СУНАЙ РЕМЗИ
Казвам се Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. от Балканска фондация „Делта“ спечелих първа награда за най-перспективна млада личност, а през 2005-та - първа награда от същата фондация за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г., след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода. На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно, предсрочно, с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Тези познания споделям, разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино... Моят приятел Сунай Яшар Сали беше осъден на доживотен затвор. Борихме се присъдата да бъде заменена. Никой не вярваше, че това може да се случи. Днес Сунай дори се готви за излизане от затвора, а аз... Нямате представа колко съм щастлив, че успяхме. В затвора Белене наричахме Сунай Яшар Сали
българския Дънкан Маклауд - Безсмъртния
както героя от „Шотландски боец“. Защо ли? Защото присъдата, издадена му от Окръжен съд – Силистра, е в такъв голям размер, че той е безсмъртен и в преносен смисъл, казано на затворнически език. През 1994-1995 г. Сунай Яшар Сали е осъден на доживотен затвор със замяна, при специален режим. За оня период подобна присъда - доживотна, се дава, когато човекът, извършил престъпление, е с висока степен на обществена опасност. Деянието на Сунай Сали е свързано с много нелепа тийнейджърска история, когато от играчка става плачка. Той е от Добрич, известен местен тийнейджър, който през мутренските години продава видео и аудиокасети - най-популярният тогава бизнес, от който се правят бързи пари. Но след запознанството с една палавница Сунай получава оферта от нея да отидат в силистренското село Средище, община Кайнарджа, и да организират обир в жилището на известен местен фризьор, тъй като получават информация, че има много пари. Естествено тийнейджърът Сунай, мутреещ се тогава, отива в Средище с неговия съпроцесник, по-известен като Рамбо. Изчакват удобния момент, обират парите. Но излизайки от там, „изцепката“ на Сунай - Рамбо не казва, че собственикът на къщата се прибира. Сунай през това време си харесва един голям телевизор „Сони“, който за времето си е рядкост. Излизайки с него, се сблъсква със собственика на вратата. Сунай го избутва само веднъж
Рамбо го удря по главата с дърво
и двамата побягват. Те не са подозирали, че са убили човека, и си живеят спокойно. С течение на времето се опитват да разберат дали има някаква беля, дали тази беля може да стигне до тях. На по-късен етап, след като палавата жена бива задържана за друга подобна схема в друг град, тя признава и това деяние, което са извършили Сунай и Рамбо. Сунай е задържан, излиза пред съда. Тогава е още в непълнолетна възраст, но получава присъдата по-късно. В онези години законите са различни - получаваш присъда в зависимост от това на колко години си в момента. Сунай с няколко месеца изтървава варианта да бъде съден като непълнолетен, затова получава доживотна присъда със замяна. Докато съпроцесникът му Рамбо е още непълнолетен и минава по процедурата за непълнолетни. Разказвам ви това, защото през онези ВИС-аджийски и СИК-аджийски времена ставаха много убийства и трябваше да има големи присъди. Беше разпространена летящата фраза „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка“. Двамата - Сунай и Рамбо - се явили като кокошкари. Сунай е изпратен в затвора Белене, в зоната за повишена сигурност, изпълнява си присъдата по специален режим. Интересен факт е, че заради доброто си поведение той получава от тогавашния заместник-министър на правосъдието Димитър Бонгалов правото да държи забранената тогава в затвора игра „Sony Playstation 2“. Но това не е толкова важно. Важното е, скъпи ми приятели, че когато аз вече станах кмет, имах право да се срещам с различни лишени от свобода и със Сунай разговаряхме на самия плет на зоната за сигурност
Водихме много разговори
Той изразяваше съжаление и разкаяние за деянието, което беше извършил. Виждах, че чрез наложената му наказателна репресия е осъзнал грешката си. Изразяваше самокритика и беше стигнал на нивото на поправяне и разбиране на целта на престоя си в затвора. Беше се адаптирал успешно към условията и използваше това, за да коригира своите дефицити, да се самоопознае, да придобие нужния самоконтрол, да се съхрани и да запази семейството си, което беше най-важното. Да се поправи и да бъде готов за ресоциализация. Той е човекът, за когото най-много съм се борил - за неговата самокорекция, самокритичност, за неговата бъдеща ресоциализация, по време на моето изтърпяване на присъдата. Много ми харесва това, че вложих много енергия за него, за да стане истинска личност, и като човек, който много е съгрешил, много паднал, истински да се покае. Обичам да „правя човеци“ и личности чрез моята работа. В постоянен процес с администрацията на затвора Белене и с огромното желание на колегата ми, ние създадохме един нов Сунай, който наистина се е поправил и ще излезе от затвора много по-добър човек, отколкото е влязъл.
През целия си престой в затвора до момента Сунай е многократно награждаван. Много е съдействал на администрацията за спазването на вътрешния ред и дисциплина. Когато говорих с него и работих с психолозите на затвора, казах, че той е достигнал до определеното ниво, след което трябва да бъде „смъкнат“ от зоната за сигурност и да отиде в един нормален отряд, да му се даде шанс. Тогава обаче
той беше първият прецедент
при когото доживотната присъда беше „смъкната“ в отряд, поне в затвора Белене. Радвам се, че тогавашната психоложка и тогавашният началник повярваха в моя анализ и това стана факт. През 2012 г. за доброто си поведение и спазване на вътрешния правилник и ред колегата ми, приятелят ми Сунай, беше преместен от зоната за сигурност в IV група. Там бяха хората с големите присъди. Той беше първият случай, всички се притесняваха как ще се справят с човек с доживотна присъда. Но хората, и администрацията също, видяха как след работата ми с него показателите сочеха, че той има изградени трудови навици и добро отношение към труда. За което съм им много благодарен. Въпреки многото години в затвора за мен беше интересно, че той успяваше да запази семейните си връзки. Имаше дъщеря на около 27-28 години, Маргарита Илиева, за която полагаше родителски грижи. Сунай беше станал дядо, тя му беше родила две хубави внучета. Поддържаше силни връзки и отношения най-много с майка си Сузана Славчева, с двамата си братя Даниел Аспарухов, известен български кикбоксьор в Германия, и Мейсел Аспарухов. Има и две сестри - Севинч Сабриева и Силвана Славчева. Именно това семейство го крепеше да изтърпява наказанието си и да изразява силна самокритичност към деянието, което беше извършил. Стимулът му за изтърпяване на наказанието и евентуалната ресоциализация в обществото е съхранението и запазването на семейните отношения. Сунай Яшар Сали е естествен лидер, истински лидер, притежаващ комплекс от качества, които аз открих в него. Той е активен, адаптивен, комуникативен, отговорен. Защо казвам всичко това? Защото от доживотна присъда със специален режим той достигна до лишен от свобода със строг режим. След
много труд и тежко убеждаване
когато имах чувството, че разбивам бетонни стени с главата си, го включвах във всички програми. В „Програма за самопомощ“ участва във всичките 12 модула, в „Програма за самокоригиране“ също участва във всичките 30 модула. И всичките завърши успешно. Освен това много добре се справяше и като дежурен по кухня, със задачите, които съм му давал в Затворническа лига България, и т.н.
Той създаде програмата „Бъди редовен шофьор, спаси човешки живот“ и спечели един конкурс на ГДИН. По този начин аз успях след корекции да направя един успешен модул в моята „Програма за себереализиране“ на българските затворници, най-новият ми продукт. По този курс, който Сунай беше измислил, беше обучител във всички 9 групи на затвора Белене и в училището към затвора. Беше много успешен курс, даже планирахме да направят представянето на книгата на един известен българин - Георги Стоянов, „Останете живи“, за безопасността на движението по пътищата. Стигна се до един момент, в който разговарях с него, че е време да искаме доживотната му присъда да бъде заменена с 20-годишна. Той се нави, върна му се вярата в живота, че наистина може да си излезе. Дотогава не вярваше, че ще си излезе. И никой не е вярвал в това. Когато обаче започнах да говоря пред Съвета на затворническия колектив, че мога да напиша такава молба за замяна на доживотната му присъда и да провеждам кампания, колегите ме взеха на насмешка. Никой не вярваше, че това нещо може да се случи, ама никой. Водих активни разговори с ръководството на затвора. Някои проявяваха интерес, други ме гледаха с насмешка. Реших обаче, направих молбата за замяна на доживотната присъда с 30-годишна и първия път получихме отказ. И двамата го
приехме много тежко
престанахме да вярваме в институциите. Но аз бързо се събрах, мотивирах се отново и започнах да инвестирам в него, да му давам различни задачи, в които той можеше да докаже себе си. През 2017-та, точно за Великден, администрацията и ръководството на затвора оцениха моята молба и поведението на Сунай, изразиха положително становище и Окръжният съд в Плевен взе прецедентното решение да замени присъдата на Сунай от доживотна на 30-годишна. Това се случваше за първи път на територията на затворите в Белене, Ловеч и Плевен. През месец април 2020 г. режимът на Сунай Сали беше променен от строг към общ. Няколко седмици по-късно типът му беше заменен и той придоби право да отиде в затворническото общежитие от открит тип (ЗООТ). Ръководството му гласува доверие и той отиде там като хигиенист на група. Аз отидох месец и половина по-късно в ЗООТ и решихме, че за него е по-добре да не заема такива отговорни длъжности, а да отиде на едно по-спокойно място, където, казано на затворнически жаргон, нещата ще се случат. Сунай ме послуша и стана отговорник на краварите към кравефермата на общежитието. В момента му предстои да стане и млекар. В ЗООТ за първи път след цели 25 години зад решетките той пое глътка свободен въздух - излезе в градска отпуска!
Вече има 3 отпуски
една тридневна и две по 5 дни, за да може да съхрани семейните си ценности. Има много стабилна приятелка, Дани, връзката им е от 5-6 години. Бъдещата си ресоциализация Сунай свързва с мястото, където иска да живее в село Радан войвода, община Вълчи дол, област Шумен. Желанието му е да създаде малък семеен бизнес в сферата на земеделието и селския туризъм, който ще реализира в имот, останал като наследство от починалата му баба, намиращ се в село Соколово. А личния си живот иска да позиционира в Добрич. Той усети, че идва време за условно предсрочно освобождаване. Живот и здраве, надяваме се през 2021-ва, нищо, че аз вече съм отвън, а той вътре, с постиженията си да застанем пред Окръжен съд – Плевен, и да искаме неговото условно предсрочно освобождаване. Заслужава го. През целия си период е достигнал едно много високо ниво на личен коректив, който след време ще доведе до безпроблемна адаптация в обществото. Той е пример и продукт на дългогодишната добра работа на социалните работници, психолозите, ръководството на затвора Белене, на кметския ми екип, на личната ми работа и най-вече на своите лични качества. Защото човек сам си избира пътя, както в живота, така и в затвора. Дали ще изтърпява наказанието си по лесния, хотелиерски начин, или ще поеме по трънливия път, който води до трудната, но не невъзможна свобода. Гордея се, че имах възможност да работя със Сунай. Аз му вярвам. Нека след време и българското общество му повярва.
