Жертвите на опустошителните земетресения в Турция и съседна Сирия по последни данни вече достигат 15 000 души, съобщи ABC News. Опасенията са, че под срутените сгради има още хиляди. Спасителните операции продължават вече трети ден, като шансовете за откриване на оцелели намаляват непрекъснато заради минусовите температури. Работата на екипите е много затруднена заради вторичните трусове, които направиха съборените конструкции много нестабилни. Най-силният трус в Турция от десетилетия стана в нощта на 6 февруари. Епицентърът е бил в провинция Кахраманмараш, на 30 км от град Газиантеп и на 90 км от границата със Сирия, а магнитудът достигна 7,8 по Рихтер. По официални данни общо 435 труса са настъпили след първия, най-силният от които с магнитуд 7,6 с център Елбистан следобед на 6 февруари.
Земетресенията бяха усетени и в съседните страни - Ливан и Армения.
Броят на загиналите в Турция нарасна на 12 391 души, а около близа 63 000 души са ранени. Поне 5 775 сгради са се срутили. По данни на Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец в Турция около 150 000 души са вече бездомни.
Спасителните операции
Едни от най-тежките щети бяха регистрирани в турската провинция Газиантеп, където стотици сгради се срутиха, а блокираните пътища възпрепятстваха спасителните дейности. Роднини на жертви, които са живели в срутените сгради, се включиха в трескавите спасителни дейности в един от най-тежко засегнатите турски градове, използвайки кирки и лостове. Местни казаха, че в някои райони спасителните служби са реагирали твърде бавно.
По повод критиките, че спасителните операции са се забавили, той каза:
„Първоначално имаше проблеми на летищата и по пътищата, но днес нещата стават по-лесни и утре ще бъде още по-лесно. Мобилизирахме всичките си ресурси. Държавата си върши работата". Той добави, че хората не трябва да се притесняват, защото "никога няма да ги оставим на улицата". Ердоган каза още, че целта е в рамките на една година да направят в Кахраманмараш и останалите девет пострадали окръзи същото, каквото в други, преживели бедствия. Камарата на турските инженери по геология е изготвила още преди 2 години доклад, в който предупреждава за опасностите от застрояването на градовете около земетръсните разломи в Югоизточен Анадол. Докладът, озаглавен ”Градове, които живеят върху разломите“, е бил изготвен непосредствено след труса в Елязъг-Сивридже с магнитуд 6,8 по Рихтер, който стана на 25 януари 2020 г. и доведе до десетки жертви и ранени, съобщи в. Миллиет".
Европейският съюз е осигурил над 1200 спасители, включително два медицински екипа и над 70 спасителни кучета.
Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че до 23 млн. души могат да бъдат засегнати от бедствието, а Сирийският Червен полумесец призова международната общност да отмени санкциите, наложени на правителството на авторитарния сирийски президент Башар Асад, за да се улеснят усилията за оказване на помощ. Правителството в Дамаск разрешава влизането на помощи в региона само през един граничен пункт. То се противопоставя на отварянето на достъпа до северните райони, тъй като смята, че помощта "подкопава сирийския суверенитет и намалява шансовете му да си върне контрола над региона". Редица политици, включително и германската външна министърка Аналена Бербок, призоваха да бъдат отворени и останалите гранични пунктове между Турция и Сирия - те са над 20.
Помощ от София
От авиобаза „Враждебна“ в София в сряда излетя за Турция самолет на военновъздушните сили „Спартан“ с около 20 спасители на борда, които да помогнат на колегите си в справянето с последиците от земетресенията в южната ни съседка, съобщи БТА. На самолета беше натоварен контейнер с помощно оборудване, термокамери и палатки, осигурени от Столичната община. На място беше служебният министър на отбраната Димитър Стоянов. "Има остра нужда от спасителни екипи в Турция, които да търсят и спасяват затрупани хора", каза той и припомни, че в деня на земетресението самолетите „Спартан“ са направили два пъти по два курса до Турция с помощ.
Гняв заради данък "Земетресение"
Нараства гневът срещу т.нар. данък заради земетресенията, наложен от турското правителство преди повече от две десетилетия след мощно земетресение. 88 млрд. лири (4,6 млрд. долара) е трябвало да бъдат изразходвани за предотвратяване на бедствия и развитие на службите за спешна помощ. През 1999 г. повече от 17 000 души загинаха при трус, който засегна Северозападна Турция. Според турската редакция на BBC обаче правителството никога не е обяснявало публично как се изразходват парите, събирани с този данък.