Когато една врата се затваря, друга се отваря – казват хората. Това важи с пълна сила за Георги Калоянов – шофьор на ТИР, който си заминава от Съединените щати, защото като много имигранти тук няма легален статут. Сега Калоянов, който е гражданин на Канада, прекарва 60 процента от времето си на пътя в курсове до Съединените щати и казва, че все едно нищо не се е променило.
„Никога не съм си мислел, че ще се върна, казва Георги Калоянов. – Знаех, че 10 години не биха ме пуснали обратно, защото съм бил без статут.” При първия си курс с камиона до Америка на границата имиграционните власти го подлагат на щателна проверка. „Аз им разказах всичко, спомня си Георги Калоянов. – Казах им, че искам да вляза в страната дотолкова, доколкото да си свърша работата.” Обикновено в ситуации като неговата, когато имигрантът има забрана да влиза в САЩ за определен период, е необходимо да се подаде т.нар. Waiver, и то месеци преди евентуално пристигане на границата. Георги обаче има късмет. С новите технологии властите бързо проверяват миналото му и след дългото интервю имиграционните решават да го пуснат в страната. „Мисля, че за тях най-важното беше, че не съм имал криминални деяния”, казва българинът.
Георги Калоянов е живял в Съединените щати от 2006 до 2009 година. „Визата ми беше за една година”, казва шофьорът. След края на визата той като много наши сънародници кандидатства за удължаване на престоя й с 6 месеца чрез преминаване в туристическа виза. „Бях намерил един адвокат, който да ми помогне да поискам статут на бежанец”, споделя Георги Калоянов. – практика също широко разпространена сред имигрантите. През това време Георги решава да се качи на камиона и да започне да прави добри пари. Това обаче не продължава дълго, тъй като българинът не се осмелява да рискува и да „потъне в сенките”, чакайки с години, докато държавата реши неговото бъдеще.
След като си тръгва от Щатите, Георги Калоянов отива в Англия, където работи на различни позиции. „По онова време имах приятелка и тя живееше в Германия, казва Калоянов. – Може би това оказа влияние при вземането на крайното решение.” Но най-важната причина според него е това, че му е липсвала сигурност.
След известно време в Англия обаче Георги Калоянов решава, че иска промяна и тъй като вече няма как да се върне в САЩ, започва да обмисля други опции. Така българинът попада във Виена, където канадската провинция Манитоба провежда кампания за наемане на работници. „Харесаха ме различни работодатели, както и представители на провинцията”, казва Георги Калоянов, който от тази година вече е постоянен жител на Канада. В онзи момент българите все още нямат право да влизат в Канада без визи, но Георги споделя, че според него това не е оказало никакво значение.
„Не бях чувал за програма за Манитоба”, казва Калоянов. Съвсем случайно вижда обява в интернет и решава да тръгне към Виена. „Не е трудно да се имигрира там – казва той, – стига хората да искат.” Българинът казва, че не е очаквал да намери наши сънародници в Уинипег – столицата на областта Манитоба. „Аз
повече време прекарвам в Америка, отколкото в Канада
Откакто съм започнал, времето, което съм прекарал в Америка, е може би 60-70%”, казва Георги Калоянов. „Чикаго ми липсва дотолкова, доколкото най-добрите ми приятели са там.” За Канада казва, че му харесва, защото е социална страна, където професията на тираджия носи по-малко пари, но пък са осигурени повече облаги. „Ходих на доктор и един долар не ми взеха. Само ми поискаха медицинската карта”, казва Георги. В момента Георги Калоянов има т.нар. карта за постоянно жителство в Канада (permanent residency). За да пътува свободно до САЩ, когато си поиска, а не само по работа, му трябва канадски паспорт, но и това не е трудно. Изискванията да се кандидатства за канадски паспорт след постоянно жителство са кандидатът да е прекарал поне 1095 дни на територията на Канада през последните 5 години. Георги казва, че не съжалява, че вече е имигрант в Канада, и дава съвети на негови приятели без статут да направят същото. „В Канада не се интересуват дали си бил без статут в Америка, стига да не си имал криминално минало”, казва Георги Калоянов. „Това е шанс за много хора да продължат да карат камиони.”
САЩ не ви иска? Канада е на една ръка разстояние
Провинция Манитоба в Канада е първият окръг, стартирал индивидуална програма за прием на имигранти. The Manitoba Provincial Nominee Program търси квалифицирани работници, собственици на бизнеси и техните семейства, като им дава възможност да се установят като постоянно пребиваващи. Програмата съществува от 20 години и дава възможност на близо 15 хиляди души от целия свят да пристигат в Канада всяка година. По данни на канадските власти 95 процента от тях са останали за постоянно в страната поне за 5 години след това (което им дава право на канадски паспорт). В провинцията живеят над 1,200 млн. души, но тази цифра се увеличава постепенно. Най-големият град в Манитоба е столицата Уинипег, където вече има сформирана българска общност от над 200 души.
Един от най-привлекателните аспекти на живота там е евтинията – достъпни жилища, евтина енергия, застраховане и медицински грижи. С други думи – там е по-лесно човек да спестява и да води по-спокоен живот. Минималната работна ставка е 10.70 канадски долара на час. Живеещите там са сред най-щедрите при даване на помощи за благотворителност в страната. Според информацията на властите в Манитоба до 2020 година те ще имат нужда от още поне 20 хиляди квалифицирани работници годишно заради недостиг на кадри.
