сн.: Момчил Христов@Monokul Studio
„Хората, които говорят с метафори, могат да ми сапунисват чатала."
Джак Никълсън
Тя говори без метафори в напълно прав текст. Иронична, дръзка, красива и цинична. Дразнеща комбинация от качества, които винаги улавят вниманието. И постигат целта си по същия дразнещо елегантен начин, пише в летния си брой сп. "Жената днес". Тази изваяна 40-годишна жена с име на цвете разстрелва с думи и тогава да не сте на пътя й.
Когато запее обаче, искате да е на ухо. Тя е като „Залеза и зората", буря от крайности. Душата й може да е „Манастир", а тялото й да е „Еротика". Песни, в които текстът надделява над търговското послание и неуслужливо заобикаля агресивната вълна на попфолк сюжета. Камелия е вряла и кипяла в същия този жанр. От самото му начало преди 20 години, та досега. Минала е през суетата, скандалите и безпардонната конкуренция със завидно усещане за реалност. Земната й натура е подхранвана от дългогодишна любов, чиито корени нямат никаква връзка с измисления свят на шоубизнеса. Нека обаче добавим щипка полезна лудост към образа й. И ще получим характер, който се впуска във всяко предизвикателство с огнен ентусиазъм.
Музиката или телевизията, кое за теб е на първи план?
С тия две дини под всяка мишница пазя баланс, защото тежат еднакво. Обичам и телевизията, и музиката поравно, не мога да ги разделя. Едното е естествено продължение и развитие на другото С музиката съм свързана от толкова дълго време. Ако броя самото начало и непрофесионалните ми изяви, стават общо 20 години на сцена. В телевизията преди месец отпразнувахме първия рожден ден на предаването „Споделено с Камелия". Това, че не се притеснявам от камерата, студиото и публиката, дължа на моя опит като изпълнител. В началото на музикалната си кариерата треперех, преди да изляза на сцената, сега обаче със самочувствие влизам в студиото като водеща. Но човек се учи, докато е жив. Ако говорим за самото начало, когато ми предложиха на водя „Голямата уста", нищо не ми беше ясно. Направо се метнах в големия океан с акулите, без дори да мога да плувам. Смело се метнах обаче. И се тресях здраво, защото предаването беше на живо и често се налагаше да импровизирам в движение. Добре, че съм си налудничава, та ми се получаваха нещата. Не смея да твърдя, че плувам в дълбоките води на телевизията, но „Споделено с Камелия" ме научи да не потъвам, да се задържам на повърхността. Умея да излизам от всяка ситуация. Дори когато ми падна полата в ефир. Какво друго... Имахме интересна тема за суровоядството. Изядох много черен пипер на зърна и здраво се потих. На мен лично той ми действа възбуждащо. Странна птица съм, луда глава и нищо не отказвам. Пак в предаването ме изследваха за свободни радикали. Съвсем скоро яхнах кон, пак по една тема. Като го видях, два метра животно, изплаших се много. После обаче се надушихме, събух си обувките и се метнах на гърба му.
Сред тези експерименти откри ли нещо, което не си предполагала, че може да ти се понрави?
Не вярвах, че затворена в огромното пространство на тв студиото, ще ми носи наслада. Все съм мислела, че ограничаващите неща ме спират. Аз съм си такава - обичам да има въздух, да дишам, образно казано. Студиото е ограничено пространство, но хората в него, всички теми, за които говорим, ми дават друго, различно усещане. Идват хора обикновени, със собствените си истории и проблеми. Хора, които имат надежда, че след това предаване нещо ще се промени, че ще им се помогне. Научавам кой ще ми гостува в деня на снимките. В началото се подготвях предварително и четях като ученичка, а в главата ми ставаше една голяма каша. Сега се подготвям по темата на предаването, но без да проучвам гостите в аванс.
Историята, която винаги ще помниш?
Никога няма да забравя първото си предаване. За майка, погребала своята дъщеря в двора на къщата си. Темата беше „Жива или мъртва". Починалото момиче нямаше издаден смъртен акт и се водеше живо. Тогава се разплаках, защото чух и видях една огромна човешка трагедия и мъка. Няма да забравя никога и предаването за една образована дама, която колекционира книги с поезия, но се храни с плесенясал хляб. Обстоятелствата така я бяха притиснали, че живееше като клошарка, но дрехите й бяха безупречно чисти, тя миришеше на чисто. Няма да забравя и една друга жена, която беше решила да продаде единия си бъбрек, защото няма къде да живее и гладува от дни. Как бих могла да забравя тези лица, тези истории?
Всички тези истории теб самата промениха ли те?
Промениха ме. Не само тези истории, а и много други. Промениха погледа ми върху живота като цяло и мен самата. Макар това да се случи бавно, защото е процес, не става отведнъж. Първоначално ме накараха да се позамисля за много неща. Да се замисля, че нищо човешко не ми е чуждо, че това се случва до мен. А довчера не съм го виждала, защото не съм имала тази възможност. И тогава ми се роди фразата „Животът не е само попфолк". Защото дотогава живеех в света на попфолка. И всичко, което ми се случваше, пречупвах през неговата призма. В един миг обаче това се промени. Предаването, което започнах да водя, и темите в него сякаш ме освободиха и пукнаха тази черупка около мен. И аз видях един друг свят, който е и мой свят. Но забързана да преследвам музикалната си кариера, не съм го виждала. Телевизията ми даде възможност да погледна чисто човешките неща. Успокоих се. Не на всяка цена държа да имам хит и да тропам с крак, за да участвам в турне или концерт. Миналата година пропуснах лятното турне на „Планета", както и много концерти по собствено желание. Промених се. Станах по-спокойна, по-уравновесена. Имам своите избухливи моменти понякога. Но успях да се „събера" по различен начин. Да открия в себе си много човешки емоции, които бях заключила. Защото те пречат в музикалния бизнес.
Какво научи за тия 20 години в т.нар. български шоубизнес?
Много неща научих. Имах големия шанс да сбъдна мечтата си и песните ми да стигнат до хората. Не съм мислела да стана звезда, тогава в България нямаше място за мечти в тая посока. При мен успехът дойде някак естествено. Аз израснах в семейство, което ме обграждаше с много любов. Когато впоследствие хорското внимание се насочи към мен като към успял човек, аз го приех нормално, не като нещо извънредно. Не се самозабравих, не се почувствах по-специална или изключителна. В музикалния бизнес е опасен моментът, в който решиш, че можеш да полетиш. И аз разбирам хората, на които им се случва. Много е трудно сам себе си да наблюдаваш, да се анализираш и контролираш. Има толкова изкушения на пътя към успеха. Всичко, свързано с този тип политания и забравяния, че си нормален човек и че имаш отговорности, не е по вкуса ми. Виждала съм крайните резултати от едно такова разрушително поведение и те никак не ми харесват.
И ако нямаш до себе си човек, който да те връща на земята и да ти отваря очите за реалността, наистина може да се изгубиш. Защото лизачи и хора, които да те ласкаят и превъзнасят - много. Така могат да те завихрят и отлепят от земята, че да се отнесеш и да не се върнеш изобщо в реалността.
Това означава ли, че приятелският ти кръг доста се е стеснил?
Да, много се промени и драстично намаля. В края на миналата година и началото на тази открих страшно много нови приятели и преживях предателства от стари добри приятели. Може би предателство е силна дума, нека го нарека разочарование. Така разбрах силата на приказката „Като губиш, не знаеш какво печелиш". И това е така. Човек не бива да изпада в ситуацията да се вайка „Леле, какво ми се случи и защо на мен ми се случи". А да види, че след тази случка пред него се отварят нови врати, да види хубавото на това преживяване. И че животът продължава, но с други хора около нас. На този етап в живота ми това ме прави щастлива.
На какъв етап в живота се намираш сега?
Май съм по средата някъде. Все си мисля, че ще догоня 100-те, ами да! Вярвам в това, че ще имам добри старини. Никога не съм крила възрастта си, на 40 години съм. Възрастта на равносметките, когато една жена винаги тегли чертата под преживяването досега. Ако преди това бях много по-неспокойна, сега е точно обратното. Преди години ме тормозеха страшно много въпроси, сега получавам твърде много отговори. Разбрах, че на човек му се случва онова, което е искал. Но то не се случва като с вълшебна пръчка веднага, а във времето. И наистина това, че съм искала да изживявам големи емоции на концерти, че съм мечтала да имам хитове, че съм искала да изглеждам добре, да правя песни, които да останат във времето, всичко това ми се е случило. Сега имам нови искания. С годините желанията се променят. Мечтая да имам вечерно шоу, по-освободено, по-разкрепостено. „Споделено с Камелия" представя истинската, човешката ми страна, която хората доскоро не познаваха. Вечерното шоу би показало повече медийния ми образ, който, макар и по-различен, също е част от мен. Провокациите в поведението ми често са съвсем спонтанни, не режисирани. На един концерт през 2006-а излязох само по лепенки върху гърдите си не за да се говори за мен или да се харесам на публиката. Случи се, защото на мен самата ми беше кеф да го направя и избрах подходящия момент. Да, аз съм си скандална по природа. Това е лудостта, една дива емоция, която живее в мене. Знам обаче колко важно е човек да има граници. Не да се юрнеш и да се забравиш, а да знаеш кога, къде и защо. Всичко трябва да е премислено и премерено. Защото и в професията, и в личните отношения прескочиш ли една граница, всичко започва да нагарча.
Музиката, която харесваш?
Обичам да слушам мелодични, лирични песни, музика, която ме докосва емоционално. Попфолк почти не слушам, особено най-новия попфолк. Обичам старите песни, онези, романтичните, песните на Сашо Роман, Тони Дачева, Румяна, лека й пръст. В техните песни имаше душа, живот, любов. Тогава сякаш имаше чиста любов. Сега има предимно комерс. В този смисъл моите песни не са комерсиални. Те затова нямат и такъв успех. За разлика от песните, в които се римува „кафето" с „дюшемето", да речем. Но песните ми стигат до онези хора, които ги оценяват, и на участия всички пеят заедно с мен. Почитателите ми знаят песни като „Черна кръв" и „Манастир", въпреки че не се въртят в дискотеките. Когато всичко се прави с цел да се продава и да се натрапи на масовия вкус, а в него няма никакво чувство и мисъл, то е плоско и пошло. Това наричам аз комерс. В днешно време целта е да се покажеш. А преди години целта беше да чуят песента ти. Такава е разликата, която на мен лично не ми харесва.
Каква е вашата любов с Цветин?
Дълга любов, в края на 2011-а ще станат 14 години, откакто сме заедно. Имало е бурни моменти, приливи и отливи, големи вълни, моменти на кризи - както всяка връзка. Критичният момент би бил, ако не сме заедно. След като сме преодолели всичко досега, значи сме се справили. Разбира се, не всичко винаги е по мед и масло, не сме най-вълшебната двойка. С разговори решаваме всички проблеми помежду ни. Аз съм по-емоционален тип, Цветин е по-аналитичен. Така се допълваме. Човек сам не може да премисли всичко. Той ме накара да разбера, че не трябва да вървя към целта, мачкайки всичко пред себе си. Щастлива съм да живея с мъж, който ми помага да се променям като човек, като усещания и разбирания. Радвам се, че в нашите отношения има баланс. Разликата помежду ни е 7 години в моя полза. Но той е по-спокоен, по-уравновесен, по-мъдър. Аз съм по-дива, по-нервна. За нас е важно преди всичко да сме приятели. Затова и много разговаряме. От него се научих да гледам по-философски на нещата. Че когато искам нещо да се случи, не е важно да се случи на мига и точно така, както аз съм искала. Важно е да се случи както е добре и когато е добре.
Думите, които често си повтаряш?
„Помни, че трябва да помниш." Това често си повтарям. Забързани, забравяме за любими хора, скъпи моменти. Забравяме, че животът е хубав. Толкова бързаме, че искаме да грабнем всичко на мига, всичко да ни се случи бързо, веднага. И изпускаме удоволствието от самото преживяване. Трябва да помним и хубавите, и лошите мигове, дори разочарованията. Защото така ще се стараем да не ги повтаряме отново. Вярвам в любовта. И в чудеса вярвам. Днес си го помислиш, догодина се е случило.
Мария Тонева
сп. "Жената днес"
специално за BG VOICE
