Мишел и Барак Обама вървят към Източната стая, 7 декември 2014 година
Белият дом, официалната резиденция на президента на САЩ, е наречен така през 1901 г. от Теодор Рузвелт, който го обитава до 1909-а. Къщата в сърцето на Вашингтон, на Пенсилвания авеню 1600, служи едновременно и за офис на всеки държавен глава от времето на Джон Адамс до днес. Строежът й започва през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 година. Белият дом претърпява 2 пожара - по време на Британско-американската война през 1814-а и през 1929-а, когато гори западното крило. Шестетажната сграда има 132 стаи и 32 бани, 412 врати, 147 прозореца, 4 стълбищни клетки и 3 асансьора. Там се провеждат заседанията на правителството на САЩ, той е работно място за щаба на президента. За охраната на всичко това, разположено на площ от 7,2 хектара, се грижи Секретната служба на САЩ. Сега големият въпрос е кой е следващият стопанин на Белия дом.
За хората, които не могат да посетят Белия дом „на живо" (резервациите трябва да се правят поне месец предварително, а местата са ограничени), сайтът на резиденцията предлага интерактивна визита. На Парадния етаж се намират Източната, Зелената, Синята и Червената стая, Парадната и Семейната трапезария. Фамилните помещения - Жълтата овална стая, Източната и Западната стая за гости, а също Президентската трапезария, Стаята за преговори, Спалнята на Линкълн и Кралската спалня са на третия етаж. Всички президентски административни помещения са „събрани" в Западното крило. Екологичната зеленчукова градина на Първата дама на южната морава, баскетболното игрище, където държавният глава практикува любимия си спорт, и дори столовата под Овалния кабинет са достъпни чрез мишката на компютъра. Сред обектите, радващи на най-голям интерес, разбираемо е Кризисната стая. Тя се отличава с изключително засилени мерки за сигурност. Била е създадена по искане на Кенеди след провала в Залива на прасетата в Куба през 1961 година. За разочарование на по-любопитните, които тайничко си мечтаят да надникнат в леглото на Мишел и Барак Обама, виртуалната обиколка не предвижда посещение на президентските жилища. „Белият дом не е просто резиденция, той е Домът на народа, казва Мишел и отваря вратите за туристи. През последните 5 години те са 5 милиона души.
За Джаки Кенеди пък се знае, че тъкмо тя пълни резиденцията с най-добрите образци мебели от XVIII-XIX век, урежда музеи да дадат на Белия дом 150 старинни картини, купува във Франция скъпи и ръчно изработени щори, реставрира всичко, което може да бъде възродено. Дамата с френски корени сама подбира тъканите за драперии, дамаската на мебелите, тапетите, осветителните тела. Управлението на нейния съпруг се свързва с най-бляскавите години в Белия дом, когато Къщата е била сцена на елегантни соарета, а музиката и литературата се превърнали в „част от националната диета". Най-черните дни са били през управлението на Ричард Никсън, и то през лятото на 1974 г. около скандала „Уотъргейт".
Първите семейства „наемат" имота за четири или осем години, казва Гери Уолтърс, бивш главен управител на Белия дом. Затова пък персоналът, обичаите и механизмите, обкръжаващи най-могъщия държавен глава в света, често не се променят с поколения. Например - винаги през пролетта цъфтят 3500 лалета в Розовата градина. Уолтърс е заместник-управител и управител на Белия дом в продължение на 31 години. До пенсионирането си през 2007-а ръководи 90-членен персонал от сервитьори, камериерки, готвачи, метр д'отели, оператори на асансьори, цветари, уредници, дърводелци, електротехници и водопроводчици.
Първата дама Нанси Рейгън разказва, че след като се нанесли с Роналд, церемониалмайсторът им представил сметка за храната. „Никой не ни бе казал, че ще си плащаме всяко ядене, химическо чистене, пастата за зъби и други тоалетни принадлежности", споделила Нанси. Официалното работно място на президента е разположено в Западното крило на Белия дом. Има три големи прозореца с южно изложение зад президентското бюро, както и камина в северната страна на помещението. От четирите врати източната води към Розовата градина. През западната се отива в по-малка стая, използвана за учебни цели, както и като трапезария. Северозападната врата води към главния коридор на Западното крило, а североизточната - към кабинета на секретаря на президента. Голямата ос на кабинета е с дължина 10,9 м, а малката - 8,8 метра. Височината му е 5,6 метра.
След построяването на Овалния кабинет през 1934 г. по време на мандата на Франклин Рузвелт в него се поставят настилки четири пъти. Първата е от корк върху основа от иглолистна дървесина, но Дуайт Айзенхауер, който е любител на голфа, по-късно поврежда пода със своите стикове за голф. Линдън Джонсън заменя подовата настилка в средата на 60-те години с линолеум. През 1982-ра Роналд Рейгън поръчва нов паркетен под, който този път е от бор и дъб, и новият дизайн прилича на оригиналните чертежи на Ерик Гаглър от 1934 година. През август 2005-а подът е отново подменен, този път от Джордж Буш, но разликите с предишния му вид са минимални.
