сн. Архив на BG VOICE
Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН
Не бях изненадан от резултата от референдума във Великобритания. Защото корените на това решение на британците са много дълбоки. Те се намират в самата история на великата световна империя, поставена сега под диктата на никому неизвестни висши чиновници в Брюксел. Корените са в разрушените илюзии на милиони граждани на Европа, които очакваха нещо по-добро от създаването на ЕС. Корените са и в множеството критики през последните 15-20 години на безсмислените бюрократични порядки, налагани от 40-те хиляди чиновници на ЕС. Корените са в техния стремеж да концентрират всички решения в своите кабинети.
ЕС все повече се отдалечава от заветите на забележителни държавници като генерал Дьо Гол, който виждаше бъдещия Европейски съюз като „обединение на отечествата" от Лисабон до Урал. Вместо това брюкселските бюрократи започнаха да се разпореждат по невероятни дреболии, като например вида на краставиците - да са прави, а не изкривени, от което навремето се възмущаваше и германският федерален канцлер покойният Хелмут Шмит; с опита за подмяна на нашите семена за доматите и други зеленчуци преди 2-3 години, със семената от други региони на Европа или света. Напоследък научихме за постановление на Европейската комисия (ЕК) за допустимата извивка на бананите и други подобни. Мои познати от ЕК ми казват, че там се говорело за нечистоплътни истории във връзка с решението за подмяна на електрическите крушки преди няколко години. Могат да се дадат стотици примери на свръхцентрализация, за произволното налагане на недомислието за единна скорост в развитието за всички страни членки на ЕС. Нещо, което никога не е постигано, не може да се постигне, а и не е нужно да се постига.
Най-важният резултат за ЕС от този референдум не е, че е „удар по Европа" или „черен четвъртък". Резултатът е, че приглушените и разпокъсани досега критики по лошото управление на ЕС ще станат гръмогласни и решителни с ултимативни предложения за промени. Гражданите на Европа ще бъдат много по-взискателни. Ще настояват за незабавни радикални реформи в ЕС, за да бъде превърнат в истински съюз на народите. Защото натрапената форсирана и дори авантюристична интеграция води към неговото разрушаване. Ако това не се разбере и се продължава като досега, може да последва верига от референдуми за напускане на общността.
За ръководството на ЕС и за големите корпорации референдумът може да е лоша новина. За милионите хора, загрижени за съдбата на съюза, той е добра новина. В този смисъл гласуването на британците може да се окаже добра услуга за бъдещето на Европа. Ако ръководството на ЕС прехвърли вината за случилото се върху народа на Великобритания, без да потърси причини и в себе си, ЕС наистина ще се срине, ако продължава да бъде ръководен от същите хора. Тревога будят думите на Ангела Меркел, че „напускането на Великобритания е удар по Европа, повратна точка в нейната интеграция". Напротив, резултатите от референдума показват колко тревожно е положението в ЕС и могат да ускорят реформирането му, за да го спасят от катастрофа.
В какви направления виждам предстоящите радикални промени в ЕС?
Първо. Главно направление в развитието на ЕС досега беше превръщането му в монолитна свръхдържава с разширяване на функциите му в ширина и дълбочина, като се стигне до създаване на обща армия, общ съд, обща прокуратура, общи органи на сигурността, защото поддържането на 28 такива дублиращи се национални институции по думите на Волфганг Шойбле „струвало много пари". Горкият г-н Шойбле, той още не е разбрал, че не всичко на този свят се измерва с пари! Предвиждаше се висока концентрация на управленските правомощия в Брюксел и изпразване от управленски функции на националните институции: парламент, правителство, съдебна система. В центъра на тази концентрация е стремежът към бърза и висока степен на интеграция и за развитие на всички страни членки с единна висока скорост. В Европейската комисия дори не е прието да се споменава за развитие на две или повече скорости.
Целта е превръщане на ЕС в монолитна федерация от типа на САЩ - Европейски съединени щати. Този модел е неприложим в Европа. Силата на Европа е в нейното многообразие, а не в еднообразието. В нейната вековна демокрация, а не в насилието. В политическия плурализъм, а не в еднопартийната диктатура. Във взаимното уважение на различията, а не в тяхното потискане. В многообразието от национални култури и взаимната им толерантност, а не в потискането и размиването на културните различия. В нейната християнска религия, толерантна към другите религии, а не в съжителство с исляма, който не уважава другите религии и в най-меките случаи нарича техните привърженици неверници, а много често насърчава обезглавяването на друговерците.
Всеки опит в рамките на ЕС да се потискат, заличават и пренебрегват тези различия и заместването им с еднаквост и монолитност лишава Европа от най-голямата ѝ мощ. Всеки опит за изпразване от управленско съдържание на националните институции на държавността няма да бъде толериран от суверена - европейските народи. Всеки опит да се изпразнят от съдържание демократичните държавни механизми и инструментите на националните държави като политически плурализъм, парламент, съревнование между политическите партии с техните програми, представяни на народа на свободни и демократични избори, национални съдебни системи, национални армии, национални органи на сигурността, на културата и т.н. ще бъде отхвърлян от европейските граждани.
И наистина, какъв е смисълът да има национални парламенти, национални правителства, национални съдилища, национално законодателство и т. н., ако всички важни управленски решения ще се вземат от никому неизвестни и от никого избирани високопоставени чиновници в Брюксел, а приеманите от тях директиви имат приоритет над националните закони, както е сега. Европейските народи са свикнали сами да решават кой и как да ги управлява, а не безименните и безлични, назначавани от някого чиновници от центъра. Европейските народи никога няма да се откажат от това си вековно право. Това е червената линия, зад която суверенът няма да отстъпи. Политиците трябва да държат сметка за тази червена линия, ако не искат да си имат неприятности.
Европейският съюз трябва да се превърне в доброволно, предимно икономическо гъвкаво обединение на самостоятелни национални държави, т. е. като конфедерация, а не в монолитна свръхдържава (европейски съединени щати), в която сегашните национални държави ще се превърнат в обикновени административни области, механични изпълнители на приемани другаде и от другиго решения, често пъти противоречащи на волята и интересите на суверена. Нарушаването на това фундаментално изискване - конфедерация, а не федерация, рано или късно ще изостри противоречията в ЕС до нажежаване и той сам ще се разпадне, раздиран от вътрешните си противоречия в недалечното бъдеще. Това е неумолимият закон на развитието на интеграционните общности. Те не могат да съществуват и да се развиват без общност на интересите. Много е важно европейските политици да разберат една фундаментална истина - силово натрапената форсирана интеграция, която те провеждат сега, е най-сигурният път към разрушаването на ЕС.
Второ. На теория ЕС е обединение, което обслужва народите на всички страни членки. На практика той обслужва главно интересите на големите и високо развити страни членки и интересите на корпорациите. Това личи от всички механизми и инструменти, които те създават и използват. Най-важният между тях е Общият европейски пазар. Това е сърцевината на всяка икономически и социално еднородна интеграционна общност. То означава тя да е съставена от група високо развити страни със сходна конкурентоспособност, които се състезават помежду си в условията на лоялна конкуренция. В тази конкуренция ще побеждават по-рационалните, по-ефективните, обслужващи по-добре интересите на потребителите държави и компании, независимо от формите на собственост: частна, държавна или кооперативна.
Сегашният Европейски съюз не е такава общност. Той беше икономически еднороден в самото начало през 1957 г., създаден от шест държави. Продължи да е такъв с разширенията си до 15 развити европейски държави и загуби това си качество с приемането на държавите от Източна Европа, Малта и Кипър. Това разширение беше направено по стратегически военнополитически съображения с бъдеща насоченост срещу Русия при съзнателно нарушение на икономическите критерии от Копенхаген. Това беше нарочна грешка. Политиката надделя над икономиката.
Звучи красиво и на пръв поглед - привлекателно, че ще има свободно движение на стоки, хора и капитали през националните граници. На теория е така, но на практика през отворените граници преминават само стоките на висококонкурентните производители. Останалите стоят встрани и подсмърчат, защото техните стоки не са продаваеми от другата страна на границата, било поради високи производствени разходи или ниско качество. Конкурентоспособни са като правило само стоките на големите високоразвити страни и на техните корпорации със 100-150-годишен производствено-стопански, развойно-внедрителски, кадрови и търговски опит.
Фирмите на малките страни и малките производители от Източна Европа с 10-15-годишна стопанска история нямат шансове за успех на високо конкурентния Общ европейски пазар дори при лоялна конкуренция.
При тези условия страни като България нямат реални шансове за успешно развитие и постепенно сближаване с развитите западноевропейски страни. В близко време ще публикувам статия за износа и вноса на България през 1988 и 2014 г., която отразява външнотърговската ни картина при две икономически системи. Картината за 2014 г. е смразяваща. България е опустошена страна като износител на стоки. Решаващ за това е „приносът" на членството ни в Световната търговска организация (СТО) и в ЕС. Гражданите на Украйна, Грузия, Молдова и други страни сега са омайвани със сладникавите приказки за свободната търговия след асоциирането им с ЕС, но добре е предварително да посетят страна като България, за да научат какво ги очаква.
Продължава в следващия брой
