Бойко Борисов се радва на колегата си Хамад бин Джасим. Единият е с диплома на пожарникар, а другият - с няколко купени с държавни пари докторски титли
Държавата, която финансира крайния ислям в новите арабски демокрации, се нарича Катар. Тя е официално съюзник на Америка, но голям приятел и на партиите, които искат да превърнат половин Азия и Северна Африка в халифат с порядки от Средновековието. Катар е основният спонсор и на основните играчи в Египет - крайните ислямисти от партията "Мюсюлмански братя", която не крие неприязънта си както към САЩ, така и към свободата, демокрацията и светския живот. От миналата седмица в BG VOICE ви разказваме за тази малка държава с амбициите да е голям играч под носа на съюзниците си и в ущърб на цивилизования свят.
В първите дни на своята независимост в Катар има само пет министерства и към всеки министър е бил зачислен британски съветник. Тази система до голяма степен се запазва и днес, доколкото в най-големите държавни институции на Катар работят съветници от англосаксонския свят - предимно британци, американци, австралийци, канадци и образовани представители на бившите британски владения, главно от Индия. Особено забележимо е присъствието им в "Катар Петролеум", която като държавна фирма е отговорна за производството на нефт и газ; както и в Катарското управление за инвестиции (КУИ) - суверенен фонд, чиито пари се ползват за инвестиции в чужбина. Именно от КУИ ще бъдат финансирани и проектите, договорени между Катар и България при посещението на Бойко Борисов в Доха.
Изобщо катарците заемат единствено административни длъжности и се занимават основно с контролиране дейността на чуждестранните експерти. През последните години обаче, точно в навечерието на Арабската пролет, властта в Катар успя да изтласка англосаксонците от министерството на вътрешните работи, това на отбраната, външното министерство и службите за сигурност, което е много показателно, че
там се е готвело нещо, което не би трябвало да става достояние
на външни лица. В същото време държавните учреждения, следящи икономиката и финансите, продължават да са в ръцете на споменатите съветници. Всички решения там се взимат от т. нар. технически съвети. При така описаната система е ясно, че поне икономически независимостта на Катар до голяма степен е фикция. Като цяло "катарското чудо", за което се говори и тук, в Америка, и в Европа, се дължи на чужденците. При милиардите долари годишен доход от петрол и газ е лесно да привлечеш стотици хиляди бедни шриланкийци, бангладешци и прочее работници от Азия, които в родината си са на ръба на съществуването, и да им платиш дребни центове за работа, която иначе струва хиляди долари. Многото пари Катар дава на инженери от Европа, Америка и Япония, които да им чертаят проекти. А под техен надзор после образовани и квалифицирани специалисти от азиатски и много арабски страни поддържат катарската икономика в изправност. По този повод експерти изтъкват, че ако внезапно в Катар избухне война и чужденците напуснат страната, тя ще се срути бързо - няма да има кой да работи в електростанциите, да подава вода за домакинствата, да обслужва канализациите, да продава стоките в магазините дори. Да не говорим, че и техниците, обслужващи климатиците - най-важните уреди в тази опарена от жегата страна, също са чужденци. Смята се, че при война в Персийския залив икономиката на Катар ще рухне за 8-10 часа, ако емирството бъде въвлечено в конфликта. Разказвам ви всичко това, за да е ясно, че Катар, който според публикуваните от Wikileaks грами финансира крайния ислям по света, де факто получава парите за това благодарение на самоотвержения труд на много американци.
Идващи от страната, която иначе ислямистите мразят
Какво правят в същото време образованите катарци? Основната им специализация е да дават команди и да стоят в разкошните си охладени офиси, за което получават огромни заплати (месечната надница на държавен служител от средно ниво, ако е по произход катарец, е около $20 хиляди).
На 40 км от Доха е разположена най-голямата военновъздушна база на САЩ "Ал Удейд", в която пребивава постоянен контингент от четири хиляди американски войници. Това е приблизително 30% от броя на катарска армия. Което означава, че емирът на Катар би могъл лесно да бъде наказан, ако не слуша. Поне така изглежда на пръв поглед. Преди месец военни опитаха да организират държавен преврат в Доха и той бе потушен не и без помощта на US войниците от "Ал Удейд". Така или иначе пак от грамите в Wikileaks стана известно, че през 2008 Катар е успял точно чрез "Ал Удейд" да прехвърли оръжие, което е било предназначено за ислямистката паравоенна организация „Хамас", която всекидневно изстрелва ракети срещу Израел.
Но да се върнем към историята на Катар. През 1995 г. сегашният емир шейх Хамад направи преврат, с който свали от поста баща си. Той използва за това отсъствието му, докато възрастният монарх бе на държавно посещение в чужбина. При подобни смени на властта легитимността на новия държавник е винаги поставена под въпрос. Трябваха му доста усилия, подплатени и с финансови подаръци, за да бъдат накарани правителствата на Запад и в съседните арабски страни да признаят управлението му. Защото конкретни причини за преврата нямаше освен неговата лична жажда за власт. Огромна заслуга за легитимацията на шейх Хамад пред света бе на тогавашния външен министър на емирството Хамад бин Джасим, минаващ за роднина на емира по линия на династията Ал Тани. Същевременно обаче Бин Джасим не може да претендира за престола, защото не е част от официалното кралско семейство. Как точно функционира политическата система в Катар може да се види от образователния ценз на Бин Джасим. Той прави главоломна кариера, като тръгва от обикновен държавен чиновник без висше образование. Когато го назначават за външен министър, Джасим все още е среднист. Но
за няколко месеца получава докторски титли
от три престижни университета в Европа. Сещайте се сами как. В грамите впрочем си го пише черно на бяло - човекът си е платил добре. Там е посочено и още нещо - основното му качество е да го играе финансист. Като подарък за услугите, които е свършил на емира, владетелят на Катар го назначи първо за премиер, а после по съвместителство и за шеф на споменатото по-горе управление КУИ.
Само за покупката на лондонската верига супермаркети "Хародс" Бин Джасим плати $4 млрд. от парите на КУИ, 15% от които са "рушвети", повечето от тях предадени лично на емира, за да даде "царската си благословия" над сделката, четем в Wikileaks. Подобни операции не са една и две - например придобиването на акциите от бразилския клон на испанската банка "Сантандер", също на стойност четири милиарда долара. Като всеки тарикат, опериращ за свое благо с държавни пари, Бин Джасим далеч не е от особено прецизните, влагайки долари в чужбина. В биографията му има десетки мистични вложения в затъналата гръцка икономика, от които надали ще получи какъвто и да е дивидент, но също той си е закупил луксозни имоти в Лондон и Париж. Именно затова емирът на Катар не го отстранява, въпреки че благодарността му отдавна е приключила и неведнъж е намеквал, че Бин Джасим е за уволнение. В интервю за "Файненшъл Таймс" от края на октомври 2010 г. в навечерието на посещението си в Англия шейх Хамад казва, че не одобрява съчетаването на частен бизнес с държавен пост. А частният бизнес на Джасим си е цяла империя, в която виждаме лъвски пай от авиокомпанията "Катар Еъруейз", местната Ислямска банка, оглавявана от сина му, инвестиционната група "Барва", ръководена от другия му син, и др. Бизнес офисът на Бин Джасим се намира в Лондон. От прочетеното в грамите се разбира, че Великобритания и САЩ притежават такива компрометиращи материали за търговската дейност на катарския министър-председател, че той не смее да каже и гък срещу интересите на Лондон и Вашингтон.
Павлин Димитров [email protected]
