Здравейте, скъпи приятели! Темата на днешната статия ще засегне реалностите в живота след пенсиониране и особено тези при ранното пенсиониране. Под „ранно пенсиониране“ имам предвид пенсионирането преди момента, когато сме наистина изтощени и изморени да практикуваме професията си и търсим заслужена почивка, а може би и тотална промяна в социалната роля, която искаме да играем.
Този момент може да настъпи и преди пълната пенсионна възраст от 67 г., тук, в САЩ, а може и да е след това. В последно време чувам много от хората, с които работя, да чакат с нетърпение своето пенсиониране и да планират то да дойде по-рано от очакваното или от обикновеното.
От психологическа гледна точка, според мен повечето хора не са щастливи с професията си и тя не им доставя удоволствие в дадения момент. Или пък някои си мислят, че като се пенсионират и спрат активната си трудова дейност, нивото на щастието им ще се покачи драстично и ще могат да се насладят на живота си по много по-пълноценен начин.
Това са грешни представи и са базирани на психически и емоционални настройки на индивидуално ниво.
Ако трябва да бъдем честни със себе си, ние сме най-щастливи, когато сме в услуга на обществото и на хората, които ни заобикалят. Спрем ли да допринасяме към развитието на човечеството и да се грижим за личностното си израстване във всички аспекти от живота, нивото на нашето щастие пада драстично – независимо с колко много пари или време разполагаме. Това е заложено в нас и е универсално за всеки.
1. Загуба на професионална идентичност и роля в обществото
Много от нас прекарваме между осем и дванадесет часа на ден на работното място. Когато пенсионирането настъпи, тези часове остават напълно свободни за нас, но наред с тях нашата идентичност като финансист, шофьор, програмист или каквато и да е друга професия, започва да се губи от съзнанието ни и това може да доведе до период на объркване или дори депресия.
Много от нас са играли една и съща роля в професионалния си живот дълго време и изведнъж тази представа за нас самите изчезва, защото оттук нататък ние няма да играем повече тази роля и да допринасяме със знания и умения в даден работен процес.
Повечето хора не се замислят за този период и обикновено са шокирани, когато той настъпи и ги принуди да променят представите си за самите себе си. Най-лесно можем да избегнем този период, ако имаме план как да го направим и на какво да посветим тази част от времето си, която сме отдавали на професията.
2. Избягвайте твърде голямото премисляне на ситуацията
Както в първата точка споменах, повечето хора имат твърде много време в ръцете си в периода веднага след пенсиониране. При една такава ситуация се наблюдава период на доста задълбочено мислене върху живота и неговия смисъл – нещо, което е трябвало да направим преди много години, но никога не ни е останало време, заради задълженията покрай деца, семейство и професия, а сега, когато времето е пред нас, ние започваме да анализираме всеки малък детайл от това, което сме преживели или ни предстои.
Често дори се замисляме дали не направихме грешка да се пенсионираме или дали парите, които имаме събрани, няма един ден да свършат и да ни оставят в тежко положение по време на златните години от живота ни. Това са мисли, които много тежат в този период и моят съвет е да избегнете да залитате в тази насока на мислене и поведение.
Вместо това, наистина намерете смисъл и придайте ново значение на живота си – било то да възпитавате следващото поколение на семейството, да се включите в обществени дейности, които помагат на други или да се посветите на интелектуално и духовно израстване – изборът е Ваш, но каквото и да правите, избягвайте да премисляте твърде много нещата и да се питате дали сте взели правилните решения досега.
Решенията, които сте взели, са вече взети, гледайте напред и се опитайте да ги превърнете в продуктивни за Вас самите и за всички около Вас. Това е тайната на щастието – преди и след пенсиониране.
Това е от мен за днес. Ако имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, Вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на електронната ми поща – [email protected]. Въпросите, които четете, са зададени от клиенти, с които съм работил по време на консултации в моя офис.
Продължава в следващия брой
