От 17 години пледираме прокуратурата да отиде в изпълнителната власт, за да бъде под контрола на Народното събрание. Това заяви пред „Офнюз“ бившият премиер Иван Костов. „И нека си представим как би се държал г-н Цацаров, над когото сега „е само Господ“, като министър на правосъдието под контрола на Народното събрание“, попита Костов. Според него ролята на институционалното устройство е определяща заедно с наличието на политическа воля за съблюдаване върховенството на закона. „След като сегашният главен прокурор си отиде, ако няма институционална реформа, можем да очакваме продължаване на същата политика на прокуратурата. Освен това, когато се фокусираме върху „Кой“ като пречка, приемаме, че

„Той“ е по-силен от цялата политическа система

на страната. Приемаме, че е по-силен от гражданското общество”, каза още Костов. Според него българската десница не защитава интересите на собствеността. „Тя се формира и все още се доминира от интелектуалци, а те всичките са индивидуалисти. Те са критични към света и околните, което е част от тяхната характеристика. Нехаят за защитата на собствеността – не им е приоритетна ценност”, обясни Костов. Той подчерта, че Кремъл отправя публично заплахите към всеки, който посегне на символите на руската окупация на България. „Управниците отказват да проявят решителност не защото се боят от русофилските нагласи на своите избиратели“, смята Костов. Според него мнозина качествени хора не желаят да влизат в политиката, защото номенклатурата на БКП/БСП и на ДС репресира жестоко всеки, който извън нея и нейните наследници е опитал да влезе в българската политика“. Същевременно самата номенклатура е „невежа, вулгарна и без морал“. Костов смята, че политиката е непривлекателно място за способните български граждани, защото те виждат каква е „признателността“ на народа. Костов разкри, че той самият не е предприел курс към истинска декомунизация, защото БСП е поддържала надеждите, че ще се реформира. Освен това за такова поведение настоявали европейските партии, както и партиите в САЩ. „Най-вредната грешка на тези сили бе, че заради политиката си на “приобщаване” не настояха за пълна декомунизация в бившите комунистически страни преди приемането им в НАТО и ЕС. Това, което бе направено безкомпромисно на територията на Източна Германия, не бе изискано от нашите страни. Приложиха двойни стандарти”, смята Костов. Според него декомунизацията е част от цената, която все още обществото ни не е платило по време на прехода.