Статия на Сава Филаретов, просветен деец и общественик от Възраждането, е една от първите, които описват традициите при празнуването на коледните празници в Софийско в средата на 19 век. Тя е отпечатана в издавания от Георги Сава Раковски вестник „Дунавски лебед“ на 24 декември 1860 г. и представя София в навечерието на големия християнски празник, разказва „168 часа“.
„Градът e изпълнен с повече движение по улиците, чаршиите, дюкяните и къщите. Търговията върви, всичко изглежда някак по-празнично: „Сичко днес напоминава, че довечера има „бъдний вечер“ у българете. Някак из града, по улиците, по чаршиите, по дюкяне и къщя като да има повише земане-даване"“.
И тогава обичайно всичко се въртяло около осигуряването на храната за празника.
В миналото
българинът е посрещал Коледа скромно
- с постната вечеря на Бъдни вечер, прикадена от стопанина, с молитвата и безквасната пита, на която бодвали тънка восъчна свещица, с коледарите, с песните и заклинанията за здраве и берекет. След Освобождението ритуалите за Коледа и Нова година в България бързо започват
да се европеизират
Изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов за Рождество води началото си от първите месеци на Руско-турската война. В София и другите големи градове нашите предци възприемат и практиката да се доставят празничните картички от чужбина, като на лицевата им част първоначално се поставя текст на български. Впоследствие се появяват и по-модерните честитки. В последната четвърт на 19 век, също по европейски образец, се появява и раздаването на подаръци на близки и приятели. Заслугата за въвеждането на традицията се приписва на княз Александър Батенберг.
От запазени писмени документи и от факти в тогавашната преса става ясно, че книгите са били най-предпочитаните дарове. Било е почти задължително децата да получат книжка за празника. Тези издания са били много красиви, с твърди корици, с ръчна украса. Не на последно място от този период са и първите сведения за използване на искрящи в небето „огнени играчки“ – фойерверките. Малко повече са неизвестните около първоначалната поява на
украсено дърво
Според редица източници първата коледна елха в София, а и в цяла България, се украсява на 23 декември 1878 г. от руските офицери на ген. Гурко. Истински възторг обаче предизвиква грейналата в празнични светлини елха година по-късно - през 1879 г. Но това са само първите предвестници, защото коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на страната благодарение на княгиня Клементина чак през 1887 г. Пищно украсеното дърво е в тогавашния Военен клуб в София. Министър-председателят Стефан Стамболов също дава тон за поевропейчването на „домашната“ Коледа. Малко известен е фактът, че първата голяма частна коледна елха в столицата е негова. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния му прием всеки от гостите получава правото да си отнесе по една играчка за спомен.
Появил се първоначално само в домовете на градските големци, постепенно обичаят се разпространил и при обикновените хора. Те украсявали елхите с каквото имат - ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди, станиол и памук, които имитират сняг и лед.
Зимните балове
също се превръщат в ежегодно и очаквано с радост събитие. Първите са организирани от туристическите дружества и офицерските общности. Често те са използвани и за събиране на средства за благотворителни или родолюбиви каузи. Празнуващите с удоволствие похапват и фини пасти и кексове, които се предлагат „по софийски, модерно, на крак". Независимо от лютия декемврийски студ, сковал града, посетителите често се изкушават и от различните видове млечни и плодови сладоледи, както и ненадминатите специалитети на майстора сладкар - шоколадово-сладоледените комбинации „сънди“ и „шоколатин“, приготвени от натурални продукти. В миналото в България не е било прието Новата година да бъде посрещана на площада, но в първите десетилетия на 20 век в градовете, където е имало военни гарнизони, е въведена традицията да има илюминации в празничната нощ.
За първи път това е сторил Софийският гарнизон, но на следващата година „зрелището“, както го наричат тогавашните хроникьори, се е случило и в Търново. През 1944 г. и в България по съветски образец коледната традиция е пресечена. Признава се само Нова година, за която се купуват и украсяват елхи. 24 и 25 декември са обикновени работни дни. През следващите десетилетия има опити, макар и доста изкуствени, за връщане на някои от народните традиции, но умишлено се пропуска религиозният характер на празника. А децата пишат писма не до Дядо Коледа, а до съветския му колега - Дядо Мраз. В България празникът отново става официален с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
