Американските интереси в свободно и отворено Черно море са трайни, но нивото на ангажираност ще бъде оформено от войната в Украйна и дълбочината на ангажимента на САЩ към трансатлантическата сигурност.
Накратко
- Администрацията на Байдън оценява интересите на САЩ в Черно море
- Безизходицата в Украйна ще наложи трайно американско ангажиране
- Президентските избори през ноември няма драматично да променят позицията на САЩ
Отдавна област от стратегически интерес, Черно море не е първостепенен въпрос за Съединените щати, откакто съюзниците обмислят нахлуване на Балканите през 1943 г. Днес обаче няма съмнение, че Вашингтон признава стойността на "свободно и отворено" Черно море, пише в свой анализ Джеймс Карафано, водещ експерт по проблемите на националната сигурност и външната политика на Америка.
Но дали САЩ ще бъдат силен поддръжник на регионалните инициативи за гарантиране на свободата на корабоплаването и защитата на морската инфраструктура е отворен въпрос. Нивото на ангажираност на САЩ в средносрочен план до голяма степен ще се определя от обхвата на бъдещия ангажимент на САЩ към трансатлантическата сигурност и резултата от войната на Русия срещу Украйна.
Малко нови инициативи
Настоящата администрация на САЩ ясно признава значението на свободното и отворено Черно море. Администрацията на президента Джо Байдън изготви стратегия за Черно море миналата година. Освен това неотдавнашният Закон за националната отбрана, приет от Конгреса и подписан от президента, включва изисквания за повече внимание към Черноморския регион.
САЩ също така подкрепят усилията за улесняване на регионалното сътрудничество, включително тези, предназначени да осигурят износа на украинско зърно и съвместни операции за разминиране на Черно море с Турция, Румъния и България. Белият дом подкрепи разработването на регионални планове за отбрана, които трябва да послужат за укрепване на колективната сигурност на югоизточния фланг на НАТО, включително около Черно море. През 2023 г. американските сили участваха в учението на НАТО "Морски бриз", въпреки че американските военноморски дейности в региона като цяло намаляха, откакто Русия нахлу и анексира украинския Кримски полуостров през 2014 г.
И все пак, освен съгласуваните усилия за поддържане на икономическата и военната подкрепа за Украйна и продължаващия ангажимент с Полша и Румъния, има малко нови инициативи на САЩ в областта на регионалната сигурност или трансатлантическата политика. По-специално, САЩ и Германия отказаха да се застъпват за украинското членство на срещата на върха на НАТО през юли 2023 г. във Вилнюс, Литва, и има малко очаквания, че Белият дом ще настоява за приемането на Украйна на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон през юли. Всъщност нито стратегията на САЩ за Черно море, нито законодателството на Конгреса предизвикаха драматичен нов политически импулс. Тъй като вниманието на американците се измества към предстоящите национални избори през ноември, това вероятно няма да се промени скоро.
Въпреки че правителството на САЩ не е безразлично, усилията му са повече "отдолу нагоре", отколкото "отгоре надолу". Например, ръководителите на мисиите на американските посолства в региона наскоро се срещнаха, за да обсъдят усилията за сътрудничество, които Държавният департамент може да предложи на партньорските държави. Такива скромни инициативи са това, което ръководи развитието на политиката на САЩ.
Американските приоритети
Въпреки очевидната стратегическа летаргия, има основателни причини да се очаква интересът на САЩ към сигурността на Черно море да остане силен.
Украйна: Свободна и независима Украйна вероятно ще остане важен интерес на САЩ, като блок за усилията на Русия да разшири своята сфера на контрол в Европа. Това ще се случи независимо от резултатите от националните избори през ноември. Достъпът до Черно море е жизненоважен за поддържането на независима, сигурна и просперираща Украйна и нейното следвоенно възстановяване.
Прочети още
НАТО: Способността на НАТО да осигури колективна отбрана на трансатлантическата общност е жизненоважен интерес на САЩ. Но при сценарий на война свободно и открито Черно море, само по себе си, не е жизненоважно за южния фланг на НАТО; Силите на НАТО имат капацитета да доминират в Черно море от Средиземно море. Вероятните краткосрочни заплахи, засягащи сигурността на НАТО, обаче не идват от общ сценарий на война. Вместо това загрижеността е дейности в "сивата зона" в ръцете на Русия – като мини, саботаж, корупция и политическа намеса – за намеса в свободата на корабоплаването, търговията и инфраструктурата в Черноморския регион (например тръбопроводи, пристанища, сондажни и помпени платформи).
Свободни и открити пространства: Черно море е опорна точка в пътищата за търговия, търговия, цифрова свързаност, енергетика и развитие на множество региони, от Северна, Централна и Южна Европа до Средиземноморието, Близкия изток, Северна и Източна Африка, Кавказ и Централна Азия. Свободното и отворено Черно море улеснява взаимната сигурност, стабилност и просперитет, служейки като буфер срещу злонамерено влияние от страна на Русия, Китай и Иран. Тези условия са от голяма полза както за американската сигурност, така и за просперитета.
Фактори, влияещи върху бъдещата активност в САЩ
Украйна: Без съмнение резултатът от руските военни операции в Украйна ще оформи бъдещите усилия на САЩ в Черноморския регион. При най-вероятния изход от задънена улица, свободно и открито Черно море ще бъде жизнено важно за усилията на САЩ да сдържат Русия и да гарантират жизнеспособността на Украйна. Следователно устойчивият интерес на САЩ е вероятен.
Ако Украйна бъде победена или загуби излаз на море, Черноморският регион ще се превърне в проблем на икономиката на силите за НАТО – вече не е жизнеспособен като ключов елемент за южния фланг на НАТО или като свързващо звено за евразийските транспортни коридори.
Избори в САЩ: Динамиката в трансатлантическата сигурност може да се промени въз основа на резултата от американските национални избори, по-специално президентската надпревара. Независимо кой ще спечели, поддържането на НАТО ще остане жизненоважен американски интерес. Дебатът в политиката на САЩ за драматично военно "обръщане към Азия" до голяма степен се изчерпа. Докато Индо-Тихоокеанският регион вероятно ще остане най-приоритетният военен театър, американското присъствие ще остане от решаващо значение както в Европа, така и в Близкия изток.
Преизбирането на президента Джо Байдън най-вероятно ще доведе до политики на статуквото в Черно море. Победа на републикански кандидат не би довела до драматично намаляване на НАТО. Една републиканска администрация би била по-склонна да търси натрупване на американски военни сили и способности, но в същото време вероятно би била по-чувствителна към перспективата за дефицитно харчене и заплахата за американската икономика. Тъй като всяко голямо американско отбранително натрупване е финансирано чрез дефицитни разходи, остава да се види как републиканският президент ще се справи с тези конкуриращи се приоритети.
Републиканската администрация няма да бъде повлияна от руските усилия нито за укоряване, нито за сплашване. От практическа гледна точка руското ръководство няма капацитета да повлияе на НАТО или волята да предприеме сериозни помирителни стъпки за нормализиране на отношенията. Има значителна скорошна история на американски президенти, които предлагат или търсят "рестартиране" с настоящото ръководство на Кремъл. Всеки от тях е отхвърлен и има малко надежди, че бъдещите усилия ще бъдат по-успешни.
Освен това е малко вероятно нов президент да рискува огромен политически капитал за сделка с руснаците, която може да завърши с неудобен провал. Един републикански президент може да предложи на Москва пакет от преговори като част от сделка с Украйна или по-всеобхватен пакет. Но това със сигурност ще бъде компонент на по-голяма регионална стратегия, която не се основава на това, че руските лидери реагират отговорно.
Един републикански президент вероятно ще развие още по-близки и по-благосклонни отношения със страните от Северна, Централна и Южна Европа. Тези взаимоотношения вероятно ще доведат до по-голяма готовност за партньорство в съвместни инициативи. Тъй като съюзниците на САЩ в региона поставят премия върху свободното и отворено Черно море, републиканското управление ще подчертае необходимостта от повече съвместно сътрудничество.
Сценарии
При никакъв сценарий САЩ няма да настояват за преразглеждане на Конвенцията от Монтрьо, която регулира достъпа до Черно море през турските проливи и предотвратява ескалация на военноморските сблъсъци по решаващия воден път. Турция никога не би приела промени; Ако САЩ наистина настояват за такъв начин на действие, това би рискувало сериозно прекъсване на отношенията с Анкара.
Много вероятно: Продължаване на фокуса върху Черно море
Най-вероятният сценарий е, че стратегическата безизходица в руската война срещу Украйна принуждава САЩ да продължат да се фокусират върху Черно море, независимо от резултата от изборите през ноември.
При този сценарий или републиканска, или демократична администрация ще подкрепи инициативи за свободно и отворено Черно море. Тези инициативи вероятно ще бъдат в следните области.
Изграждане на капацитет: САЩ ще помогнат на крайбрежните държави да изградят своите способности, за да осигурят свобода на корабоплаването в Черно море и да защитят критичната инфраструктура.
Сътрудничество: Колкото повече крайбрежните държави работят заедно, толкова по-ефективно те могат да разширят сферата на взаимната сигурност в региона. САЩ ще бъдат желаещ партньор и поддръжник на съвместното планиране, обучение и учения.
Инвестиция: САЩ ще продължат да подкрепят инвестициите за разширяване на инфраструктурния капацитет в Черноморския регион, простиращ се до Кавказ и Средния коридор. Засилвайки търговията и транзита изток-запад през Източното Черно море, Вашингтон ще предложи конкретни и продуктивни алтернативи на финансирането от Китай и Русия и тяхното дестабилизиращо и корумпиращо влияние.
Докато преизбраният президент Байдън би видял продължаващо прилагане на сегашния подход към региона, републиканската администрация е по-вероятно да бъде проактивен партньор със съюзници по въпросите на Черно море. Това би било в съответствие с републиканците, които обръщат повече внимание на Индо-Тихоокеанския регион, като същевременно се стремят да спестят сила в трансатлантическото пространство - особено там, където има възможности за работа с желаещи партньори.
Джеймс Джей Карафано, водещ експерт по проблемите на националната сигурност и външната политика на Америка, е вицепрезидент на фондация „Херитидж“ във Вашингтон по въпросите на външната и отбранителната политика и директор на Института за международни изследвания „Катрин и Шелби Кълъм Дейвис“. Неговият анализ е публикуван в специализираното онлайн издание GIS report.
