В един слънчев неделен следобед, на един шут разстояние от националния футболен стадион на Уругвай, 14 момчета на 7 г. излизат на неравния терен. Те са приветствани от родителите си, които също така са техни треньори, перачи и сервитьори. Мачът е един от стотиците, играни всеки уикенд в рамките на „Бейби футбол", национална схема за деца между 4 и 13 г. Сред преминалите през нея са Луис Суарес и Единсон Кавани, двама от най-добрите нападатели в света. Те са остриетата на Уругвай за световното първенство в Русия. Букмейкърите изчисляват, че „Ла Селесте" е девета по шансове да победи, което би било за трети път. Само Бразилия, Германия и Италия са печелили повече, макар че населението на Уругвай от 3,4 млн. е по-малко от това на Берлин. Въпреки че вече не е гигантът, какъвто бе в началото на XX в., Уругвай все още се представя доста над мащабите си. Суарес и Кавани достигнаха до полуфиналите през 2010 г. и спечелиха рекордната 15-а титла на Южна Америка през 2011 г. Снимките им красят футболния музей на Монтевидео заедно със събирани от столетие дрипави фланелки и бляскави трофеи. След като мъничкият Уругвай може да има такива успехи, защо да не могат и по-големите или по-богати страни? Този въпрос, изглежда, измъчва китайския президент Си Цзинпин, който иска до 2050 г. страната му да се превърне във футболна суперсила. Планът му включва 20,000 нови тренировъчни центъра и най-голямата в света футболна академия в Гуанчжоу, която струва 185 млн. долара. Обединените арабски емирства и Катар похарчиха милиарди за покупка на топ клубове от Европа, надявайки се да заимстват от тях. Саудитска Арабия плаща, за да може 9 нейни играчи да участват в испанската лига. Бивш аматьорски футболист на име Виктор Орбан, който днес е автократичният премиер на Унгария, се перчи със стадиони, които рядко са пълни. Засега тези страни могат да се похвалят с малко успехи за разходите си. Китай не успя да се класира за тазгодишното първенство и дори загуби с 0-1 от Сирия - унижение, което предизвика улични протести. Списание „Икономист" създаде статистически модел, за да открие какво прави една страна добра във футбола. Целта ни не е да прогнозираме победителя в Русия, което може най-добре да се направи, като се видят неотдавнашните резултати на даден тим или неговият калибър. Ние искаме да открием стоящите в основата спортни и икономически фактори, които определят футболния потенциал на дадена страна - и да разберем защо някои страни надхвърлят очакванията или бързо се издигат. Взехме резултатите от всички международни мачове от 1990 г. насам и проучихме кои променливи величини са свързани с головата разлика между отборите. Започнахме с икономиката. Икономистът от Университета на Мичиган Стефан Шимански, който е създал подобен модел, показа, че по-богатите страни са и по-спортни. Във футбола е пълно със звезди, издигнали се от немотия до богатство, но тези, които са израснали в бедни държави, са изправени пред най-големите трудности. В Сенегал треньорите трябва да обезпаразитяват и хранят някои играчи, преди да започнат тренировка; според официално лице само в три града в страната има затревени терени. Така че включихме в модела БВП на човек от населението. След това се опитахме да оценим популярността на футбола. През 2006 г. ФИФА поиска от националните федерации да преброят отборите и играчите от всички категории. Добавихме данни за населението, за да покажем общия процент на участие. Към тези догадки прибавихме по-скорошни данни: колко често хората са търсили футбол в Google между 2004 и 2018 г. в сравнение с други отборни спортове като ръгби, крикет, американски футбол, бейзбол, баскетбол и хокей на лед. Футболът получи 90% от вниманието в Африка в сравнение с 20% в Америка и едва 10% в обичащата крикета Южна Азия. За да уловим националния ентусиазъм и общите разходи за спорт, включихме и спечелените олимпийски медали на човек от населението. След това отчетохме домакинското предимство, което носи около 0,6 гола на мач, както и силата на противника. Перу получава бонус точки заради честите мачове срещу суперотбори например. И накрая, за да намалим изкривяващия ефект от мъничета като Каймановите острови и Бутан, ограничихме нашите резултати само за 126-те страни, които са изиграли поне 150 мача от 1990 г. насам. Нашият модел обяснява 40% от отклоненията в средната голова разлика на тези отбори, което обаче създава доста изключения. Уругвай бе сред най-големите, вкарвайки почти по един гол на мач над очакваното. Бразилия, Аржентина, Португалия и Испания го следват отблизо. Западна Африка и Балканите също надхвърлиха очакванията. За нещастие на амбициозните автократи данните показват, че Китай и Близкият изток вече са се представили над своя нисък потенциал. Крикетът доминира в търсенията в Google за страните от Персийския залив (без съмнение до голяма степен заради любовта към спорта на южноазиатските мигрантски работници). Едва 2% от китайците според ФИФА са играели футбол през 2006 г. в сравнение със 7% от европейците и южноамериканците. Китай и близкоизточните страни понякога са се класирали за световно първенство, но нито една от тях не е печелила мач в турнира от 1998 г. насам. Най-отрезвяващото откритие на модела е, че много от това, което определя успеха, е извън непосредствения контрол на футболните администратори. Тези в Африка не могат да намалят бедността на страните си. Тези в Азия трудно привличат интерес към спорта. Делът на футбола в търсенията в Google расте в Китай, но спада в Саудитска Арабия. Все пак официалните лица, мечтаещи да спечелят световна титла, могат да си направят 4 поуки от изключенията и отборите във възход в нашия модел. Първо, насърчавайте децата да се развиват творчески. Второ, не позволявайте талантливите тийнейджъри да останат незабелязани. Трето, използвайте максимално обширната глобална мрежа на футбола. И четвърто, подгответе се подобаващо за самия турнир. Да започнем с децата. Очевидната поука от Уругвай е да бъдат насърчени възможно най-много малчугани да ритат топка, за да развиват техническите си умения. Си Цзинпин иска до 2025 г. играта да влезе в програмите на 50 000 китайски училища. Китай може да опита нещо от сорта на „Проект 119", денонощна тренировъчна схема за младите, която му помогна да излезе начело по медали на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Проблемът е, че неуморните тренировки „затъпяват острите ръбове, които правят гения", казва Джонатан Уилсън, издател на сп. „Близард", което отразява този спорт по света. Източногерманските футболисти тренираха много по-усилено от тези в Западна Германия, но само веднъж се класираха за голям турнир. Номерът не е само в това, много деца да играят, но и да им се позволи да се развиват творчески. В много страни те го правят, като сами се учат. Джордж Уеа, който сега е президент на Либерия, но някога бе най-добрият нападател на континента, усъвършенства стрелбата си с парцалена топка в беден квартал. Футзал, игра с отбори по петима играчи и с малка топка, изискваща чудесна техника, усъвършенства уменията на велики иберийски и латиноамерикански футболисти - от Пеле и Диего Марадона до Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Неймар и Андрес Иниеста. Зинедин Зидан бе едно от многото френски чудеса във футбола, научил се да играе уличен футбол. Според проучване перспективните играчи в академиите, получили след това договори, са прекарали повече часове в игра като деца. Подобни възможности изчезват в богатите страни. Мат Крокър, който е шеф на развитието на играчите към Английската футболна асоциация, казва, че сега родителите не обичат да оставят децата си да поритат навън. В дворовете на редица обществени сгради има знаци, забраняващи игрите с топка. Бързият английски нападател Деле Али се отличава с това, че се е научил да играе в „бетонена клетка". Предизвикателството е „да организирате улиците във ваш клуб", казва Гуус Хидинк, който е бил треньор на Холандия, Южна Корея, Австралия, Русия и Турция. ДФБ, германската футболна централа, се зае усърдно със задачата. В началото на XXI век тя осъзна, че едрите германски футболисти се измъчват срещу по-пъргави отбори. Според нашия модел „Ди маншафт", както е известен националният тим, би трябвало да превъзхожда всички останали, като се имат предвид богатството на Германия, големият избор на играчи и липсата на конкурентен спорт. Но между 1990 и 2005 г. той вкара около една трета голове по-малко на мач от предвиденото. Така че ДФБ се поправи. Германските клубове похарчиха след 2001 г. около 1 милиард евро за развитие на младежки академии, за да отговорят на 250 национални критерия. Сега младежите имат до два пъти повече тренировки, докато навършат 18 г. От ключово значение обаче е, че те се фокусират върху креативност в случайна среда. Едно от упражненията е с клетка робот, която изпраща топки под различен ъгъл, които играчът трябва да овладее и подаде. Човекът, който спечели световното първенство през 2014 г., пише германският футболен автор Рафаел Хонигстайн, се научи чрез „системни тренировки да играе с инстинкта и въображението на тези митични „улични футболисти", за които по-възрастните германци винаги са си фантазирали". Нашият модел изчислява, че от 2006 г. насам отборът се е представял почти до високото равнище, което е било очаквано от него. След това бе Англия, която реформира през 2012 г. младежката си програма. Крокър обяснява, че играчите са насърчавани да поемат рискове и да мислят за себе си. Испанските клубове отдавна са майстори в това отношение, тъй като практикуват игра в кръгче с един играч в средата. Но английският тим под 17 г., който наби Испания с 5-2 в миналогодишния финал на Световното първенство, построи пръстени около опонентите си. Според Крокър те са изградили собствена тактика с малка мениджърска подкрепа. Английският отбор под 20 г. също спечели Световното първенство. Подобна самоувереност липсва в Южна Корея, спомня си Хидинк. Когато пое отбора през 2001 г., страната вече се представяше над възможностите си съгласно ниските очаквания според нашия модел, като се има предвид 2-процентният дял на играещи. Мениджърът обаче смята, че възпитаниците му са били дърпани назад поради страх от грешки. „В дълбочина открих доста креативни играчи", казва той. С известна подкрепа от щастливи реферски отсъждания Южна Корея достигна полуфиналите през 2002 г. - единствената страна извън Европа и Южна Америка, стигнала толкова далеч след 1930 г. Консултантската фирма „Туенти фърст клъб" отбелязва, че сред европейските страни Балканите имат най-голям дял в износа на играчи в по-силни вътрешни първенства. След 1991 г., когато 4-те милиона хървати получиха независимост, никой от клубовете им не е стигнал далеч в Шампионската лига, водещото клубно състезание в Европа. Но хърватските отбори продадоха много играчи на „Реал" Мадрид, „Барселона", „Байерн" Мюнхен и „Милан" и тези емигранти докараха Хърватия до полуфиналите през 1998 г. Тези експортни канали могат да станат самозадоволяващи се, смята Уилсън: „След като един отбор се представи добре на Световно първенство и някои от играчите му се справят добре, всеки ще иска да ги купи." Някои страни не се справят така умело. През последните 15 г. мексиканците под 17 г. се представяха по-добре от връстниците си от Бразилия, Аржентина и Уругвай. Но една трета от играчите в мъжкия отбор на Мексико са във вътрешното първенство в сравнение с двама-трима за останалите. Според националния футболен директор на Мексико Денис де Клозе мексиканската диаспора повишава данните за гледаемостта и приходите за вътрешните клубове, които могат да плащат достатъчно големи заплати, за да задържат у дома талантливи футболисти, вместо те да заминат за неелитни европейски първенства. Този фактор обяснява защо Мексико е сред малкото латиноамерикански страни, представящи се според очакванията, вместо по-добре. Проклятието и насладата на Световното първенство е, че десетилетия на планиране зависят от подобни дребни детайли. Една държава може грижливо да планира и все пак да бъде разбита от нещастно отклонение на топката или от неправилно съдийско решение. „Ако нещо се провали, всички искат да скъсат учебника", казва Уилсън. За зрителите обаче подобни случайности предлагат лъч надежда. Отборите от Азия, Африка и Северна Америка си остават аутсайдери, но биха могли да имат и по-щастлива съдба, подобно на Южна Корея през 2002 г. „Туенти фърст клъб" изчислява, че шансът нов шампион да се появи през тази година е едно на четири. В продължение на един опияняващ месец феновете от цял свят ще забравят годините на поражения и ще вярват, че в учебниците им по история, подобно на тези в музея в Монтевидео, може да бъде добавена нова славна глава.
