сн. „Да стар“
Иван Кръстев, политолог
През 70-те години на миналия век в периода на студената война френският политолог Пиер Аснер използва термина „конкуриращ се декаданс", за да опише съперничеството между САЩ и Съветския съюз. Всеизвестно беше, че всяка от тези свръхдържави имаше сериозни вътрешни проблеми. Тази, която по-бавно се разрушаваше под натиска на тези проблеми, имаше по-големи шансове да излезе победителка в играта. Нещо подобно може да наблюдаваме и днес в отношенията между Русия и Запада. Всяка от страните изпитва сериозни вътрешни проблеми и гради външната си политика с надеждата, че противникът ще рухне по-бързо.
САЩ влизат сега в сложна изборна година. Американската икономика се чувства добре, но на международната арена Вашингтон вече претърпя доста провали. Фил Гордън, бивш съветник на президента Барак Обама за Близкия изток, обобщи опита на американското присъствие там: „САЩ се намесиха в Ирак и вкараха войски, а резултатът беше една скъпоструваща катастрофа. САЩ се намесиха в Либия, но не вкараха войски - резултатът отново бе скъпоструваща катастрофа. В Сирия САЩ нито се намесиха, нито вкараха войски. Резултатът отново е скъпоструваща катастрофа."
Общият подем на изолационистическите настроения в американското общество, включващи недоверие в глобализацията и собствените институции, едва ли ще позволят на президента Обама да промени нещо в отношенията с Русия. Затова Вашингтон ще е готов да си сътрудничи с Москва в конкретни случаи, но не трябва да се очаква принципно изменение на външнополитическия курс на страната.
Очаква се 2016 г. да постави тежки изпитания преди всичко пред Европейския съюз. Те могат или да го укрепят, или да го отслабят. В момента Брюксел балансира между 4 сериозни кризи, всяка от които може да предизвика дезинтеграция. Изборните победи на левите партии в Южна Европа, които декларираха отказ от политиката на строги икономии, са сериозен проблем за фискалната политика на еврозоната още от 2009 г. насам. Кризата в Украйна и действията на Москва в постсъветското пространство увеличават разрива в ЕС между привържениците и противниците на решителната линия по отношение на Русия. През лятото на 2016 г. във Великобритания ще се състои референдум по въпроса нужно ли е излизането на страната от Евросъюза. Дори самото му провеждане може да повлияе на бъдещето на ЕС. И накрая, проблемът с бежанците в Европа звучи особено остро, като води до нарастване на националистическите настроения и променя характера на дискусиите между страните членки на ЕС.
В заключение, каквито и решения да вземат европейските лидери през 2016 г., съхранението на единството ще бъде тяхна първостепенна задача. И затова те ще реагират много нервно на опитите на Москва да си играе с крайнодесните или крайнолевите политически сили и да провокира разкол в ЕС, като проявява симпатии към едни или други страни членки.
Въпреки че не е изключено някои от санкциите срещу Русия да бъдат свалени през втората половина на 2016 г., европейските лидери ще направят всичко възможно, за да не отблъснат тези източноевропейски държави, които чувстват непосредствена заплаха от страна на Москва. Освен това ръстът на нестабилността в Европа прави много малко вероятно каквото и да е отчуждение спрямо САЩ, което винаги е било една от основните цели в политиката на Кремъл.
2016 г. ще бъде тежка и за Русия. „Кримската еуфория" си отиде. Руската икономика преживява дълбока структурна криза. Цената на нефта достигна най-ниската точка от 2004 г. насам и по мнението на повечето аналитици шансовете отново да се вдигне до върха са минимални. Съчетанието между изолацията и самоизолацията ще стане сериозно препятствие на пътя на каквито и да е усилия за модернизация. Ясно е също така, че президентът Путин няма намерение да предприема каквито и да е сериозни антикорупционни мерки. Така че жизненият стандарт в Русия ще пада, а неефективността на правителствените институции ще се запази.
В същото време официалната руска пропаганда вече е започнала „да се задъхва". Сондажите показват, че хората са се изморили да ненавиждат Запада. А парламентарните избори, които трябва да се проведат през септември 2016 г., не позволяват на прокремълските медии да игнорират влошаването на социалните и икономическите условия в страната.
Новите мащабни руски проекти за транспортиране на газ и нефт в Европа за момента са спрени, а конфликтът с Турция допълнително влошава геополитическите позиции на Москва. Обръщането към Китай не донесе очакваните резултати, доколкото Пекин не успя или не пожела да компенсира загубените западни инвестиции. И макар че президентът Путин успя да върне на Русия статута на велика държава, резултатът от последните световни допитвания, проведени от института „Галъп", показа, че руският президент е най-непопулярният лидер в целия свят. Популярността на американския президент Барак Обама например е 2 пъти по-висока.
Основният въпрос през следващата година ще е дали вътрешните политически и икономически проблеми, а също така и общата заплаха от разпространението на радикалния ислям ще подтикнат Русия и Запада по-близо един към друг, или пък, напротив, ще помогнат за отчуждението им. Неотдавна сътрудничеството между САЩ и Русия по кризата в Сирия накара някои хора да повярват, че 2016 г. може да доведе до нов епизод на намаляване на напрежението в международните отношения. Според мен обаче такъв сценарий е малко вероятен, тъй като нивото на недоверие между двете страни е доста високо.
Въпреки че и Русия, и Западът искрено не желаят възхода на организацията „Ислямска държава", те се отнасят крайно подозрително към намеренията на другия. Москва се опасява, че Западът може да се изкуши да пренасочи гнева на ислямистите към Русия. Западът пък подозира Москва в намерение да използва ислямската заплаха като инструмент за разкол в Европа.
Още един сериозен проблем, който е пречка за подобряване на отношенията, се състои в това, че заради кризата в руската икономика Кремъл има само един начин да утвърди световната си роля - чрез демонстрация на военната си мощ. В името на това „да остане в играта" Москва ще бъде принудена все по-често да демонстрира готовността си да използва сила. А своеобразният „ядрен ексхибиционизъм", който показват руските средства за осведомяване, е особено тревожен за Запада.
Гледайки напред към 2016 г., можем да отбележим, че „конкуриращият се декаданс" е една рискова игра. И най-големият риск се състои в това, че съсредоточавайки се върху проблемите на противника, забравяш за своите собствени.
