Масовият потребител на информация за правните положения в системата на Алианса е чувал за член 5, но
изчерпва
ли това въпроса за функционалността на съюза при екстремни моменти и къде е България в целия този механизъм?
Не. Отрицанието е краткият отговор на въпроса дали активирането на член 5 от Вашингтонския договор става автоматично, държавите-членки на НАТО в бърз порядък дефинират определена ситуация като заплаха и колективно отвръщат силово на нея. Ракетите, които взеха два невинни живота в Полша в пограничното селце Пшеводув драснаха клечката на първосигналността и въпросите, които произтичат от нея. Ако това са руски ракети, означава ли, че имаме налице основание за
активиране на член 5 от страна на Полшаи общ съюзен отговор срещу Москва? Ако тази атака е действителна, как държавите-членки реагират на подобна агресия? Две ракети в полско село пускат ли света по инерцията на неконтролирани процеси и Трета световна война?
Добрата новина в тези лоши времена, когато умират невинни, а Европа отново е бойно поле, е, че няма ясни доказателства, че ракетите са руски, а ударът - целенасочен. С това въпросът приключва и на практика НАТО не разглежда казус за заплаха от страна на Русия. Подобна позиция представиха полските власти, а Белия дом даде ясно да се разбере, че не разглежда ситуацията като ескалация, която може
да вкара Алианса директно в конфликта
между Русия и Украйна. Варшава се отказа от активацията на т.нар. чл. 4, при който страните-членки обсъждат казуса и преценяват дали има достатъчно налични аргументи за притеснение. Полша повиши бойната си готовност, но не заговори за нищо повече. НАТО си взе въздух, но въпросите останаха. Ами, ако? Как правните договорености между страните в НАТО регламентират протоколите за действие при агресия към една или повече нейни членки? Какви задължения имат държавите-членки? Кои са четирите члена преди член 5 и всички след него?
С какво са се съгласили страните-членки на съюза?
По дефиниция НАТО се самокатегоризира като отбранителен съюз. Самият Вашингтонски договор, на базата, на който се определят взаимоотношенията вътре в Алианса е подписан през април 49-та година и влиза в сила 4 месеца по-късно. Основополагащ текст в него е наистина този на член 5, който гласи, че "въоръжено нападение предприето срещу една или повече от тях (страните в съюза) ще се разглежда като нападение срещу всички". Това според същия член дава възможност останалите страни да "окажат помощ" на нападнатите чрез "такива действия, които смятат за необходими, включително употребата на въоръжена сила". Въолъжен отговор член 5 дефинира като "възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона".
Правните положения са обвързали защитните действия
на НАТО с основния орган за сигурност на ООН. Така "мерките за защита ще бъдат прекратени, след като Съветът за сигурност (на ООН) предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир".
Отделен е въпросът дали СС към Обединените нации разполага с ефективни инструменти и единомислие по определени въпроси от сферата на международната сигурност, тъй като постоянните и респективно най-силни негови членки често пъти имат противоположни мнения. В Съвета за сигурност влизат Китай, Русия, Франция, Великобритания и Съединените щати. Как подобна структура е способна ефективно да "възстанови международния мир", ако разгледаме хипотеза на конфронтация между Русия и Алианса или Китай и Алианса, не става напълно ясно най-малкото, защото се изпада в парадокс, в който органът разглежда конфронтация между членове на самия орган.
Член 4 - сигналът, че нещо не е наред с някой от съюзниците
Когато двете ракети поразиха полското село, Варшава обмисляше възможностите за стартиране на процедура по член 4 от договора със съюзниците. Това беше заявено от премиера Матеуш Моравецки, макар президентът Дуда да отхвърли възможността за умишлена агресия, допускайки, че ударът е дошъл от украински противовъздушни бойни единици. Разговорът за член 4 обаче беше показателен за правилата, по които функционира самият съюз.
Според член 4 "страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях". Това на практика означава, че прилагането на член 4 би могло да се инициира и от страна, която не е пряк обект на агресия, но е част от системата на НАТО. Тази формулировка подсказва ясно, че
член 5 не може да влезе в действие
преди да се извърви целият път по член 4 - колективни разговори, които да определят дали има налице ситуация, която да се разгледа като атака срещу целостта на съюза. Няма ограничение във времето колко може да отнемат такива консултации и експертите казват, че езикът е достатъчно гъвкав, за да позволи на всеки член да реши докъде да стигне в отговора на въоръжена агресия срещу друг.
Какво е "въоръжено нападение срещу НАТО"?
Това е ясно дефинирано в член 6. Ще се изненадате, но има хипотеза, която може да активира член 5, а с това и евентуално участие на България във въоръжен отговор, ако ненатовска държава нападне определени островни групи на север от Тропика на рака или департаменти на Франция, които се намират на територията на Алжир. Всички тези места все още се определят като области "под юрисдикцията" на страни-членки и попадат в текстовете. Като агресия, която се разпознава като
"въоръжено нападение" срещу Алианса
се счита не само атака срещу територии на нейни държави, но и срещу нейни "въоръжени сили, кораби или самолети". И те се намират в съответните страни или "в друг район на Европа, в който от датата на влизането на Договора в сила са били разположени окупационни сили на някоя от страните". Така възможностите за активиране на член 5 се увеличават значително и излизат от рамките на самата география на съюза. Средиземно море и части от Атлантическия океан също фигурират в обяснителния член 6. Не всичко е окончателно и не всичко е завинаги. Всъщност, всички правни уредби, които страните в НАТО са приели чрез подписа си, имат давност от 20 години. След изтичането на този срок, всяка страна има правото да престане да спазва текстовете от 49-а година. За да се случи това обаче също си има процедура. Държавата Х трябва да предаде известие "за денонсиране на Договора" на правителството на САЩ. То от своя страна ще разгласи намерението на държавата Х на останалите правителства от НАТО. Страната, която се отказва от натовските регламенти може да спре да ги изпълнява една година, след като е уведомила Вашингтон за своите намерения.
Историческият прочит в прилагането на натовските постулати
През цялата история на НАТО член 5 е активиран единствено след атаките на 11-и септември. Тогава алиансът излезе с изявление, че САЩ ще имат подкрепата на съюзниците, ако предприемат военни действия срещу онези, които смятат за отговорни за атаките срещу Световния търговски център и Пентагона. Що се отнася до член 4, през последните години той е активиран няколко пъти. През 2012 г. НАТО удовлетвори искането на Турция за разполагане на ракети Patriot след срещи със съюзниците по член 4 за обсъждане на сирийската военна дейност на нейната граница. Последният път, когато член 4 беше използван беше през февруари от група източни държави членки, след като Русия нахлу в Украйна.
