„Антарктика е едно магнетично място - казва Кирил. - Неслучайно наричат континента „бялата любовница“. Отидеш ли веднъж, влюбваш се и ти се иска отново и отново да се връщаш...“
За пътешественик като Кирил Кандиларов това внася допълнителна доза адреналин в пътуването, макар че заминава с мисия - да организира медицинска лаборатория на българската база на остров Ливингстън.
„Като дете мечтаех да стана лекар като майка си“, казва той. Лекар става брат му Найден, а той, тъй като много обича живия свят, природата, завършва магистратура по „Биотехнология“. Като студенти братята Кирил и Найден Кандиларови работят в Германия, в градчето Рюселсхайм, където е роден Адам Опел, създателят на „Опел“. Работят на длъжността „помощник-сестра“.
Двамата са впечатлени от немския начин на грижа и отношение към пациента. Решават
да пренесат своя опит в Родината
Създават през 1999 г. частна лаборатория за медицински изследвания „Кандиларов“, която развиват във верига лаборатории. Амбицията им е да пренесат опита от Германия - максимална точност в резултатите от изследванията, за бърза диагноза и качествено лечение.
През 2010 г. „Лимбах“ (LIMBACH) – най-голямата медико-диагностична лаборатория в Германия и една от водещите в Европа става техен съдружник, като придобива 1/3 от лабораториите. „Това означаваше да се поддържа високото ниво на качеството на изследванията и работата на екипа“, казва Кандиларов, който е мениджър на веригата. Днес имат над 250 служители в цялата страна.
Като член на „Ротари клуб“ от 2007 г. и президент на „Ротари клуб София“ през 2016-2017 г., Кирил Кандиларов винаги се е вълнувал от благотворителни каузи. През 2019 г. заедно с ръководителя на Българския Антарктически институт проф. Христо Пимпирев
създават лаборатория на българската база на остров Ливингстън
Оттогава Кандиларови се грижат безвъзмездно за здравето на полярниците.
Целта е участниците в експедицията да бъдат изследвани преди заминаване, по време на пътуването и след това, за да се следи тяхното здравословно състояние.
Лабораторията на базата дава възможност хората от експедицията да се изследват, когато имат нужда. Да се изработят пробите на апаратите, да се направи веднага онлайн консултация със специалисти в България и да започне незабавно лечение. Цялата лаборатория с уредите се осигурява от веригата „Кандиларов“.
„Втората най-голяма мечта на проф. Пимпирев след създаването на базата на остров Ливигтън беше България да има собствен кораб за експедициите до Антарктика. Такъв беше осигурен за 31-вата експедиция - военният кораб „Св. св. Кирил и Методий“, казва Кандиларов. Корабът в много добро състояние тръгва за Аржентина, където го чакат участниците в експедицията, и с тях за пръв път заминава Кирил Кандиларов.
„За апаратурата за изследвания беше много важно, че имаме този кораб - казва той. - Сезоните на Антарктика са обратни на тези в България. Апаратите не трябва да се оставят през антарктическата зима в базата, когато температурите рязко спадат под -50 градуса. А експедициите се провеждат, когато на Антарктика е лято и температурите са около нулата. Корабът позволява апаратурата да се превозва до базата за всяка експедиция и да се връща обратно.“.
Всеки от участниците отива с определена задача, разказва Кирил. В момента се изгражда голяма научно-изследователска лаборатория върху 350 кв. м. Прокарва се и водопроводна система. За Антарктика заминава и деканът на биологическия факултет, хидрологът доц. Любомир Кендеров, който прави своите изпитания с ракообразни, разказва българинът.
Кирил се занимава с лабораторията, заедно с лекаря на базата д-р Елена Иванова, анестезиолог от „Пирогов“. Вземат проби и работят по изследвания, как реагират полярниците в стресовата среда.
Правят се различни проучвания на водата и на животните, което разпалва любопитството на Кирил. Точно до българската база е Хана Пойнт, наречен още „зоопаркът на Ливингстън“, с голямо биоразнообразие - много пингвинови колонии, тюлени, морски слонове.
„Бях впечатлен от това невероятно място с толкова разнообразен живот. Пингвините са малки любопитковци. Като застанеш на едно място, идват да те помиришат, да те разгледат. Подушват те и бягат, много са сладки. Не се страхуват от хората. Но ние нямаме право да ги пипаме, да нарушаваме тяхното спокойствие. Имах шанса да видя и леопардов тюлен, като биолог ми беше много интересно“, разказва Кирил.
„Във времето, което прекарваме заедно, в базата се създава много приятна обстановка, формира се общност - споделя Кирил. - Като се прибрахме, продължихме да се събираме. Два пъти годишно имаме сбирки и на Българския Антарктически институт, на които обсъждаме следващите експедиции... Честно казано, с най-голямо удоволствие бих заминал и на втора експедиция. Ако ме поканят и има нужда, един час ми трябва да си стегна багажа.“
Това не е единствената мисия на ротарианеца Кирил Кандиларов. Два пъти годишно от лабораторията провеждат изследвания и заедно с лекари се грижат за здравословното състояние
на монасите в българския манастир „Зограф“ на Атон.
Според преданието, Света Богородица и евангелист Йоан, пътуващи на кораб за Кипър, са застигнати от голяма морска буря. Принудени са да потърсят спасение на брега и акостират на Атон.
Божията майка благодари за спасението, като се помолва на Исус Христос да ѝ отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чува глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост“. Оттогава на Атон не се допускат жени, дори и животни от женски пол.
„Монасите на Атон се обричат на ангелски живот - казва Кирил. - Затова и гърците, които са много по-набожни от нас, много ги уважават. Като ги видят на улицата, им целуват ръка. Като влезе монах в магазина, всички правят място да мине най-отпред. Отиде ли монах при лекар, колкото и хора да чакат пред кабинета, първо се прави път на него.“
Монасите стават сутрин в 3 часа, в 4 часа започва литурията - около 4 часа. В 11.30 е обядът им. Понеделник се смята за ден на ангелите, в сряда е предаден Исус Христос, в петък е разпнат. В тези 3 дни те постят и се хранят само веднъж в 11, 30.
Имат 3 мoлитви на ден - сутрин от 4 до 8, обедна и вечерна. През останалото време работят. Отглеждат зеленчуци, имат маслинови дръвчета, готвят в кухнята. Общо са около 45 човека - монаси и послушници. Имат много работа. Хубавото е, че след влизането на България в Европейския съюз, на Атон започват да ходят все повече послушници и харизяни, или доброволци. Само за празника на Свети Георги е имало около 400 човека в манастира, споделя Кирил.
Манастирът „Зограф“ става все по-хубав. До края на тази година предстои да се възстанови от строителни работници и последната най-горна и най-хубава четвърт от манастира. Там се предполага, че е била и килията на Паисий Хилендарски, където е написал „История Славянобългарска“.
„Ходихме и в библиотеката, където се пази Историята. Предполага се, че Паисий е оставил 6-7 оригинала, а учениците му - около 200 копия, но нито едно от тях не е запазено. В манастира „Зограф“ е останала само една чернова - оригинал“, разказва Кирил.
Пътешествията са една от големите му страсти. „Колкото повече човек пътува, толкова повече вижда, че малко е пътувал“, казва той. Най-интересни са му били Австралия, Южна Корея, Япония, Тайван, Виетнам. В Южна Америка е бил в Аржентина, Перу, Бразилия, Чили. Преди това е бил в Южна Африка.
„Лично аз като биолог предпочитам да съм на места, където е по-диво“, признава той. В Бразилия е бил в Пантанал - мястото, където живеят най-много ягуари. Бил е в пустинята Атакама в Чили - „едно невероятно място, много красиво, с езера и много птици“, в джунглата в Перу, в пустинята в Австралия. „Такова място ме впечатлява много повече, отколкото, да кажем, Рио де Жанейро“, казва Кирил.
Той съчетава трудната и отговорна работа на мениджър на верига лаборатории с пътешествия по света. „Дали се определям като авантюрист? По-скоро да - казва той. - Бизнесът ни е такъв, че е необходимо непрекъснато да следиш какви са тенденциите на пазара на медицински услуги и да се променяш спрямо пазара. Това предполага много работа и напрежение. А моите авантюри са, когато искам за известно време да избягам от действителността.“
