Изборите в Северна Америка: Слави, ДБ и проруската „Възраждане“, опашки и ограничения (ОБОБЩЕНИЕ)

За пореден път българите в Северна Америка подредиха съвсем различен парламент от този на сънародниците в България. Ако зависеше от емигрантите, които живеят в САЩ и Канада, в 45-тото Народно събрание щеше да има шест партии, като първа политическа сила щеше да е „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов. С близък резултат е и „Демократична България“. Много назад остават ГЕРБ и БСП. Голямата изненада в Северна Америка, а и чужбина като цяло, е силното представяне на проруската „Възраждане“ на Костадин Костадинов, известен с прякора Копейкин. Партията на бившия кадър на „Атака“ и ВМРО, който през годините се е заигравал и с НФСБ, и с БСП, получава 7,19% от гласовете в САЩ и 12,86% в Канада. Общо зад граница „Възраждане“ получава 7,42%. Копейкин е твърде решен да превземе нишата на проруска партия, изповядваща краен национализъм, освободена от „Атака“. Той привлича внимание със същите тактики и методи както Волен Сидеров в по-ранните години - протести, провокативни сблъсъци с полицията, креслив национализъм, проруски изблици, призиви за напускане на НАТО и ЕС. Политолози и социолози вероятно дълго ще търсят обяснение за подкрепата, която Копейкин получава от българите в Северна Америка. Партията с чикагски корен

„Републиканци за България“ не се радва на широка подкрепа

в Северна Америка. Общият резултат на партията със заместник-председател бизнесменът от Чикаго Павел Вълнев в САЩ е 1,62%, или 169 гласа. В Канада те получават 0,8%, или общо 3 гласа.

Българи в Куинс, Ню Йорк обявиха, че искат дистанционно гласуване. Сн.: Мадлен Чолакова

Българите в Северна Америка дават най-голяма подкрепа за първия политически проект на Слави Трифонов с резултат от 33,75% в САЩ и 27,75% в Канада. „Демократична България“ е втора политическа сила в САЩ с 28,77%, но първа в Канада с 28,48%. Ако изборите зависеха от българите в САЩ, коaлицията „Изправи се.БГ Мутри вън!“ на Мая Манолова влиза на косъм в новия парламент с 4,10 на сто от гласовете. В Канада резултатът им е 4,05%. ДПС категорично остава извън парламента – партията получава общо 20 гласа в САЩ и 5 в Канада.

Гласуване в Бостън. Сн.: Мадлен Чолакова

Вотът на 4 април би всички рекорди в Северна Америка за избирателна активност. За първи път в САЩ бюлетина пуснаха повече от 10 000 българи, и то в 35 секции. Предишният рекорд беше от 2014 година, когато в 42 секции гласуваха малко над 9700 души. Чикаго е градът с най-много подадени бюлетини – действителните бюлетини са 2894. Предишният рекорд отново е от 2014 година – малко под 2400.

На много места из страната избирателните секции отбелязаха почти двойна активност от предишните парламентарни избори и така с по-малко секции беше преминат рекордният брой гласували от 2014 г., когато имаше 42 пункта за гласуване. В Канада тази година имаше открити рекордните 13 секции. Там бюлетини пуснаха над 3600 души – също рекорд.

Дълга опашка се изви пред генералното ни консулство в Торонто

На нашия сайт

може да откриете как гласуваха българите в

и

секция по секция. Изборният ден в Северна Америка премина спокойно, но пандемичните мерки и засиленият интерес към гласуването създаде на много места опашки, на които се чакаше от 30 минути до час и половина в ранния следобед.

Ограничения пред иначе задължителния вот

Българските граждани са задължени по закон да гласуват на избори. Но същия закон ограничава броя на секции в страни извън Европейския съюз на 35. Така ЦИК отряза 11 секции на територията на САЩ, за които имаше събрани достатъчен брой заявления.

Гласуване в Брамтън, Онтарио. Сн.: Люба Енчева

Група българи от Индианаполис отидоха да гласуват в Синсинати, защото ЦИК не разреши при тях да се отвори такава заради ограничението от 35 секции. Те носеха знамена и плакати „Искаме дистанционно гласуване“ и „Не на лимита от 35 секции“.

Българи в Синсинати, Охайо обявиха, че искат дистанционно гласуване.

„Бяхме принудени да пътуваме 4 часа, за да може да дадем своя глас за бъдещето на България. Българите в Индианаполис милеят за България, за близките, които са там, и за нашата Родина“, каза Ралица Коларова, организатор на несъстоялата се секция в Индианаполис. „Хората са разочаровани. Много хора се отказаха поради факта, че трябва да пътуват до най-близката секция, което отнема 4 часа“, обясни още тя. Районът на Сан Франциско също отбеляза спад в активността с около 40% спрямо предишните парламентарни избори. Там бяха отрязани секциите в Сан Франциско и Конкорд – където е концентрацията и на най-много българи в Бей ериата. „Тази година и ние няма да може да гласуваме в Сан Антонио, защото ни беше отказана секция. Най-близката е в Хюстън – на 4 часа път в едната посока, което го прави почти невъзможно и много трудно за много българи да упражнят правото си на глас“, каза пък родената в Ямболско и живееща в Сан Антонио Кръстина Кръстева. Всъщност масова подкрепа в Северна Америка получиха партиите, които обещават дистанционно и електронно гласуване и отпадане на лимита от 35 секции за страни извън Европейския съюз, който беше наложен през 2017 г. от т.нар. патриоти, които искаха да ограничат влиянието на вота от Турция. Сега освен българите в Турция, САЩ и Канада страдат и тези във Великобритания, тъй като страната напусна ЕС. Там се извиха огромни опашки от по над 4 часа, а стотици наши сънародници, чакали с часове, не можаха да упражнят правото си на глас в рамките на изборния ден.