Бившият икономически министър и настоящ лидер на "Продължаваме промяната" Кирил Петков все още не е пратил документи за гражданството си по делото по темата в Конституционния съд, съобщи в. "Сега". Срокът за това е едномесечен и тече от 9 септември.
КС бе сезиран от ГЕРБ, след като ИТН разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство - българско и канадско, а по Конституция членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани. Затова и от ГЕРБ атакуваха в КС президентския указ за назначаването на служебния кабинет в частта, с която Петков е определен за министър.
Според ГЕРБ към момента на назначаване на Кирил Петков за служебен министър на икономиката, той не е бил освободен от канадското си гражданство. В искането си депутатите на ГЕРБ поддържат тезата, че за загубване на канадското гражданство не е достатъчно лицето да е направило волеизявление за освобождаване от гражданство, а трябва да има и акт от Канада.
На 9 септември, когато допусна делото за разглеждане КС поиска документи от различни институции, както и от самия Петков. Беше им даден едномесечен срок. От бившия министър се чака официален писмен документ от компетентния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождаване от канадско гражданство с посочена дата на това освобождаване.
Президентът Румен Радев също трябва да представи в КС декларацията, подадена от Кирил Петков, че няма друго гражданство освен българско, преди да стане служебен министър на икономиката.
От министъра на правосъдието беше поискан документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Петков към 10 май, откогато е указът на президента за назначаване на служебно правителство. А от външния министър - да поиска по дипломатически път писмена информация от Канада дали към 10 май Петков има канадско гражданство.
В КС вече са постъпили документи от институциите. Досега Петков не веднъж обяви, че няма намерение да ходи до посолството на Канада в Букурещ, за да вземе документа, че вече не е неин гражданин.
Все още не е ясно дали КС ще се произнесе по делото преди предсрочните парламентарни избори на 14 ноември, защото процесът ще бъде решен от документите. И ако на КС се наложи да изчака получаването им, няма да има и решение.
Като страни по делото бяха конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието и министърът на външните работи, които също имаха едномесечен срок за становища, но засега такива по делото няма обявени.
