Писател, журналист, съпруг, баща, маркетингов директор на компания, помагаща на инвалиди, настоящ футболен и бивш баскетболен треньор на деца. Това са само някои от шапките, които носи писателят Иво Иванов. Той стана популярен с книгите си „Отвъд играта" и „Кривата на щастието", последната от които излезе в осем издания в Родината и която спокойно можем да наречем бестселър. Ако е пред вас, ще видите, че Иво наистина почти винаги носи шапка с козирка с голяма буква „М" отпред. Той ще ви каже с усмивка, че го прави за по-лесна поддръжка на косата си. Но едновременно с това Иво може да говори и пише за живота такъв, какъвто никога не сме го виждали, и да ни кара да се учим от неговите истории. Като ни разказва за малките хора с големи сърца и още по-големи постъпки, изпълнени с толкова хуманизъм, Иво ни показва как да бъдем по-добри и да живеем достойно.
Ето защо българите в Чикаго очакваха с нетърпение срещата с този наш сънародник и залата на център „Магура”, където се състоя събитието, беше изпълнена със зрители от всякакви възрасти. Имаше и гости, дошли чак от Синсинати. Съботната вечер стана истински задушевна, тъй като Иво преведе присъстващите през своя вътрешен мир и този на свои герои и разкри безценни мъдрости, валидни за различните поколения – мъдрости как да постигнем успех, да открием себе си и смисъла на живота. Той отговори и на въпроси от публиката.
Едни от най-интересните въпроси и коментари дойдоха от госпожа Ничева, която разказа, че живее в Чикаго вече девет години и излиза рядко, но не би си простила да пропусне това събитие. Възрастната жена беше прочела абсолютно всички разкази на Иво, които е намерила, и искаше да знае за други негови произведения. Иво й отговори, че е написал и художествен разказ „Беседката", посветен на свети Валентин и публикуван в сборника „Обича ме, не ме обича".
Иво сподели пред публиката, че Чикаго е един от любимите му градове в Америка, защото е наситен с културни събития, защото е родното място на Хемингуей, защото е градът на Уили Диксън, Коко Тейлър и други. „Аз идвам в Чикаго като на поклонение и задължително ходя по тези места, където тези музиканти, които споменах, са създавали музика", каза писателят.
После Иво разказа как е започнал журналистическата си кариера в края на 80-те години на миналия век след покана на известния на чикагската общественост Климент Величков. Последният дава поле за изява на младия тогава талант във вестник "Старт". Там Иванов бил репортер за американските спортове. По това време той бил много запален по баскетбола, след като гледал филма "Harlem globetrotters" в кино „Одеон“, по онова време кино „Дружба“.
С малко късмет и несъмнено упорство Иво попада при баскетболния треньор Младен Младенов, а после в школата на ЦСКА. Любовта му към баскетбола може би се дължи на това, че баща му е бил многократен шампион на България по джудо, както и спортист и деятел в други спортове, но също и каскадьор във филми. "Ако трябва да напиша само една книга, която да е последната в моята кариера, тя ще бъде за баща ми", посочи гордо Иво и го описа не само като успешен в спорта, но и като изключителен учен, завършил ядрена физика.
Урокът от играта между кошовете, който Иво е научил, е, че на игрището „всички трябва да са на една и съща вълна, да четат една и съща книга“. И когато всички са единни, "играта се превръща в музика и симфония, а отборът става оркестър". Историята, която най-много развълнува присъстващите в „Магура", беше свързана пак с баскетбола. Тя беше за
малкия Гибсън, на кого лекарите премахват половината мозък
