Проф. Иван Ангелов - член кор. на БАН
Продължение от миналия брой.
Бедните страни в ЕС имат нужда от съвременна форма на вътрешнообщностна протекция, докато техните производители стъпят на краката си. Всички сегашни развити страни са използвали масово протекцията на времето, когато техните икономики са прохождали - нещо, което прави сега нашата икономика. Действащите сега правила на Общия европейски пазар, обаче не ни позволяват да проходим. Конкуренцията ни смазва, преди да се изправим на крака. С такъв Общ пазар ние нямаме шансове за икономически просперитет!
Няма реципрочност и при така нареченото свободно движение на капитали и труд. Те също се движат от Изток на Запад и облагодетелстват богатите и силните за сметка на слабите и бедните. В някоя следваща публикация ще се спра на демографското ограбване на бедните страни от богатите, на което сме подложени сега - ние и другите източноевропейски страни в ЕС.
Нима казаното дотук дава основание на народите на по-бедните страни в ЕС да харесват сегашните порядки в него и да гледат с оптимизъм в бъдещето?! В сегашния си вид Общият европейски пазар е вреден за по-бедните страни членки. Необходима е радикална реформа на Общия европейски пазар, за да се съобрази и с нашите интереси.
Какъв е изходът от това положение? Изходът е в намирането на подходящи вътрешнообщностни механизми за протекция на производителите от по-слабо развитите страни членки, в това число и за защитата им от демографско ограбване, което разорява слабите страни. Защото въпреки тяхната бедност ги превръща в създатели и доставчици на млада, динамична, квалифицирана работна сила, а също и на генетичен потенциал за богатите страни. Това изтощава още повече бедните страни в сегашния ЕС.
Необходим е също механизъм за съвременна форма на протекция на земеделието ни, особено на овощарството и зеленчукопроизводството на страни като България, от конкуренцията на южните страни с по-благоприятни природно-климатични условия. Те отглеждат на открито плодовете и зеленчуците си с по-малки разходи и ги предлагат на пазара 1-2 месеца преди нас на далеч по-ниски цени. Ако това продължи още десетина години, България и други страни членки ще се простят завинаги с традиционно силните си подотрасли на земеделието - производство на зеленчуци и плодове, по които на времето българските градинари са учели хората в Австро-Унгария как да ги отглеждат. Един от възможните варианти за защита е връщането към протекционната политика за земеделието в Европейската общност преди няколко десетилетия. Сигурно има и други варианти.
Наложените от ЕС при присъединяването ни дискриминационни условия за субсидиране през първите 7 години също помогнаха за пълната разруха на нашето земеделие. От нетен износител на хранителни земеделски продукти преди години България сега внася средно 75-80% от храните, които консумираме, а по някои продукти над 90%. Направете една обиколка из България и ще се преситите от гледки на запустели, занемарени, изсъхнали някогашни овощни и лозови градини. Това ние дължим до голяма степен на членството си в СТО и в ЕС и наложената ни от тях митническа и търговска политика.
Как може да се очаква при това положение българските граждани да са доволни от ЕС и другите порядки на американския тип глобализация! На какви основания българите могат да се надяват на по-добър живот в ЕС?
Трето. На теория ЕС е обединение, което обслужва интересите на милионите хора от страните членки. След Втората световна война по времето на канцлера Конрад Аденауер и икономическия министър Лудвиг Ерхард в основата на развитието на германската икономика беше поставена концепцията за социалното пазарно стопанство. Тя беше подкрепена активно и от Франция при генерал Дьо Гол, а впоследствие възприета и от ЕС.
С годините под англосаксонски натиск социалните механизми на европейската икономика бяха постепенно демонтирани и социалната й ориентация беше сведена до минимум. Доминиращо стана либералното пазарно стопанство, ориентирано към максимална печалба. Човекът беше изместен от печалбата. Още по-точно - печалбата изяде човека! А когато начело на ЕС или на най-влиятелната държава в него - Германия, са пазарници по убеждения, които не се интересуват от социалните измерения на развитието в другите страни на общността, при висока степен на централизация на решенията по стопанската политика, както е сега, това се пренася и върху официалната социална политика на ЕС, която се натрапва на всички страни членки.
Доказателствата за това са много убедителни. Такова доказателство е продължаващата икономическа стагнация в ЕС след 2009 г. Докато другите световни региони, в това число и САЩ, излязоха от световната криза от 2008-2009 г., Европа продължава да е в стагнация.
От икономическа гледна точка на Европа се гледа като на болния човек на света. Колкото и да е странно, европейските ръководители се радват през последните години, когато постигнат растеж на БВП от 0.5-0.8%. По всички икономически правила това се нарича стагнация. А от няколко години ЕС е и в дефлация. Така е и в България. Доказателство за социално-икономическото положение в Европа е и високата безработица. Сега тя е почти два пъти по-висока от американската, докато преди 15-20 години беше обратното. Доказателство са и многомилионните протестни демонстрации и стачки в повечето европейски страни. Вижте какво става сега например във Франция наред с Европейското футболно първенство.
Настоящият Европейски съюз показа слаба управленска кондиция и по време на миграционната криза през последните години. Това ще усложни още повече кризисната обстановка в Европа.
Какво може да се очаква при тези условия? Всичко друго, но не и одобрение на текущата политика на сегашното ръководство на ЕС. При това положение не разбирам защо някои хора са изненадани от резултатите на британския референдум. Тези резултати трябваше да се очакват. Те ще се потвърдят и в други страни членки, ако техните ръководители имат куража да се допитат до своите народи. А ако не намерят такъв кураж, народите ще ги пометат. ЕС трябва да стане по-социален и по-справедлив. В противен случай той няма да оцелее за дълго. И това не трябва да изненадва никого! Защото то се задава на политическия хоризонт.
Европейският съюз е тежко болен пациент, който отдавна чака на операционната маса да се намерят загрижени за съдбата на Европа добри управленци, които да пристъпят към тежка хирургическа операция, преди да се е случило нещо по-лошо. Механизмите за вземане на решения в ЕС трябва да се преразгледат тотално с цел да се осигури реално участие на всички държави, да се преодолее изолацията на малките и маловажните. Трябва да се създаде реално чувство за общност, което сега липсва. Наложително е ново вертикално преразпределение на управленските компетенции, с което да се реформират радикално Европейската комисия и другите централни органи на ЕС с неговия 40-хиляден персонал. Част от сегашните управленски функции на централните органи на ЕС трябва да се върнат на националните управленски институции. Това, разбира се, налага и драстично съкращение на многохилядния персонал на ЕС.
Досега главна роля в управлението на ЕС играеха Германия и Франция с коригиращата спорадична намеса на Великобритания. Сега остават Германия и Франция с номиналното привличане на Италия. Франция обаче има много свои проблеми и трябва да се грижи повече за тяхното решаване. На практика Германия остава сама с увеличена отговорност. Това ми напомня една фраза - пътеводител за германските политици след Втората световна война, наситена с огромно политическо съдържание - „Европеизация на Германия или германизация на Европа". Сега ще видим доколко успешно настоящите германски политици ще съумеят да балансират между двете части на тази забележителна фраза, за да помогнат най-добре на Европа.
В сегашния си вид ЕС не е нужен никому освен на високоплатените си чиновници. За европейските граждани този Европейски съюз е по-скоро вреден! Натрапената форсирана и дори авантюристична интеграция в ЕС води към неговото разрушаване под натиска на собствената му нестабилност. Дълбоко реформиран, ЕС може и трябва да оцелее, но той ще има бъдеще само като гъвкаво доброволно обединение, главно в икономическата област, на самостоятелни национални държави, а не като монолитна европейска свръхдържава.
