История на кафето

Историята на кафето може да се проследи назад във вековете и както може да се очаква, тя е свързана и с много легенди. Една от тях е за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през IX век. Той забелязал, че козите му, след като са пасли листа и плодове от определен вид храст, ставали доста игриви. Любопитството го накарало и той да опита от плодовете на този храст и почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение. Според друга легенда първите, установили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от него, били монаси от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от плодовете на кафето, което им

помагало да преодолеят изтощението

по време на продължителните религиозни церемонии. Те наричали напитката „Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който според легендата възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето, въодушевен от напитката. Първите и по-подробни сведения за напитката са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе Мока е наречен така на името на йеменското пристанище Моха, откъдето е започнало разпространението на кафето. В началото обаче разпространението на кафето ставало бавно, то било използвано най-вече като лечебно средство при слабост и умора. Разпространението му по света започва през XVI-XVII век. В средата на XVI век  находчив сириец преплавал морето със запас сурови кафеени зърна и засадил първата кафеена градина на брега на Босфора. Напитката изключително много допаднала на турците и те започнали да се събират в кафенетата на кафе и приятни разговори. Отношението към него обаче не било еднозначно - то си създало и противници, които го заклеймявали, като се мотивирали с това, че според Корана само джамията може да е сборно място за правоверните. В Западна Европа пък кафето

дълго време се приемало като скъпо и недостъпно

През 1616 г. холандецът Петер ван ден Брок се завърнал от Моха в родината си и посадил няколко откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам. Там известният шведски учен Карл Линей отгледал няколко фиданки кафе Арабика. Във Франция пък кафето било публично представено през 1664 г., когато на официален обяд в Лувъра Луи XIV го опитал за първи път. Краля Слънце бил толкова впечатлен, че издал указ, с който го одобрил. Действителната му поява във Франция обаче е пет години по-късно, Кафето не подминало и Италия, където се появило в средата на XVII век, когато венецианските търговци бързо установили благотворното му влияние и открили първото кафене - кафене „Флориан“. Италианците незабавно се влюбват в ароматната напитка, която става част от ежедневието и културата им до днес. Според легендата монасите капуцини от един от манастирите близо до Рим изобретили емблематичното днес капучино. После самоук механик на име Джузепе изобретил първата машинка за капучино и до днес кафеварките за капучино работят на същия принцип. В Англия пък първото кафене било открито не в Лондон, а в Оксфорд. По това време кафето струвало едно пени, а студентите, които били основни клиенти, били убедени, че в кафенето научават повече, отколкото на лекциите. Постепенно кафенетата станали популярно място за хората с антиправителствени идеи, което накарало Чарлз II да ги закрие, но забраната му просъществувала само 11 дни. В крайна сметка обаче основна напитка на британците си останал чаят, не на последно място защото си доставяли доста по-евтин чай от Индия.

През годините кафето е било постоянно подлагано на изследване и обсъждане, коментирани са ползите и вредите от него. Доказано е обаче, че напитката увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност, което води до подобрена концентрация при извършването на различни дейности. Експерименти доказват положителното влияние на кафето по време на работа или учене, независимо дали през деня и през нощта. Разбира се, има и противници на тези твърдения, които смятат, че това негово действие е преувеличено и става въпрос по-скоро за самовнушение. За любителите на кафето обаче това е напълно доказан факт и то е задължителна част от процеса на работа или учене. Кафето освен това е и естествен източник на антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали. Напитката намалява опасността от цироза на черния дроб, а почитателите на кафето

по-рядко са застрашени от паркинсон

Добре изпеченото кафе унищожава бактерията, причиняваща кариес. А може би най-безспорното му качество е, че повишава настроението на хората, които го консумират, което се дължи на допамина. Именно той обаче води до пристрастяване към напитката. Почитателите на кафето запазват повече свежестта на дълготрайната и краткотрайната си памет. Кафето беше „реабилитирано“ и вече се смята, че то не предизвиква хипертония. А в свой доклад Световната здравна организация посочи, че напитката вече не би трябвало да се смята за канцерогенна. В проучване се посочва също, че кафето помага и при отслабване, като ускорява метаболизма и потиска желанието за хранене. В препоръките си от 2015 г. Европейският орган по безопасност на храните съветва възрастните да консумират до 400 милиграма кофеин на ден. Ако сте любители на сутрешното кафе, добре е преди това да сте хапнали нещо. Ако обаче не обичате да закусвате, постарайте се да вкарате някакви течности в организма си преди любимата си напитка. Препоръчително е преди кафето да изпиете една-две чаши вода.