Администрацията на президента Доналд Тръмп насърчава американски компании да извършват собствени кибератаки срещу престъпни хакерски групи. Представители на Белия дом смятат, че мярката ще помогне в борбата с киберзаплахи като атаките с рансъмуер, но бивши служители и експерти по сигурността предупреждават, че тя може да доведе до хаос, пише в свой анализ New York Times.
Съгласно меморандум за националната сигурност, подписан от Тръмп късно на 12 август, избрани компании ще могат да работят с министерствата на правосъдието и вътрешната сигурност за извършване на кибератаки срещу чуждестранни престъпни групировки при определени условия.
Операциите ще позволяват както наблюдение на престъпните мрежи, така и конкретни видове хакерски действия, които могат да доведат до прекъсване, манипулиране или унищожаване на информационни системи и мрежи, включително виртуална и физическа инфраструктура.
Все още не е ясно кои компании биха се включили в програмата. Решението представлява рязък завой спрямо провежданата в продължение на десетилетия политика в областта на киберсигурността както от републикански, така и от демократически администрации. Досега акцентът обикновено беше върху укрепването на корпоративната защита, а офанзивните кибероперации бяха запазени за американските военни и разузнавателни служби.
Идеята частният сектор да получи по-пряка роля в офанзивните действия в киберпространството съществува от години, но досега никоя президентска администрация не я беше подкрепяла публично. Сред основните опасения са възможността за разпалване на по-мащабни киберконфликти, възникването на нови въпроси за юридическата отговорност на американските компании и непредвидени последици, които биха могли да доведат до ескалация.
Новият меморандум не разглежда пряко много от тези опасения, но посочва, че политиката цели да използва „изобретателността на частния сектор“, за да ограничи непрекъснато нарастващите щети от кибератаките.
Компаниите обаче няма да получат неограничена свобода за действия в дигиталното пространство. Желаещите да участват първо трябва да преминат проверка, след което да подпишат договор с правителството, предвиждащ глоби от 1 млн. долара при нарушения. Преди всяка атака ще бъде необходимо и писмено разрешение от представители на министерствата на правосъдието и вътрешната сигурност.
Политиката няма да разрешава операции, при които има вероятност да се стигне до човешки жертви, тежки наранявания или действия, които „достигат равнището на употреба на сила или въоръжено нападение съгласно международното право“. Бивши представители на властите и експерти обаче предупреждават, че прецизното определяне на последствията от офанзивните кибероперации понякога е колкото наука, толкова и изкуство.
Белият дом не отговори на въпроси за меморандума, освен че заяви, че операциите ще бъдат „основани на разузнавателна информация“.
Администрацията на Тръмп не проведе предварителен брифинг за журналисти преди публикуването на документа.
Аманда Нейлър, директор по киберполитиката в Съвета за национална сигурност, който участва в изготвянето на меморандума заедно със Службата на националния директор по киберсигурността, заяви в „Линкдин“, че документът ще „даде на Съединените щати нови инструменти за защита на американците от киберпрестъпления и измами“.
Много бивши държавни служители и ръководители в сектора на сигурността обаче изразиха опасения, че новият подход може да се окаже труден за прилагане и допълнително да усложни и без това непредсказуемия свят на съвременната кибервойна.
Бивш високопоставен представител на американското разузнаване предупреди, че одобрените компании потенциално биха могли да предприемат действия, надхвърлящи правомощията, предоставени на собствените служби за сигурност на правителството.
Документът на Тръмп съдържа секретно приложение, което определя процедура за координиране на хакерските операции на частния сектор с действията на федералното правителство. В него се уточнява също, че атаките ще бъдат ограничени до транснационални престъпни организации, смятани за независими от чужди правителства, „освен ако няма ясна разузнавателна информация, установяваща подобна връзка“.
Ник Кар, ръководител на отдела за разузнаване на заплахи в „Майкрософт“ и бивш служител в областта на киберсигурността, заяви, че най-голямото му притеснение е „колко трудно е установяването на извършителя при престъпни операции и колко малко организации могат да го правят правилно и последователно“, включително държавните агенции. Той обаче допусна, че новата политика може да подобри тези възможности.
Често остава неясно дали дадена престъпна хакерска групировка, например рускоезична банда киберкрадци, има връзки с чужда държава или периодично изпълнява задачи за нейна разузнавателна служба.
Майкъл Гарсия, който до юни беше заместник-ръководител по политическите въпроси в Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата, заяви, че макар възможностите за установяване на извършителите да са се подобрили през годините, те все още не са съвършени и „прикриването продължава да бъде изключително ефективна тактика“.
Някои бивши представители на властите смятат, че решението е опит да бъде овладян нарастващ и неустойчив проблем, който вероятно ще се задълбочи в краткосрочен план с развитието на изкуствения интелект.
„Сегашното темпо на кибероперациите е непосилно само за военните“, заяви Мике Еоянг, бивш представител на Пентагона, отговаряла за използването на военни кибероръжия по време на администрацията на Джо Байдън.
Еоянг, която сега е гостуващ преподавател в университета „Карнеги Мелън“, посочи, че успехът на меморандума ще зависи от секретните процедури за проверка на компаниите и одобряване на целите.
„Съществуващият процес за одобряване на военни кибероперации, разработен по време на първата администрация на Тръмп, беше тромав, но отчиташе страничните последици и необходимостта от координация“, каза тя.
Новата политика до известна степен доближава Съединените щати до някои от основните им противници в киберпространството, сред които Китай и Русия. Разузнавателните служби в тези страни отдавна използват хакери от частния сектор за изпълнение на задачи, свързани с националната сигурност, което същевременно позволява на държавата да отрича пряко участие.
Американските компании за отбранителни технологии също подпомагат Агенцията за национална сигурност и Киберкомандването на САЩ, но обикновено предоставят хакерски инструменти, разузнавателна информация и експертни знания, вместо сами да участват пряко в кибероперации.
Дакота Кери, експерт по китайската хакерска екосистема, отбеляза, че в исторически план Пекин е заимствал различни американски политики в областта на киберсигурността, докато новият подход на Тръмп обръща тази тенденция.
„В много отношения сегашните хакерски способности на Китай произтичат от факта, че те копираха нашата образователна система. Сега изглежда, че САЩ се интересуват от копирането на китайската система за упълномощаване на хакери от частния сектор“, заяви Кери, съветник в американската компания за киберсигурност „СентинелУан“.
Заради сложността и потенциалните рискове все още не е ясно кои компании биха се включили в програмата.
„Този подход на правителството поставя нови въпроси пред публично търгуваните компании в сектора: дори ако извършват ответни хакерски действия под защитата или по указание на американското правителство, как ще управляват повишения оперативен риск за своя бизнес и клиентите си и как и кога ще го оповестяват?“, заяви Ванеса Ли, партньор в „Латъм енд Уоткинс“, която консултира компании по геополитически рискове.
Прочети още
Прочети още
Прочети още
