Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция е повод Русия да се замисли за поредна война с Османската империя. Този отказ е благоприятен повод тя да реализира намеренията си под предлог, че изпълнява волята на Великите сили. Обаче по време на консултациите си с тях среща неочаквани реакции от страна на Австро-Унгария и Англия. Те поставят безкомпромисните си условия в три поредни дипломатически преговори, състояли се в Райхщат, Лондон и Будапеща. На 26 юни 1876 г. в замъка Райхщат пристигат руският император Александър II и Александър Горчаков, министър на външните работи на Русия, за да се срещнат с австро-унгарския император Франц Йосиф и граф Дюла Андраши, министър на външните работи на Австро-Унгария. Макар че не подписват официален писмен документ, те постигат споразумение. Това е устна джентълменска договорка, според която двете държави декларират намерението си да запазят неутралитет в сръбско-турската война от 1876 г., а в случай на победа над Турция да се иска от нея да осъществи административни реформи в Босна и Херцеговина. В случай че Сърбия победи, Австро-Унгария ще настоява да присъедини към себе си Босна и Херцеговина, а на Сърбия да се отстъпят пограничните райони.
Русия пък да вземе Южна Бесарабия.
Александър II с прокламация обявява война на Османската империя.
И стигаме до въпроса защо, след като Русия освобождава българите от петвековното владичество, възниква движението на русофобите.
