Има много причини да се смята, че израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е към края на политическата си кариера. Той носи наследството на най-тежката грешка в областта на сигурността в историята на страната - грешка, която позволи на бойците на Хамас да преминат границата от Ивицата Газа миналия месец и да убият брутално най-малко 1200 израелци. Той ръководи война в Газа, чиито цели може да се окажат нереалистични и непримирими. И продължава да бъде обвиняем по три отделни дела за корупция.
И все пак, с всеки изминал ден след ужасите на 7 октомври, Нетаняху изглежда малко по-решителен, а може би и с по-добри позиции да остане на власт и след края на войната. Стратегията му изглежда е тройна: да отклони вината за пропуските в сигурността, които позволиха нападението на Хамас, да запази управляващата си коалиция на всяка цена и да изчака, докато може да посочи конкретни постижения.
"Той се надява, че военната кампания ще мине добре, и разчита, че времето ще бъде най-доброто нещо, което ще оздрави страната", казва Авив Бушински, политически коментатор, който е работил като съветник на Нетаняху в продължение на почти десетилетие.
През уикенда Хамас освободи около 50 израелски заложници в замяна на около 150 палестински затворници, държани в Израел, и пауза в боевете. Сделката получи широка подкрепа в страната, въпреки че израелците остават дълбоко огорчени от многото заложници, останали в Газа.
Най-тежката криза в дългата политическа кариера на Нетаняху започна, когато бойци на Хамас нахлуха в Израел на 7 октомври, извършиха мащабни зверства и отвлякоха около 240 души. Това беше най-кървавото нападение в историята на страната. Израел отговори с опустошителни въздушни удари и наземни операции, при които бяха убити около 15 000 души, много от които жени и деца, според палестински служители в Газа. Данните не могат да бъдат проверени по независим начин.
Въпреки че началникът на щаба на Израелските отбранителни сили Херци Халеви и началникът на Шин Бет Ронен Бар признаха отговорността си за катастрофата, Нетаняху отказа да го направи, въпреки надигналия се обществен гняв. Длъжностни лица и анализатори призоваха за създаване на израелска анкетна комисия, която да разследва катастрофата и да потърси отговорност. Междувременно Нетаняху заяви, че сега не е моментът за разпределяне на отговорността, тъй като цялата енергия трябва да бъде насочена към победата над Хамас.
Йоси Алфер, ветеран, политически и стратегически коментатор, който пише колонка за "Американци за мир сега", заяви, че е забележително, че никой в партията на Нетаняху "Ликуд" все още не е оспорил лидерството му.
"Той е зает с маневриране и е добър в това", каза Алфер, визирайки политическата ловкост на най-дългогодишния израелски премиер, който оцеля при масови протести по-рано тази година заради спорния си опит да заграби властта от израелската съдебна система.
"Има твърде много динамични фактори, които не знаем в този момент. Не е сигурно, че той е приключил", каза анализаторът.
В краткосрочен план Нетаняху изглежда се възползва от една аксиома, свързана с политиката и войната: Не сваляйте лидер, докато се водят боеве. Но Амнон Абрамович, ветеран коментатор за Канал 12, заяви, че съображенията за оцеляване могат да накарат Нетаняху да удължи войната повече, отколкото е стратегически необходимо. "Не мога да твърдя това със сигурност, но не го изключвам напълно като възможност", каза той.
Кабинетът на Нетаняху не отговори на молбата за коментар.
Със сигурност, с рязко спадащите резултати от социологическите проучвания и опасенията от неудобни взаимодействия с обществеността, които го държат далеч от военни погребения, реабилитацията на Нетаняху засега изглежда далечна.
Все пак той изглежда си е осигурил непосредственото оцеляване, като е привлякъл във военния си кабинет миналия месец двама опозиционери от партията "Национално единство" със силни пълномощия в областта на сигурността: Бени Ганц и Гади Айзенкот.
Това помага на израелския премиер и неговите сътрудници да представят това като широка национална кампания за оцеляване срещу онези, които биха унищожили Израел, и подкопава идеята, че решенията могат да имат нещо общо с оцеляването на Нетаняху. "Това не е Нетаняху срещу Хамас. Това е Израел срещу тероризма", заяви депутатът от Ликуд Боаз Бисмут, член на Комисията по външни работи и отбрана на Кнесета. "Ние сме нация, чиито съседи дори не приемат присъствието ни тук. Това не е въпрос на Нетаняху".
Но седем седмици след началото на войната мнението, че Нетаняху носи отговорност за засилването на влиянието на Хамас през последните години, все още е силно. В продължение на години главата на израелското правителство позволява на групировката да получава милиони долари финансиране от Катар, дори когато през годините правителството му понякога задържа данъчни приходи от по-умерената Палестинска власт на Западния бряг. Политиката се разглежда като начин Нетаняху да подклажда палестинските разделения и да отклонява международния натиск върху Израел да сключи мир с палестинците.
"Укрепването на Хамас беше негова концепция", казва Гади Шамни, генерал в оставка, който е служил като военно аташе на Израел във Вашингтон. "Той принадлежи на боклука на историята."
Бушински каза, че старият му шеф вероятно се страхува, че всяко изявление за отговорност ще се превърне в звучна хапка и ще бъде използвано срещу него от политическите му съперници. Алфър твърди, че Нетаняху също така се опасява да не обвини себе си преди каквато и да е комисия за разследване.
В публични изказвания, излъчени по израелските медии по-рано този месец, министър-председателят заяви, че "сега е моментът да се занимаваме само с едно нещо - постигане на победа, елиминиране на Хамас, връщане на заложниците и осигуряване на друг режим в Газа". В същото време той очевидно смята, че хвърлянето на вината върху другите е ключът към неговото оцеляване. Неотдавна той написа в Х, че висши служители по сигурността, включително ръководителите на военното разузнаване и вътрешната сигурност, са отговорни за катастрофата, защото многократно са го уверявали, че Хамас е възпрян да нанесе удар по Израел. По-късно правителственият глава изтри публикацията и се извини.
На фона на общественото недоволство социологическо проучване, чиито резултати бяха оповестени по Канал 12 на 16 ноември, показа, че ръководената от Нетаняху коалиция "Ликуд" губи властта, като от 64 места на изборите през ноември миналата година пада на 45. Партията "Национално единство" на Ганц получава 36 места в проучването, с 12 повече, а "Ликуд" - само 17, с 32 по-малко. Запитани кой е предпочитан за министър-председател, 41% посочват Ганц, а 25% - Нетаняху.
Бисмут заяви, че проучването не е показателно за обществените настроения. "Винаги има разминаване между проучванията, медиите и улицата. Аз пътувам наоколо. Има много хора, които са наранени, но духът им е висок".
И в рамките на Ликуд позициите на Нетаняху все още са силни, казва Бушински. "В Ликуд, ако се противопоставиш на лидера, избирателите те наказват. Нетаняху все още е емблематичният лидер на марката Ликуд."
Нещо повече, той все още се смята за майстор в маневрирането в коалиционната политика и поддържането на партньорите си - включително ултраортодоксалните и ултранационалистическите партии. По този начин той одобрява продължаването на отпускането на бюджетни средства за ултраортодоксалните институции, въпреки критиките, че тези средства сега трябва да се изразходват за разходи, свързани с разселването на израелци в началото на войната и други кризисни нужди. "Той познава националните приоритети, но също така знае как да запази отношенията си с ортодоксалните и че в някой черничък ден ще има нужда от тях", каза Бушински. Тъй като изборите не са насрочени за още три години, бунтът на коалиционните партньори може да е единственото нещо, което може да свали Нетаняху.
По подобен начин настоящият се въздържа да уволни крайно десния министър от кабинета Амичай Елияху от партията "Еврейска сила" за това, че е предложил Израел да хвърли ядрена бомба върху Газа. Нетаняху иска да задържи в своя лагер както "Еврейска сила", така и друга крайнодясна партия - Религиозната ционистка партия. За тази цел е малко вероятно той да предприеме значими действия по отношение на насилието на заселниците срещу палестинците на Западния бряг - въпреки призивите на Вашингтон да го направи.
Проучването от 16 ноември показва по-нататъшно придвижване надясно сред избирателите, като 32% от израелците подкрепят възстановяването на еврейските селища в ивицата Газа. Селищата бяха разрушени през 2005 г., а 8000 техни жители бяха преместени обратно в Израел, след като тогавашният премиер Ариел Шарон реши, че присъствието им вече не е жизнеспособно.
Ако отклонението надясно се запази, Нетаняху може да се опита да го използва в своя полза, като се представи за силен лидер, готов да се противопостави на американския и международния натиск по отношение на аспектите на войната, следвоенните договорености или палестинския въпрос като цяло. Нетаняху вече изключи ролята на Палестинската автономия в следвоенна Газа, отхвърляйки позициите, изложени от администрацията на Байдън.
Нетаняху "трябва да се надява, че хората няма да си спомнят" 7 октомври и предишната му политика спрямо Хамас, каза Алфер.
"Той трябва да има нещо, което може да се нарече поражение на Хамас. Той се нуждае от добър резултат за отвлечените и от нещо за бъдещето на Газа, за което може да каже, че е добро за израелците", твърди Алфър.
Бен Линфийлд, „Foreign policy”
