Нелогично беше поведението на ПП-ДБ и ГЕРБ, които дезертираха от ясно изразяване на позиция по един толкова важен въпрос като разполагането на американски самолети в Безмер
Липсата на ясен и силен авторитет в МВнР явно е изгоден за премиера, спокойно можем да кажем, че външният министър на България не се казва Велислава Петрова – Чамова, а Румен Радев, казва пред BGVoice експертът по национална сигурност
Иван Анчев има 25 годишен опит в сферата на правоохраната, контратероризма, международната сигурност и дипломацията. Той е първият задграничен представител на МВР в Съединените щати – през 2005 открива офиса към посолството на Република България във Вашингтон. От 2012 до 2016 г. е задграничен представител на МВР за САЩ, Канада и Мексико. От 2016 до 2020 г. е генерален консул на Република България в Чикаго с район на отговорност Средният Запад на САЩ.
След приключване на мандата му като генерален консул през м. септември 2020 г. напуска държавната администрация и стартира собствен консултантски бизнес.
Иван Анчев е магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор по национална сигурност с дисертационен труд по въпросите на ислямския радикализъм. Той е вторият българин завършил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния).
Бивш съпредседател на Атлантически съвет на България, зам.-министър на МВР в служебния кабинет на Андрей Гюров.
Интервю на Стив Банов
- Г-н Анчев, има ли риск за България, след като парламентът одобри разполагането на американски бойни самолети на базата в Безмер?
- Не може да бъде даден еднозначен отговор на подобен въпрос. От военна гледна точка рискът е нулев – Иран трябва да атакува България с балистични ракети, които трябва да преминат през цяла Турция, която е наш съюзник в НАТО и която има много добре изградена противовъздушна отбрана. Или през част от Източното Средиземноморие, където пък има сериозно присъствие на военно-морските сили на САЩ. Така че военен удар срещу България от страна на Иран е немислим. Не бива обаче да се подценяват заплахите с асиметричен характер, например кибератаки срещу ключови звена на българската държава. Иранците имат добър капацитет в тази сфера и могат да навредят. Друга потенциална, подчертавам потенциална, а не реална, опасност може да има от някакъв вид терористично действие срещу България. Иранската държава има сериозно влияние върху мюсюлманите – шиити, а в България има такива чужди граждани. Но аз съм убеден, че нашите служби за сигурност са извели тази заплаха и взимат необходимите мерки.
- Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей предупреди България да не позволява на Съединените щати да използват територията ѝ за военни операции срещу Иран, как оценявате тази политика на режима в Техеран – не са изпращали нота в Букурещ или в Атина, въпреки, че там са разположени много по-големи контингенти от американските ВВС. Това изнудване към София не е ли заради уклончивото поведение на лидерите ни, които се държат неадекватно?
- Не мога да кажа, защо Иран не са отправили дипломатически демарш по отношение на Румъния или Гърция, а само спрямо България, но можем да коментираме поведението на българското правителство, а то очевидно е нерешително. Опитът на премиера Радев да прехвърли на парламента отговорността за допускането на американските самолети на наша територия е нищо повече от бягане от отговорност. При парламент, в който имаш чисто мнозинство със 131 депутати, да прехвърляш отговорността на друга институция си е чиста проба измиване на ръцете. Тук обаче следва да се отбележи и бързината и охотата, с която ДПС подкрепиха това искане. Руските петоколонници от „Възраждане“ видяха възможността да нанесат едно-две крошета по Радев, който им отне толкова много на последните избори. А най-нелогично беше поведението на ПП-ДБ и ГЕРБ, които дезертираха от ясно изразяване на позиция по един толкова важен въпрос. Вчерашното гласуване в Парламента, ясно показа лутането на нашите политици по тази тема. Като прибавим към това и шизофреничното поведение на правителството по този въпрос, то тогава причината за иранската реакция само по отношение на България става ясна.
- Вчера в Народното събрание премиерът Радев се представи като най-големият американофил, предупреждавайки няколко пъти, че САЩ са най-важният ни и стратегически партньор и че сме длъжни да изпълним ангажиментите си към тях. Как да разчетем позицията му след като почти 10 години като президент той водеше политика в интерес винаги на Кремъл?
- Радев трудно може да вземе завоя от проруски агент към „американофил“, както го определихте Вие. Това, което той изрече и направи по време на деветгодишния му мандат като президент не може да бъде лесно забравено, няма и да бъде забравено. Не може непрекъснато да говориш в полза на режима в Кремъл и една сутрин да се събудиш и да си „американофил“. Всъщност, важно е да се отбележи, че Радев като офицер във ВВС е бил на правилните позиции и по отношение на F-16 и като цяло на проевропейската и проатлантическа геополитическата ориентация на държавата ни. Това го знам от първа ръка, от български офицери, които са били с него по време на обученията му в САЩ. Какво и защо се е объркало в светогледа му и какви са причините за това – можем само да предполагаме. Той и Орбан е бил голям критик на Русия в началото на политическата си кариера, но след едно посещение в Москва, където му било показано едно конкретно видео с негово участие, моментално обърнал светогледа си. Не правя никакви намеци по отношение на Радев, само издигам възможни хипотези. Друга такава хипотеза е, че няма зависимости, а по-скоро добре осъзнато действие за потенциалния политически „келепир“, както би го нарекъл алековият герой.
Иначе желанието и на Радев, и на Борисов, и на Пеевски да се харесат на Тръмп, борбата помежду им Тръмп да ги припознае като „наш‘то момче“, our guy, е повече от умилителна. Казвам го разбира се, иронично. Тези хора имат дълбоко неразбиране как функционира американската политическа система в нейното външнополитическо измерение.
- Не се ли натъкваме на един странен парадокс – за Радев САЩ са наш стратегически партньор, а само преди седмица категорично отказа България да бъде в европейския отбор на желаещите? Каква хибридна линия прокарва премиерът между Америка и Европа?
- За Радев Европа е онази досадна стара госпожа, с която винаги трябва да се съобразяваш, за да не ти направи забележка. Радев обича силовите действия – като Путин и Тръмп. Той им се възхищава, но няма потенциала да се сравнява с тях. И доказателство за това е прехвърлянето на топката в полето на Парламента, когато стане напечено. Отделно от това той няма и ресурса с който да го направи, защото за да действаш силово, трябва да има на кого да се облегнеш, на кого да вмениш сила за действие. При Радев кадровият ресурс е силно ограничен и назначенията във втория ешелон, заместник-министри и политически кабинети, много ясно показват това. Да не говорим, че има много сериозни професионални дефицити и в самия Министерски съвет, в това, което трябва да е А-отбора му.
Слагането на прът в европейското колело ще се окаже играта, която е най-по вкуса на Радев. Няма да смее да бъде „новият Орбан“, при все, че безспорно много му се иска. Но определено ще играе ролята на новодошлото лошо момче в махалата, което всеки ще гледа да избягва. Подобна роля е по вкуса на Кремъл и тя се вписва идеално в политическото действие на Радев през последните 10 години, откакто той е в политиката. Това му носи дивиденти във вътрешен план, но ще му носи все повече негативи навън. Внимателно ще наблюдаваме неговата външнополитическа активност, най-вече в двустранен междудържавен формат, но съм сигурен, че моята прогноза ще се потвърди в следващите месеци.
- Бяхте зам. министър в служебния кабинет на Андрей Гюров, но Радев като президент нападна кабинета, че е подписал 10-годишно споразумение с Украйна, обвинявайки ви, че сте войнолюбци, по какви стъпки върви днес?
- Отношението на Румен Радев към Украйна е сред най-срамните аспекти на неговата политическа дейност. Този човек така и не намери сили да изрече ясно и категорично, че Русия е агресор, че Украйна е жертва и това, което се случва между тези две държави е нищо друго освен една пълномащабна война. Радев не се посвени да говори с реториката на Кремъл дори и пред президента Зеленски. Последните им двустранни срещи, които обаче са резултат от общи участия в многостранни формати не могат и не бива да се разглеждат като „затопляне на отношенията“, или още повече – като промяна в позицията на Радев. Резултатите от тези среща са с доста неясни и общи пожелания за развиване на някакви съвместни енергийни проекти. Дори забележете – беше претоплена старата манджа за възраждане на проекта АЕЦ „Белене“, който е един откровено проруски проект. Уви, с такова поведение на българския премиер България ще изпусне уникални възможности за участие във възстановяването на Украйна, когато войната приключи. А такова решение вече се вижда – Русия е на ръба на колапса и съвсем скоро можем да видим бързо срутване на цялата властова конструкция.
- Имате успешна дипломатическа кариера зад гърба си, как оценявате неадекватното поведение на Външно министерство и конкретно на микробиоложката Чамова – дали е следствие, че сме „най-малката“ държава в ЕС?
- В момента ситуацията в МВнР е повече от трагична. Искам обаче веднага да отбележа, че в тази констатация визирам само и единствено г-жа Петрова-Чамова и нейния политически кабинет, т.е. тази констатация не се отнася за професионалните дипломати във ведомството, към които имам високо уважение и мнозина приятели. Но външната политика на България в момента е в ръцете на един микробиолог и един еколог – визирам един от заместник-министрите на г-жа Чамова. Та свършиха ли кариерните дипломати с дългогодишен професионален опит, които да влязат в политическия кабинет, за да поверим всичко в ръцете на един еколог? Нямам нищо против еколозите, но нека те да си бъдат в Министерството на околната среда и водите. Международните отношения и дипломацията са сложни материи и те не се учат за ден-два, колкото и да ти е „блестящ английския“. Този довод за високия професионализъм на сегашния ни външен министър винаги е предизвиквал иронична усмивка у мен, защото това да владееш добре чужд език не е предимство, а част от длъжностната характеристика на дипломата. Дори трябва да владееш поне два чужди езика. Но да оставим езиковите умения на страна. Непознаването на дипломатическата материя доведе и до поредния много сериозен гаф на министър Чамова, визирам подписването-неподписването на декларацията в Киев. Преди това беше неподходящото облекло пред турския външен министър и още много други. Външно министерство, както и Министерство на вътрешните работи, са много специфични държавни сегменти и непознаването им отвътре води до тежки управленски грешки. Но подобна липса на ясен и силен авторитет в МВнР явно е изгоден за Радев, защото това му дава възможност да формира българската външна политика в ръчен режим. Тоест, спокойно можем да кажем, че външният министър на България не се казва Велислава Петрова – Чамова, а Румен Радев.
- Правителството демонстрира, че връзката ни със САЩ е водеща, но вече повече от една година България няма свой посланик във Вашингтон. Спрягат се различни имена за важния пост, какъв трябва да е профилът на първия ни дипломат в САЩ?
- Профилът на българския посланик в САЩ може да бъде само един – дипломат от кариерата, с дългогодишен опит, в т.ч. и с предишни посланически назначения. Имайки предвид обаче кой е министър-председател в момента можем да направим предположение, че това ще бъде или политическо назначение на външен за МВнР човек, или някой треторазряден дипломат от кариерата, който обаче ще е лично лоялен на Радев. Но при всички положения следващият посланик във Вашингтон ще е човек на Радев, а не на Борисов или Пеевски, които също имаха апетити да определят титуляра за тази позиция. Да видим кой от тези три варианта ще се случат.
