присъствено и онлайн, участие ще вземат български журналисти от 25 държави, включително България. Сред тях са 46 журналисти от 34 българоезични медии по света. Участие са потвърдили и представители на 36 медии от България.
Срещата бе открита в Националния пресклуб на БТА в София от генералния директор на Агенцията Кирил Вълчев и цар Симеон Втори (1943-1946 г.), който – в качеството си на министър-председател, прави обръщение към участниците в Първата световна среща на българските медии в София на 23 май 2005 г.
БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г. със съдействието на А1, „Аурубис България“, „БИ ДЖИ АР ГРУП“ ООД, ГЕОТЕХМИН ООД, „Главболгарстрой холдинг“ АД, „Логистични системи“ ООД, Национален дарителски фонд „13 века България“, Opel (Ес Еф Ей Аутомотив ЕООД - официален вносител на марката Opel в България), „Пощенска банка“, „Пъчков“ ООД, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София.
