сн. Архив на BG VOICE

„Като убих банкерката, се качих в колата и ми стана леко. Все едно камък ми падна от сърцето. Получих облекчение." Това са думи на един от най-известните обитатели на затворническото общежитие „Кремиковци" - Любомир Симеонов. 59-годишният мъж излежава 20-годишна присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева. Покушението стана на 23 септември 2013 г. Симеонов хладнокръвно погуби жената с куршум в сърцето, след което се метна на колата и се предаде на полицията в Сливен. Билкарят оправда деянието си пред разследващи и съдии с фалита на фирмата си. Твърдеше, че дълго време бил изнудван от шефове на различни управленски позиции в Булбанк и нервите му не издържали. Ликвидирал Павлинка Йовчева за назидание.

Бизнесменът пледираше в съда, че фирмата му процъфтявала, но от банката го изнудвали по кредит за одобрен европейски проект, а това довело до фалита й. Става дума за проект за строеж на фабрика за билки за 2,3 млн. лева. „Фабриката трябва да е в село Черница, на 5 км от Сунгурларе. Тя е началото на края, както обичам да се шегувам. Но някой да те гледа в очите и да ти каже, че ще те утрепе, ще ти съсипе семейството, децата и ще те фалира - какво ще направиш? Искаха да ме заличат. Йовчева искаше аз да сменя избраната от мен строителна фирма, която да вдигне фабриката. Това се нарича мафия", разпалва се затворникът.

Две години и половина след кървавата саморазплата той вади на бял свят още нови твърдения. „Никъде не съм го казвал, но в прав текст Йовчева ми поиска 220,000 лв. Това се случи до банката в близост до две кофи за боклук. Казах й, че не е познала човека, и ми дойде да я хвърля в боклука. Ако бях го направил, може би нямаше да се стигне до убийството", разказва Симеонов. Той има своя версия защо лично е застрелял банкерката, а не е дал поръчката на друг.

„Аз не застрелвам жената Павлина, а мафиота. Другият начин беше да отида в Амстердам, да си пия кафето 5 дни, докато някой свърши тая работа. Но трябва да ме познаваш, за да разбереш защо съм го направил. А аз не обичам да говоря за себе си", казва Любомир.

Казва, че близо две години се е борил с хората от банката, които го притискали. А с покушението постигнал малка победа. „След убийството схемата на банката за прибиране на пари от фирми вече не работи. Това е от половин година и важи за района на Бургас. Малко парченце, което още не върши работа. По-сериозният проблем са облечените с власт и пари, на които нищо не можеш да направиш", казва бизнесменът билкар от затворническото общежитие „Кремиковци", без да признае съжалява ли все пак за покушението.

„Гордея се с живота си. С това, което съм постигнал и направил. Каквото и да направи човек, не трябва да убива. Това е дар Божи. Но много години в нашата държава на власт застават хора с ниско IQ, мисленето на които е ограничено до техния джоб. Това е вредата. Дали съжалявам или не за убийството, съм сигурен, че не интересува никого. Това е лично мой проблем. Аз не съм дете. Какво ще мисля за неща, които са приключили. Това е минало - край! Ама сега да се тръшкам защо го направих или защо не...", маха с ръка Любомир Симеонов.

И до днес той не се е отказал от идеята да строи фабрика за билки. Замисъл, в който сякаш се е вманиачил. Ако го изпълни един ден, обещава да изплати присъденото обезщетение от по 100,000 лв. на съпруга и дъщерята на банкерката. Животът му зад решетките ще се съкрати значително, тъй като е назначен на една от най-сладките работи там. Симеонов отговаря за хранителния склад в общежитието и два дни работа се считат за три излежани дни зад решетките. Така със сигурност няма да изтърпи пълни 20 години затвор и по-бързо може да вкуси от свободата отново, ако, разбира се, доживее дотогава.