Димитър Балански от Исперих е познат на всички колоездачи в България и внушава истински респект сред тях. Той е един от героите на българското колоездене и има много причини за това. Една от най-запомнящите се е, че Димитър Балански е завършил 6 пъти един от големите веломаратони на Франция – Париж-Брест-Париж. Но това не е единствената му заслуга за българското колоездене. Исперихчанинът е един от хората, които помагат за включването на български маратон в международния календар на Световната федерация. Той е 1200-километров – София-Варна-София - и е един от най-трудните в света поради голямата денивелация на терена – Стара планина, Средна гора и Родопи. И не само това. Пътят на Балкански до колоезденето и до признанието, че е единственият българин, завършил 6 пъти парижкия веломаратон, е дълъг. Като ученик в механотехникума в Разград, той става музикант в оркестъра на Васил Джамбазов. Като студент - парашутист в аероклуба на Шумен. Завършва българска филология и като учител създава духов оркестър в училище „Христо Ботев“ в Исперих и води деца в Шумен, където правят по два скока с парашут, разказва Ekip7. Заедно с децата на една бригада открил и колоезденето. Организира и първия
колопоход от 340 километра с велосипеди „Балканче“
с помощта на двама родители. За три години прави и обиколка на България с учениците от неговия клас. Сам ходи до министъра на търговията и снабдява децата с велосипеди „Турист“. С втория си випуск отново прави обиколка на България. Тези пораснали вече мъже и жени са запечатали незабравими моменти с класния Балански.
През 1991 г. е принуден да се раздели с професията и започва да работи като локомотивен машинист в депото в Русе. В свободното си време Балански организира колоклуб към Туристическо дружество „Димитровец“ в Исперих. Участва в първите състезания на днешния Крос кънтри. Съосновател е на велорали „Черни връх“, веломаратон – планинско колоездене в Пловдив. Организира състезанието „Стоте могили“ по случай юбилей на музея в Исперих, където участват състезатели от цяла България и състезанието става традиция. През август 1993 г. седем колоездачи от клуба в Исперих качват връх Мусала с байкове. В един жълт вестник пишат за тях: – „Луди въртят байкове за една грамота“. Научава за маратона в Париж от български вестник, но се оказва, че преводът е много лош. Цели три години не може да установи връзка с организаторите. Случайността му помага. При колопоход в Пирин се запознава с французин, който се оказва много отговорен младеж. След два месеца получава писмо от председателя на Световната организация на колоездачите аматьори – Лапертел. Не вярвал на очите си. На момента започва подготовката, а тя е свързана с много трудности. България все още не е в Европейския съюз. Бриветите - изпитни карания - трябва да се проведат в Австрия. Изискват се визи. Влиза в кореспонденция с Париж. Моли бриветите да се проведат в България. През 1998 г.
прави маршрути и сам ги минава
за да се увери, че са по възможностите на българската група. Най-сетне след неимоверни усилия и напрежение получава съгласие от Световната федерация и организира първия бривет. Същата година седем българи минават успешно бриветите и получават право за участие на маратона във Франция. Всеки сам се готви за пътуването, както може. Балански успява да се снабди с виза с помощта на Росен Станчев (по това време директор на фаянсовия завод в Исперих). Има безплатен билет от БДЖ. Стартова такса, спане, храна – лични средства. Велосипеда сам си сглобява от различни части и даже му дава име – Росинант. Много подходящо за този Дон Кихот на колело. Участниците в българската група са правили бривети до 600 километра. На повечето дрехите са им втора употреба и не съвсем удобни. Не знаят как да разпределят силите си. Нямат напътствия. Другите състезатели имат опит в този велик маратон. Но празничното настроение, тълпите от хора, готови да помагат, музиката, акордеоните, цветята, непознатата държава от Запада, подготовката, желанието, волята определят след три дни и три нощи щастливия финал на победителите, един от които е Димитър Балански от Исперих. В това състезание, в което победител е този, който го завърши успешно, приключват и още четирима българи.
Състезание със самия себе си
Едно голямо изпитание на човешката издръжливост, воля и дух. Участниците българи са по-малко от регистрираните клубове във Франция. Там имат четири колоездачни федерации със стотици клубове във всяка една. Независимо от това, на следващите в годините маратони България е стигала до 12-то място по брой завършили. Резултатите са не на брой участвали, а на брой завършили. От 1999 г. до днес Балански е единственият българин, участвал и завършил шест маратона във Франция. Малко завижда на тези, които имат зад гърба си дванадесет маратона. Но маратонът през 2019 г. не е последна спирка за българина. На 70 години, през 2023 г., Балански се кани да участва отново в маратона Париж-Брест-Париж от 1200 километра за три денонощия. Ако не вярвате, попитайте го. Ще го срещнете на велосипеда, който сам е конструирал според теглото и възрастта си. С него той е спечелил много приятели, здраве, близост до природата, пътувания зад граница, духовно удовлетворение.