Няма начин да не сте виждали поне един фотос от него. Извънземните му гледки са на фототапети и скрийншотове навсякъде по света. Едно от най-красивите места на планетата е истинско предизвикателство за професионалистите и любителите на пейзажната фотография, заради извънземните му и непрекъснато променящи се цветове и уникални форми, и заради трудния достъп до част от него.
Каньонът на Антилопата (Antelope Canyon) се намира в САЩ, край градчето Пейдж, в северната част на щата Аризона, близо до границата с щата Юта и на 240 км от Гранд Каньон. На територията е на резерват на индианците навахо. Кръстен е така на винторогите антилопи, които някога свободно скитат из тези места, а козината им е червеникава, както скалите в каньона. Според навахо, едни от най-ранните жители и стопани на това място, в каньона и цялата област около него животните ходят на зимна паша.
Хилядолетия водата и вятърът извайват червеникавите скали и образуват извънземни гледки. Уникалните образувания на този природен феномен се получават при ерозията на местния пясъчник, особено, когато потоци от насъбрала се дъждовна вода преминават внезапно през него. С течение на времето се образуват проходи в дълбочина с красиво изваяни вълнообразни стени.
Най-удивителното в Каньона на Антилопата са променящите се според светлината нюанси на скалите - от бежово и жълто, през огнено червено до виолетово, лилаво и синьо. Едно от природните чудеса на каньона е, че в определени моменти от денонощието през процепите на скалите му проникват слънчеви лъчи, които непрекъснато променят гледките. Голямото предизвикателство на фотографите е да уловят тези променящи се нюанси.
Състои се от два скалисти пролома: Горен каньон, наричан още „Процепът”, и Долен каньон - „Тирбушонът”. Двата пролома си имат и индиански имена. Долният е наречен „Спираловидни скалисти арки” заради необичайните образувания. Горният пък е „Мястото, където водата тече между скалите”, тъй като при силен дъжд той светкавично се пълни с вода.
Горният каньон е и много по-достъпен, не е необходимо човек да се катери по скали. Светлинните лъчи, с които каньонът е толкова известен, се срещат много по-често именно там, особено през горещите летни месеци. През зимата цветовете вътре са малко по-убити, така че най-красив е от 15 март до 7 октомври, след което светлинните лъчи изчезват.
Долният каньон - „Спираловидни скалисти арки”, е няколко километра по-надолу. Преди години, когато вътре още не са монтирани метални стълби, до него се стига с катерене, което на места е доста рисковано. Дори и след монтирането на стълбите разглеждането на каньона е по-трудно от Горния - пътят е по-дълъг и на места доста тесен, не навсякъде има безопасно място за стъпване.
В миналото каньонът е свещено място и храм за индианците навахо. Те ходят там, за да се преклонят пред силата на Майката Природа и да признаят колко са малки пред това чудо. Преди да влязат, спират, както съвременните вярващи го правят пред вратите на храма, за да подготвят духа си за това извисяване. И днес за индианците по тези земи каньонът си остава свещено място.
Поради трудния достъп, Каньонът на Антилопата се посещава само от организирани групи, защото дъждовете по време на мусонния сезон могат да предизвикат светкавично наводнение. Дори от дъжд, паднал километри нагоре, може бързо да се оформи поток, който да наводни внезапно кухините.
Имало е и смъртни случаи. На 12 август 1997-ма внезапен поток помита 11 туристи в Долния каньон и те загиват. Оживява единствено водачът на групата, който е минал на курс за обучение за оцеляване при внезапно придошла вода.
В момента е най-доброто време за посещение, до есента, когато светлината прониква до дъното на каньона и създава красивите цветове. Лятото е горещо и сухо. Средната температура е 30-35 °С, максималната - 47 °С.
