Военномедицинска академия (ВМА) отбеляза Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител. Тази година кампанията „БЪДИ ЕДИН ОТ НАС! ДАРИ КРЪВ – СПАСИ ЖИВОТ!” премина под знака на COVID-19. В акцията се включиха пациенти на ВМА, които са преболедували новия коронавирус. Те дариха реконвалесцентна плазма, която ще бъде използвана при лечението на други пациенти. До момента 10 души са станали донори на плазма, като една част от нея е използвана, а другата се съхранява като депо и когато е необходимо, ще бъде подадена за клинично приложение от колегите – инфекционисти, коментира пред Нова телевизия проф. Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА. Той поясни, че всички тези дарители са пациенти на ВМА и здравословното им състояние се познава добре от специалистите по инфекциозни болести. Ние правим и допълнителни изследвания, за да бъде безопасна процедурата както за донорите, така и за специалистите, които работят с тях. Процедурата е напълно безопасна, като на този етап във ВМА използваме два метода – при първия изолираме плазма от единица цяла кръв, а при втория – по-модерен, който видяхме и на място в италианска болница – чрез т.нар. апаратна плазмафереза, поясни още проф. Попов. Най-малко 14 дни трябва да минат след отрицателния PCR-тест, за да може един пациент след това да стане донор на плазма. Досега този метод на лечение сме приложили при 9 наши болни, има значителен успех. Трябва да отбележа, че той не е универсален и не може да се прилага при всички болни. Около 70% от пациентите ни са подходящи – основно тези, при които имаме клинични и параклинични белези, че заболяването ще протече като тежка клинична форма, добави той. Резултатите идват много бързо след преливането на плазмата, още в същия, най-късно на следващия ден болните съобщават, че се чувстват по-свежи и по-добре, подчерта от своя страна и полк. доц. Георги Попов – началник на Катедрата по инфекциозни болести. В момента във ВМА се лекуват 14 пациенти с COVID-19, а двойно повече се намират на домашно лечение.
