Президентът Румен Радев не каза ясно пред народа си дали иска да се ограничат избирателните права на българите в чужбина
Кой забърка скандала с предложението да има уседналост от три месеца за президентските и парламентарните избори? Идеята де факто ще остави живеещите в чужбина българи без право на глас - в противоречие с конституцията според много юристи.
Предложението се появи изненадващо на сайта на служебното Министерство на правосъдието и също така бързо изчезна. Един служител в дирекция беше уволнен, а мъглата се сгъсти. Но в нея все пак се видя, че зад тази промяна стоят идеите на новия президент ген. Румен Радев. А той реши да се обясни пред нацията в специално обръщение във вторник, в което се оплака от чужда намеса в българските избори. Но пропусна да напомни, че схемата за неговата успешна кампания е донесена в България от бивш руски спецагент и предадена лично на лидера на БСП Корнелия Нинова.
Уволненият служител Любомир Талев твърди, че на среща в президентството именно Радев изисква предложението за уседналост да стане част от проекта, а останалите текстове са изготвени от екипа на правния секретар на Радев. Той каза освен това, че текстовете са били съгласувани с нея и с ресорния заместник-министър Деница Александрова-Митрова.
От правосъдното министерство отричат това и твърдят, че са искали в проекта да бъде включен друг текст, отново за уседналостта, който изключва ограничения за живеещите в Европейския съюз българи. Целта очевидно са сънародниците ни в Турция, но зад борда остават и тези в САЩ, Канада, Русия, Азия и Африка.
После заместник-министърът Митрова пък заяви, че е дала изрични указания към Талев, които той не бил изпълнил. И И така Талев беше уволнен.
Но междувременно стана известно, че президентството е поискало от ЦИК информация за гласуването в чужбина от 2009 година насам. От администрацията на държавния глава изискват справки за гласувалите на четири парламентарни вота, в които да има информация за брой гласували и разбивки по държави.
Във вторник държавният глава реши да обясни ситуацията с обръщение към нацията. Според него парламентът трябва да направи необходимите законови промени, за да ограничи опитите за влияние на чужди държави в изборния процес у нас. В изявлението си, което продължи по-малко от 6 минути, държавният глава не зае позиция дали трябва да се въведе уседналост за всички избори, с което на практика ще се ограничат избирателните права на българите зад граница. Той обаче похвали Министерството на правосъдието за „куража" да лансира такива законови промени. Промени, които очевидно са се родили в неговия кабинет.
Президентът обяви, че проблемите се състоят в това, че има не само опити за външно вмешателство в изборния процес, а и „целенасочени опити за систематично и дълбоко проникване и влияние върху обществото и политическия живот на страната". „Тези избори откроиха съществени проблеми. Станахме свидетели на организиран опит отвън за повлияване на изборните резултати. Българските институции и мъдростта на българските граждани не допуснаха това да се случи", каза Радев.
Но президентът пропуска нещо, което стана ясно, след като беше избран - БСП е получила от Кремъл тайна стратегия как да победи на президентските избори през 2016 г. Това твърдят 5 настоящи и бивши български държавници пред Wall Street Journal. Сред тактиките, препоръчани от Москва на българските социалисти, са разпространяване на фалшиви новини и манипулирани социологически проучвания. Документът от 30 страници е създаден от мозъчен тръст, свързан с Кремъл, и е доставен на БСП от бившия руски шпионин Леонид Решетников, чието име е в списъка със санкции, наложени от САЩ на Русия.
В документа има препоръки към БСП да акцентира и върху темите, които са важни за политиката на Кремъл: призиви за отмяна на санкциите срещу Русия, критики към НАТО и възхваляване на решението на Великобритания да напусне ЕС.
Решетников казва пред Wall Street Journal, че се е срещал с лидера на БСП Корнелия Нинова, но отрича да е давал на българските социалисти какъвто и да било документ. Това е измислица, категоричен е Решетников.
Бившият държавен глава Росен Плевнелиев определя Решетников като „дясната ръка на г-н Путин на Балканите", отбелязва Wall Street Journal.
В изявлението си от вторник Румен Радев казва, че трябва да се намерят решения на проблема с чуждото влияние и препоръча да сравним законите си с "с далеч по-строгите ограничения в редица държави от Европейския съюз (ЕС), които за нас са еталон за демокрация".
По думите му дебатите са извадили политическата класа от дългогодишната летаргия по тази тема. „Някои съзряха в предложените идеи ограничаване на правата. Най-важната защита на правата на българските граждани зад граница е да могат да се върнат в една независима и суверенна България", заяви Радев.
Президентът припомни, че е насрочил първото заседание на 44-тото народно събрание за 19 април и заяви: „Пожелавам успех на българските народни представители и вярвам, че ще бъдат на висотата на определената им мисия."
| Речта на Радев раздели ГЕРБ и патриотите Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и съпредседателят на „Обединени патриоти" Валери Симеонов останаха на различно мнение след обръщението на президента Румен Радев. Държавният глава обяви, че парламентът трябва да направи необходимите законови промени, за да ограничи опитите за влияние на чужди държави в изборния процес у нас. Той не зае позиция дали трябва да се въведе уседналост за всички избори, с което на практика ще се ограничат избирателните права на българите зад граница. Валери Симеонов заяви пред Нова телевизия, че подкрепя казаното от Радев и припомни, че „Обединени патриоти" са основната причина за ограничените изборни права на имащите право на глас в Турция. Той подчерта, че южната ни съседка е страна, която се меси във вътрешната ни политика. От своя страна Цветанов подчерта, че в ГЕРБ са против президентът да се опитва да налага законодателни инициативи. По думите му той няма право на това и уточни, че партията няма да подкрепи предложения, свързани с ограничаването на правата на българите зад граница да гласуват. |
