Най-голямата страна в Централна Азия изживя седмица на бунтове и насилие, причинили смъртта на десетки. В икономическата столица на Казахстан, Алмати, боевете бяха най-ожесточени и жертвите – най-много. В понеделник животът там даде признаци на съживяване на фона на мъртвешки разрушения и мирис на барут. Интернетът в града беше възстановен, местните и чуждестранни сайтове отново бяха достъпни и за пръв път от избухването на насилие по улиците се движи общественият транспорт. Понеделникът бе обявен за ден на траур след най-тежките размирици в историята на бившата съветска република от обявяването на независимостта й. Казахстан представи бунтовете в Алмати като нападение на „терористични групи“ и изрази недоволство от отразяването в чужди медии на събитията, разиграли се след протестите срещу повишаването на цените на горивата в западната част на страната на 2 януари. В неделя вечерта министерството на информацията изтегли съобщение, публикувано по-рано през деня в официален Телеграм акаунт, според което при насилието в страната са загинали над 164 души.

„Техническа грешка“

Министерството обясни на два частни сайта, че публикуването му е било резултат на „техническа грешка". Нови данни обаче не бяха публикувани.

Тази бройка - 164 загинали, не можеше да бъде проверена чрез независими източници, но представлява голямо повишение. До момента властите са съобщавали за смъртта на 26 протестиращи и 16 членове на силите на реда, както и за над 2000 ранени. В съобщение, изпратено в понеделник до пресата, външното министерство заяви, че статии в чужди медии са създали „погрешното впечатление, че правителството на Казахстан е нападнало мирни протестиращи. Нашите сили за сигурност се сблъскаха със склонни към насилие тълпи, извършили безсрамни терористични актове“. Президентството съобщи в неделя, че са арестувани 5800 души, включително „значителен брой чужденци". 125 разследвания са били започнати след тези бунтове, нечувани в богатата на въглеводородни горива страна с 19-милионно население от обявяването на независимост през 1989 година.

Протестите започнаха в провинцията след повишаването на цената на газа, преди да обхванат големите градове, особено Алмати, където полицията използва бойни патрони срещу протестиращи, превземащи с щурм административни сгради. Според казахстанското вътрешно министерство причинените от насилието материални щети са оценявани първоначално на около 175 милиона евро. Според същия източник над 100 магазини и банки са били разграбени, унищожени са били над 400 превозни средства. Казахстан обяви в събота ареста на бившия директор на разузнавателните служби Карим Масимов, първата арестувана важна личност. Той е заподозрян в „държавна измяна“.

„Стрелба на месо“

Отказвайки се от всякакъв диалог с протестиращите, президентът Касъм-Жомарт Токаев разреши в петък на своите сили да „стрелят на месо“.

Като осъди тази заповед, ръководителят на американската дипломация Антъни Блинкън заяви в неделя по Ей Би Си, че „властите в Казахстан трябва да са способни да се изправят пред сегашните предизвикателства по мирен начин, за да гарантират, че правата на мирно протестиращите се спазват“. В неделя в Алмати още се виждаха следите от насилието - почернели от пламъците фасади на блокове и много останки от изгорени автомобили по улиците. Освен към поскъпването на живота, яростта на протестиращите бе насочена и към бившия президент Нурсултан Назарбаев, управлявал Казахстан с желязна ръка от 1989 до 2019 година.

Неговият говорител Айдос Укибай отново отрече в неделя, че Назарбаев е напуснал страната, уверявайки, че той подкрепя Токаев. На фона на слухове за борба за власт, говорителят заяви също, че Назарбаев е отстъпил на Токаев ръководството на Съвета за национална сигурност по собствена инициатива. Тази седмица президентът внезапно обяви, че поема този пост пост. Ситуацията в Казахстан се следи с притеснение в чужбина. Папа Франциск изрази „болката“ си и призова за „диалог“ с цел възстановяване на мира. В отговор на молбата на Токаев, Москва разположи войски в централноазиатската страна в рамките на международен контингент на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). САЩ заявиха, че за Казахстан ще е „много трудно“ да постигне изтегляне на руските военни - критика, която Москва оцени като „груба“.

„Опит за преврат“

Президентът Токаев обяви в понеделник, че страната му е преживяла опит за преврат, координиран от „единен център“. В речта си на онлайн срещата на ръководения от Русия военен съюз Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) Токаев заяви, че редът в Казахстан е възстановен, но продължава преследването на „терористите". „Под прикритието на спонтанни протести избухна вълна от размирици (...) Стана ясно, че основната цел беше да бъде подкопан конституционният ред и да бъде завзета властта. Става въпрос за опит за преврат“, каза той. Токаев обясни, че падането на Алмати би разчистило пътя за превземане на гъсто населената южна част на страната, а след това и на цялата държава. „След това те възнамеряваха да превземат столицата“, допълни той.

По думите на казахстанския лидер скоро ще приключи мащабната операция за „противодействие на тероризма“, както и мисията на ОДКС, в която участват 2030 военни и 250 единици военна техника. Токаев защити решението си да покани в страната ръководените от Русия войски и каза, че съмненията за легитимността на мисията се дължат на липсата на информация. Той обеща, че Казахстан скоро ще предостави доказателства на международната общност какво се е случило.

„Не търпим „цветни революции“

Руският президент Владимир Путин заяви днес, че нейните сили и тези на нейни съюзнички, изпратени в Казахстан в подкрепа на властите, застрашена по думите му от „международния тероризъм“, ще напуснат страната, щом мисията им приключи. Щом контингентът изпълни функциите си, той ще се изтегли от територията на Казахстан, увери Путин по време на видеоконферентен разговор със своите съюзници, включително казахстанският президент. Водени от Русия, близо 2030 военни от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) бяха разположени в Казахстан по искане на казахстанския лидер.

Руският президент заяви, че неговият съсед и съюзник е станал жертва на „агресия от страна на международния тероризъм". По думите му, тези „банди въоръжени хора“, „явно притежаващи боен опит“, са обучавани в „центрове в чужбина". Той предупреди, че Москва няма да търпи в постсъветското пространство „цветни революции“ - формулировка, с която често се описват въстания, организирани според Кремъл от Запада в бившите съветски републики от 2000 година насам. „Разбираме, че събитията в Казахстан не са първият и далеч не последният опит за намеса отвън в работите на нашите държави“, каза Путин. „Няма да позволим да се разклаща ситуацията у нас и няма да оставим да се осъществят сценарии за т.нар. цветни революции“, отсече той.

160 загинали, 6000 арестувани

Над 160 души са загинали при бунтовете в Казахстан, арестуваните са близо 6000, след като властите в страната отговориха с репресии, пише френският в. „Фигаро". Само в икономическата столица на страната Алмати бяха убити 103-ма души, от най-малко 164 общо в страната, цитира изданието свалените данни от „Телеграм“ акаунта на правителството. В отговор на разположените от Москва военни в централноазиатската страна, САЩ предупредиха Казахстан, че ще бъде „много трудно“ да постигне изтегляне на руските военни, обвинение, което Русия определи като „грубо“. Руският заместник-външен министър Сергей Рябков вече изключи обсъждане на въпроса за Казахстан на предстоящите преговори със САЩ в Женева. „Този въпрос не ги засяга изобщо“, заяви той. Казахстанските власти още не са предоставили доказателства за твърдението си за участие на терористи или на чуждестранни сили в размириците в страната, пише британският в. „Гардиън“, според който съобщенията, че част от насилието може да се дължи на сблъсъци вътре в казахстанския елит, са „по-достоверно изглеждащи“.