Ерик О’Нийл е още нов във ФБР и се ориентира в обстановката, когато неговият началник му нарежда да дойде в дома му в 8 часа сутринта в събота, за да поговорят. Подобни покани никога не приключват добре, но Ерик е решил, че нещо ще се случва. През цялото пътуване скърца със зъби, защото работата в подобна агенция е свързана с най-различни променливи. В агенцията има заловени двойни агенти и всеки нов служител се гледа подозрително. Ерик е успял да премине редица тестове, но оценките не се съобщават и няма бележници, следователно подобна покана може да завърши със закопчаване на белезници. С влизането в дома на своя началник има само един въпрос:
„Познаваш ли човек на име Робърт Хансен?“

ФБР ще предложи официална задача на О’Нийл, която ще изкове успешна кариера, но всичко това идва с един много сериозен риск. Директорът предлага на Ерик да се внедри в нова организация, където трябва да следи движенията на заподозрения Робърт Хансен, смятан за двоен агент на КГБ. Докладите посочват, че същият е изключително рисков кадър,

заплашващ американската сигурност

Мнозина по-късно ще го наричат „най-големия предател на САЩ“. О’Нийл няма никаква представа срещу кого трябва да се изправи, но и няма много време за мислене. Съгласява се и не осъзнава, че единствената причина за поканата е, че ФБР не иска да жертва никого другиго. За по-старшите агенти, той може да е просто агнето, което се изпраща на заколение.

Робърт Хансен е отговорен за предоставянето на най-ценните материали от американското разузнаване. През далечната 1985 г. е успял да спечели вниманието на ФБР като успява да разкрие трима души, за които се вярва, че работят за КГБ. Въпросните хора са задържани и след това са депортирани обратно в САЩ, като двама от тях са екзекутирани.

В момента, в който О’Нийл се качва обратно в автомобила си, ФБР вече са

започнали следенето на заподозрения

Въпреки добрата им работа, бюрото има нужда от човек, който да бъде близо и да следи подробно всяка една стъпка, пише chr.bg. Необходимо е солидно доказателство, американците го наричат „димящ пистолет“, който да гарантира, че Хансен наистина е обвързан с шпионски игри, вредящи изцяло на разузнаването. При откриването на такива доказателства, присъдата ще бъде доживотен затвор в един от най-строго охраняваните затвори, при това без право на помилване.

Операцията е и много технична, защото темата на разследване е обвързана с кибер сигурност. Имат нужда и от някой непознат, който Хансен да не подозира и да маскира цялата представа, че е под постоянно наблюдение. Ерик О’Нийл е само на 27 години и има сериозни познания в IT сферата, следователно е най-подходящ за тази работа. Никой не подозира, че 27

годишният мъж може да  постигне толкова сериозни успехи

За операцията се използват псевдоними и ФБР избира на О’Нийл интересен такъв – „Върколака“. Прякорът не е толкова зловещ, когато е бил в академията, някои от преподавателите си спомнят, че една вечер в близкия бар Патрик се качва на бара и започва да вие като вълк срещу пълнолунието. След тази случка е лесно да се намери и правилният прякор.

Ролята на О‘Нийл

Ролята на О’Нийл е да работи в нов център за компютърна сигурност и проверка на данните. Там е изпратен и Хансен. Върколака трябва да се преструва, че върши своята работа и криптира перфектно данните си, докато под прикритие трябва да разглежда какво точно прави неговият колега.

Преди това няма особен поглед над този метод на работа и генерално няма никаква представа как ще се справи с тази задача. Обикновено се използва фалшива самоличност, но тук няма да се наложи, О’Нийл трябва да играе ролята на себе си. Отделно от това, трябва да запази хладнокръвие и да не се издава. Неговата съпруга също ще бъде разкрита пред Хансен и КГБ, което не е най-доброто решение, но в критични моменти няма как да се действа по друг начин.

О’Нийл прекарва почти всеки ден с подслушвателно устройство, докато е на 9 етаж в щаба на ФБР. По това време вече е успял да се срещне с параноята и подозренията. Назначен е втори агент, на когото трябва да предава информацията, но през цялото време работи с Хансен, споделяйки две съседни стаи с обща връзка. Основен интерес са компютрите, които Ерик използва – задължително трябва да поддържа връзка между двете системи. Години по-късно ще се шегува, че с егото на Хансен няма място за никого другиго.

Намесата на Джеймс Бонд

Що за птица е потенциалният двоен агент? Точно тук идва забавната страна, Ерик е луд фен на агент Бонд. Разполага с личен пистолет „Валтер“ и винаги ходи с костюми, някои са копирани директно от филма. Стреми се да изглежда изключително елегантно и нахакано за външния свят, но на работното си място е съвсем различен човек. Всеки път има проблеми и не може да се справи с поставените задачи. Единственото спасение е, че е брилянтен анализатор, победен от нарцисизма в себе си. Хансен вярвал, че изобщо не е за тази позиция и заслужава много повече.

Лабилността и липсата на оценка карат един агент да премине на вражеския лагер. Обещанието за повече пари ще допълни цялата картина. През последните 20 години неговият лайфстайл се захранва именно от руснаците. А тяхната школа е просто съвършена в създаването на един особено добър и дори перфектен агент.

За да успее да се разкрие тайната на Патрик, той трябва да започне да говори и да се отпуска. О’Нийл не спира да разказва вицове, кани го у дома си, излизат на по бира. Връзката им става по-стабилна във времето. Това дава възможност на Ерик да се промъква до бюрото на своя колега и да проверява какво точно е оставено.

Един от най-интересните инструменти за връзка е преносимият джобен компютър PalmPilot. За него говори повече, отколкото за собствената си жена, а точно това се превръща в необходимата цел. ФБР има едно оригинално решение, просто да изкара Хансен от офиса и да го накара да остави телефона си.

Хансен се признава за виновен по 15 обвинения

През март 2002 г. Хансен се признава за виновен по 15 обвинения, включително шпиониране и предаване на информация. Съгласен е да съдейства на ФБР, за да избегне смъртната присъда. Най-странното е, че никога няма отговор защо е продължил да изнася информация, когато вече е имал необходимите пари, за да живее охолно и без никакви проблеми. О’Нийл дава този отговор, макар и да не е сигурен:

„Това е нещото, което го кара да се чувства стойностен във всекидневието. Никой не може да се справи по-добре от него, поне така мисли той, а най-трагичното е, че вярвал как всичко това ще го превърне в безсмъртен. Реално се случи точно това.“