Във Великобритания има само няколко места, които са толкова потайни като малкото село Чиксандс в Бедфордшир. Не заради едноименния готически манастир и забулените в загадки истории за духове подземни тунели, а защото тук се намира щабквартирата на британското военно контраразузнаване и колежът, в който се обучават шпионите на МИ-5 и МИ-6. Да бъдеш на подобно място е привилегия. С това със сигурност е бил наясно любезният и спретнат естонец Херман Симм. И е бил твърдо решен да се възползва от всичките възможности, които му се предоставят. Симм е бил в Чиксандс по специална покана. Въпреки че е от Естония - балтийска държава, някога част от СССР, но днес с твърдо прозападна ориентация -
талантът му е забелязан от британците.
Изпратен е на държавни разноски да учи английски език в школата на английското външно министерство и след това е допуснат в цитаделата на военното разузнаване, за да продължи подготовката си. Справя се блестящо, попивайки всяка капка информация, която след това може да приложи в модернизирането на службите в собствената си страна.
Естония е на път да влезе в НАТО - военния съюз, който обединява Европа и Северна Америка, и при завръщането си у дома Симм е натоварен със задачата да реформира службите за сигурност по западните стандарти. Той се справя толкова добре, че способността на Естония да борави и опазва секретна информация е призната за по-висока от тази на някои от старите страни-членки на Алианса. След 2004 г. Симм е чест посетител в щабквартирата на НАТО в Брюксел и има достъп до тайни от най-високо ниво. Тук е толкова харесван и уважаван, че е наричан с преданото „Чичо Херман", най-доверения представител на най-доверената
екскомунистическа страна - член на НАТО.
Симм е изминал дълъг път от службата си като полицай в столицата Талин. След краха на комунизма през 1991 г. и отделянето на Естония от Съветския съюз - в което се твърди, че той е изиграл героична роля, пренасяйки с куфарчета валутните резерви на страната си във Финландия, за да ги спаси от ръцете на Кремъл - се издига почти до върха в йерархията на полицията. През 1995 г. е преместен в министерството на отбраната като шеф на отдела за информационни анализи. През 2001 г. оглавява новосъздадения отдел по сигурността към МО, където отговаря за защитата на държавните тайни.
Симм е по-възрастен от повечето си колеги, но е лъскав и добре поддържан. Жените, с които работи, изглежда нямат нищо против склонността му към флиртове дори когато става по-настоятелен. Привързаността му към различни дрънкулки и сувенири, колекционирането на шапки, химикалки, значки и плакети, дори пистолети, също не изглеждат не на място. Единственото нещо, което прави впечатление, е
раздразнителността му спрямо руснаците
които често шумно осмива. Извън това той е просто един бюрократ, който тихо и ефективно върши своята свръхсекретна работа. Досието му обаче заслужава по-внимателен прочит. Като офицер от милицията по съветско време Херман Симм едва ли е избегнал контактите с КГБ, въпреки че никога не признава това. Финансовото му положение също предизвиква подозрения, особено склонността му да харчи значителни суми в брой и скъпите подаръци, които получава от щедри приятели зад граница. Стилът му на живот също е пищен - голяма къща в баровските покрайнини на Талин, голям луксозен джип, лятна вила и други благини. Подозрителен е и неортодоксалният му подход към документите - има навика да разнася секретни папки в щабквартирата на НАТО, обяснявайки, че притежава необходимото за това ниво на достъп.
В нарушение на правилата
обаче понякога прекарва цяла нощ в хотелската си стая, преди да ги достави. Колегите му в Естония забелязват, че различни пликове са отваряни, когато наоколо няма никой друг, освен него, което също противоречи на установения ред. Въпреки това подобни инциденти рядко са докладвани и никога разследвани. Като шеф по сигурността Симм създава правилата и ако ги наруши, кой ще го оспори? Ако някой се осмели да постави под въпрос действията му, за Херман Симм не е проблем да го уволни, премести или просто игнорира. В продължение на 13 години оглавява естонските служби за сигурност и е аплодиран за ефективността и професионализма си както у дома, така и в НАТО. През цялото време обаче, включително периода, прекаран във Великобритания, любезният, надежден Симм е руски шпионин. Той е един от т.нар. спящи шпиони, поставени от бившата съветска империя и след това „реактивирани" от Кремъл, за да работят за интересите на нова Русия и да компрометират враговете й по света. Таен доклад на НАТО го описва като
„най-вредния шпионин в историята на Алианса"Симм разкрива най-съкровените му тайни - от разговорите по време на тайни срещи, до най-секретните кодове. Дава на господарите си детайлни справки за позициите и аргументите, които се сблъскват вътре в НАТО относно политиката спрямо Русия. Информира ги за силните и слабите страни на различните държави и прави психологически портрети на висшите ръководители в структурата на съюза. Най-голямата вреда, която нанася обаче, е това, че подкопава доверието между страните членки и хвърля сянка на съмнение върху всички държави от бившия социалистически лагер, присъединили се към алианса след падането на желязната завеса.
Херман Симм е арестуван през 2008 г.
и осъден на 12 години и половина строг затвор. Разказва, че е взел решението да стане изменник, след като напуска полицията заради няколко сблъсъка с организираната престъпност в Естония. Уплашен за живота си, дори започнал да носи бронежилетка. Вербували го по време на екскурзия в Тунис. Към него се приближил непознат мъж, облечен в тениска и шорти, който го поканил на питие. Симм разпознал в него бивш служител на КГБ. Моментът бил подходящо избран, тъй като за 48-годишния естонец периодът бил тежък. За капак на всичко той току-що е зарязан от по-младата си приятелка,
имал финансови затруднения и се чувствал недооценен
и недобре платен на новата си работа във военното министерство. Руският агент подхвърлил моркова - 1000 евро на месец плюс разноските, а след това приложил и заплаха да разкрие връзките на Симм с КГБ в миналото, ако откаже да работи за Кремъл. Естонецът твърди, че е бил ужасен: „Руснаците разполагат с повече от 500 отрови за жени и за мъже, обяснява той. Намериха ме в Тунис, значи могат да ме намерят навсякъде. На кого можех да вярвам?" Съгласява се да сътрудничи на руското разузнаване, под условието че никога няма да направи нещо, което да навреди на интересите на родината му (поне така твърди самият Едуард Симм).
„Няма проблем", обещал руският агент.
Русия е приятел на Естония и единственото желание на Кремъл е да разбере дали НАТО възнамерява да строи бази там и да я използва като изходна точка за атака срещу Руската федерация. Симм приема уверението.
Едуард Лукас, "Мейл Онлайн"
