Възродителен процес, взривът в Чернобил, новините от Западния свят. Това са само малка част от нещата, за които българският народ не е трябвало да научава по времето на Тодор Живков – Бай Тошо. За цензурата по това време разказва пред „Свободна Европа“ журналистът Панайот Денев.
Той е едно от най-известните пера и лица на Българската телеграфна агенция (БТА). Близо 30 г. работи там – от репортер до директор. Сега е описал в книга нейната 125-годишна история, изравяйки от архивите информацията,
крита по време на комунизма
БТА съществува от по-миналия век. На 27 януари 1898 г. в брой 41 на „Държавен вестник“ е публикуван „приказ номер 28“, с който „се назначава от 1 февруари 1898 г. за директор на Българската телеграфна агенция в София Оскар Искандер с годишна плата 5,580 лева“.
Първият бюлетин на агенцията излиза на 16 февруари. Той е написан на ръка, лично от Искандер – доктор по философия, редактор и издател, и в него са включени седем информации – за здравословното състояние на княгиня Клементина (майка на цар Фердинанд I), за събития в балканските страни, както и борсови данни.
Така започва БТА, която тази година отбеляза своята 125-годишнина и по този повод издава трилогия – първото цялостно изследване на историята на агенцията. Първата част беше публикувана точно за рождения ден на медията – през февруари, под заглавието „Лични свидетелства“. В нея журналистът ветеран Панайот Денев е събрал разкази на 55 души, работили в БТА.
„Тайното знание“
„Моето усещане е, че никой не се е опитал да обясни как единствената партия, тоталитарният режим са управлявали средствата за масова информация, което в най-голяма степен е ставало чрез БТА. Затова съм описал подробно този механизъм", каза пред „Свободна Европа“ 78-годишният Денев.
Според генералния директор на БТА Кирил Вълчев, от книгата може да се вземе поука какво да не се случва отново – да не се произвежда „тайно знание“. По думите му чрез секретните бюлетини на БТА всяка власт е искала освен другите екстри да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните.
„Винаги в историята, включително и в сегашната, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА. Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби“, казва Вълчев.
Без епитети
Денев работи по съставянето на „История на БТА (1898 – 2023)“ повече от година. И то със специално изискване от Вълчев и редактора – проф. д-р Румяна Прешленова от БАН – в текста да няма никакви прилагателни и епитети, никаква оценка, само факти, и то подкрепени с архивни документи.
„Оказа се, че паметта е стабилно съхранена в едни тавани и мазета в сградата на „Цариградско шосе“ 49, които аз, с основание, мисля, наричам Златен фонд на БТА“, казва той.
Най-интересни сред тях са така наречените поверителни бюлетини, които излизат от създаването на агенцията, и винаги са предназначени за властимащите. В началото те са в четири екземпляра – за двореца, за министър-председателя, който е и външен министър, за министъра на войната и един, който е оставал в архива на БТА.
Кой е Панайот Денев
Панайот Денев е роден е на 22 август 1945 г. в София. Завършва българска филология и история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Започва работа в БТА на 1 октомври 1971 г. – първо като репортер, а после като редактор в отдел „Информация за чужбина“ и остава там без прекъсване до 1993 г. В последните 2 години е зам.-генерален директор, след което става главен редактор на в. „Демокрация“, но остава на поста само до 1994 г. След това работи в БНТ и в. „Континент“.
През 1997 г. е назначен от Народното събрание за генерален директор на БТА и остава на поста до 2002 г.
В следващите 3 години той е шеф на пресцентъра на Съюза на демократичните сили (СДС). После – до края на 2013 г., е редактор на новинарския сайт Vesti.bg.
Освен журналист Денев е и преподавател – от 1995 до 2010 г. води курсовете „Новини и новинарство“ и „Медийни модели на информацията“ в Нов български университет.
Огромна част от неговия живот – вече почти 40 години, той ръководи и пресцентъра на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол и редактира информационните му издания.
Панайот Денев е женен за Елха Денева от 1971 г., а дъщеря им Неда е родена през 1980 г.
Секретният архив
Панайот Денев казва, че БТА винаги е излъчвала всички новини, само че по време на комунизма всички истински неманипулирани и необработени пропагандно вести са достигали до крайно ограничен кръг на тогавашната номенклатура – партийна и държавна.
Архивите, които той открива, показват, че информацията в поверителните бюлетини по това време е филтрирана на три нива – най-широкият кръг – около 1,300 – 1,500 души, следващият – специално приложение S2 за 180 – 200 души, и накрая за 10 души от върхушката и даже до един – самият комунистически ръководител Тодор Живков. Този бюлетин е излизал само в два екземпляра – единият е отивал на неговото бюро, а другият – в архива на БТА.
„И слава богу, че е запазен. Целият секретен архив се пази и в момента се дигитализира с най-съвременна апаратура и ще остане завинаги“, отбелязва Денев.
Забранените събития
Той допълва, че наред с това има и информация, която е скривана тотално, даже понякога от част от тесния привилегирован кръг. В книгата той описва пет такива събития.
Първото е масово народно въстание в Източен Берлин през 1953 г. срещу съветската окупация, срещу което са извадени танкове.
Второто е Унгарската революция от 1956 г. срещу просъветската политика. „Там е било касапница, много страшно, но всичко е било тотално премълчано“, казва журналистът.
Третото скрито от българите събитие е така наречената Пражка пролет в Чехословакия от 1968 г. – масови протести за курс към демократично управление.
Четвъртото е ядрената авария в Чернобилската АЕЦ в Украйна.
„Тогава, понеже (в продължение на) три дни от Москва не идва нищо, абсолютно се мълчи. След това руската държавна агенция ТАСС започва да пуска по 4-5 реда – че няма нищо страшно, (това е просто) авария. Накрая започват да си признават, защото радиацията е прихваната в съседни държави“, разказва Денев.
„И тогава в България започват едни изумително демагогски публикации – предупреждава се населението, че е хубаво да пие минерална вода, да не яде зеленчуци, след като на 1 май вече бяхме изяли по няколко марули, но без да се споменава думата Чернобил, не се казва защо това трябва да се прави“, допълва той.
Петото скрито събитие е насилственото преименуване на мюсюлманското население – известно като Възродителен процес през 70 – 80-те години на 20. век.
За това се „мълчеше най-позорно“, казва Денев. Той е открил, че в бюлетина S2 има най-големи подробности за тези събития, там са даже лъжите на високопоставените личности пред чуждестранни журналисти.
„Тогава работех в „Информация за чужбина“ и някои от тези неща ги излъчвахме, но само за чужбина“, разказва Денев, който си спомня, че никак не се е чувствал свободен да работи по съвест, затова сега се радва да напише тази книга.
