Предложението на Френското председателство за вдигане на ветото за Северна Македония се превърна в политическа дъвка сред управляващите не само в Родината, но и в югозападната й съседка. Но какво всъщност представлява то и какви идеи са заложени в него? На практика, френското предложение включва два проекта на документи, които Френското председателство е разпратило до страните членки - вариант за Преговорна рамка на РСМ с допълнителни протоколи към нея, заедно със Заключения на Съвета за свикване на Първа междуправителствена конференция със Скопие. Предложението залага на това България да вдигне ветото над Скопие сега или поне в обозримо бъдеще, но в замяна на това Европейската комисия ще направи компромис в принципната си позиция да не се ангажира в двустранни спорове. Така ЕК ще се превърне
в гарант за изпълнението на поставените условия
към Северна Македония, поставяйки ги в самата преговорна рамка, която ще бъде предоставена на Скопие. В предложението са включени изисквания като вкарването на българите в Конституцията на РСМ, защита на правата и интересите на малцинствата в Северна Македония, вкарване на ясен ангажимент за борбата с езика на омразата в страната и залагане на въпроса с македонския език по начин, който да не е в пряко противоречие с българската позиция. Основен момент във френското предложение е контрол от страна на ЕК за спазване на предишните двустранни договори, които Северна Македония е сключвала с държави от ЕК - Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.
Така в самите си преговори за членство Северна Македония ще трябва да покаже силна ангажираност с „добросъседските отношения и по-тясното регионално сътрудничество“. Контролът на ЕК по Договора за добросъседство от 2017 г. обаче ще е двустранен. Именно това се счита за един от по-"хлъзгавите“ моменти в предложението, тъй като не се знае какво ще фигурира в този протокол и колко от българските искания са заложени в него. Един от водещите аспекти, за които ЕК ще съблюдава за напредъка на РСМ, е отношението спрямо
защитата на малцинствата
и общностите в страната от дискриминация. Френското председателство предлага Комисията да следи отблизо напредъка на Скопие в тези области, като от северномакедонското правителство се очаква да даде гаранции, че той няма да бъде обърнат в даден момент. По тази линия Северна Македония трябва да приеме план за действие, свързан със защитата на правата на „малцинства или общности“ в името на недискриминацията им, борбата с езика на омразата, образованието, ефективните мерки, механизмите на докладване и обозначаването на отговорните институции. По отношение на борбата с езика на омразата, тепърва ще се уточняват реалните аспекти и по-прецизни формулировки в двустранния протокол за изпълнението на Договора за добросъседство с България. Речта на омразата е поставена наред с други важни реформи, които Скопие трябва да извърши по отношение на гаранциите за върховенство на закона и борба с корупцията. Вкарването на българите като малцинство в Конституцията на РСМ не е пряко заложено във френското предложение, като причината за това е, че Скопие вече изрази готовност да промени основния си закон. Спорът между двете правителства беше на какъв етап това да се случи, като тук България настояваше, че първо трябва да се случи промяната, която гарантира равни права на българите в РСМ, и едва след това може да се говори за вдигане на ветото. В Северна Македония опозицията вече алармира, че
не е изпълнена основна молба
на страната - първо да започнат преговорите, а след това да се завърши конституционната процедура.
Според експерти един от най-спорните моменти във френското предложение остава ситуацията с признаването на македонския език. България категорично отказва да признае съществуването на такъв език. За да постигне положение, в което се постига „съгласие да няма съгласие“, в документа се посочва: „ЕС отбелязва съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранна декларация за македонския език“. Това ще позволи позицията на София да остане непроменена, докато не се изчистят останалите спорни въпроси със Северна Македония. Именно тук обаче се среща съпротива от Скопие. Засега правителството там отказва да коментира предложението, докато то не бъде прието от Съвета на ЕС, но премиерът Димитър Ковачевски и външният министър Буяр Османи са категорични, че в преговорната рамка трябва да бъде записан чист македонски език. За Северна Македония
въпросът с езика
е ясна червена линия в преговорите, като там самото повдигане на темата дали съществува македонски език е посегателство срещу националната им идентичност. Същевременно обаче външният министър на България Теодора Генчовска набляга на това, че е от ключово значение България да запази позицията си, че „не приема или няма да приеме експлицитно или имплицитно съществуването на т.нар. македонски език в етнически и исторически контекст“. Много важен момент е, че френското предложение са предварителни документи, които могат да бъдат подлагани на редакции от всички държави членки на ЕС, но не и от Северна Македония. За да бъде прието то, всички държави от ЕС трябва да го приемат, а ако това не се случи до 30 юни, Чехия, която поема председателството на Съвета от Франция на 1 юли, може да продължи работата по документите. И в България, и в Скопие опозицията е по-скоро склонна да отхвърли френското предложение. ВМРО-ДПМНЕ определиха документите като „капитулация без отлагане“, „побългаряване на Македония на части"и „дипломатически нокаут“. От българска страна се появиха притеснения относно двустранния протокол между Скопие и София по Договора за добросъседство, тъй като неяснотата там засяга ключови моменти от българските искания по работата на двустранната група за историята и културата на двете държави - болен момент за България, но и за Северна Македония. Въпреки това обаче френското предложение
получи изненадваща подкрепа
от един от най-силните гласове на скептицизма за вдигане на българското вето - президентът Румен Радев. Той определи Предложенията на Френското председателство като „едни от най-добрите до момента“, и то не само за България, а по принцип. „От една година настоятелно се борим и аз, и двете служебни правителства двустранните въпроси да се издигнат на ниво ЕС, преговорна рамка. Това не е просто двустранен спор за история, както се представя. Те касаят фундаментите на ЕС и най-сетне, след множеството срещи, нашите европейски партньори разбраха, че там е мястото за решаване на тези въпроси и те вече се залагат в преговорната рамка като подход“, каза Радев пред журналисти на форума „Три морета“ в Рига. Оценките на експерти са, че шансовете френското предложение да бъде прието и лансирано още по време на Френското председателство на Съвета на ЕС са минимални.
