„Интроверт ли е, не ми го хвали“ - чували сме този израз. Психолозите определят интроверта като човек, отдаващ по-голямо значение на своя вътрешен свят, отколкото на външния. Противоположно на екстраверт, който пък е широко отворен към външния свят и хората. Още психиатърът Карл Густав Юнг твърди, че интровертът не е асоциален тип.
Наслушали сме се на какви ли не клишета и митове за интроверта - саможив, потаен, не ти обръща внимание, не те слуша, избягва срещите и общуването, а погледът му все едно казва: „Не си ми интересен“... Какво правим, ако такъв човек ни се падне в работата? Плаши ни неговото мълчание, защото не знаем какво си мисли за нас.
Една от последиците на технологичния XXI век, на алиенацията (отчуждението) е, че интровертите се увеличават. А може би винаги е било така в историята на човечеството, и в други исторически периоди тези хора просто са приемани за, меко казано, странни... „Не се страхувайте от интровертите“, пише в статията си американският психолог Марти Лейн, който изследва, как да живеем в един интровертен свят.
Прочети още
„Пристигаш вкъщи, вариш си кафе, сядаш в креслото, а наоколо - тишина... И всеки от нас избира какво е това: самота или свобода” - е един от девизите на интровертите. Според Лейн, не бива да се твърди, че те не обичат хората. Просто са много избирателни. За тях вътрешната красота е по-важна от външната, а обвиненията, стоварени върху крехките им плещи, че са хомофоби („мразещи хората“), са силно преувеличени.
Неразговорливи са. И това не е така. Просто те не говорят, когато няма какво да кажат. Не обичат празното дърдорене. Ако ги заговорите за нещо, което ги интересува, няма да можете да ги спрете.
Стеснителни са. Стеснителността няма нищо общо с интроверсията. Те не се страхуват от хората, но за контактуване им е нужна причина. Не общуват просто заради самото общуване. Ако искате да поговорите с интроверт, просто го заговорете, без да се притеснявате, че ще изглежда невежливо. И не бързайте да се обиждате, ако той изтъкне причина да не се включи в разговора.
Груби са. Интровертите често не виждат причина да се церемонят и да обменят излишни любезности. Те искат всички да са естествени и искрени. За съжаление, това в повечето случаи е неприемливо, затова на интроверта понякога му струва доста усилия да се приспособи и за него това е изтощително.
Не обичат хората. Точно обратното, те много ценят малкото приятели, които имат. Могат да преброят близките си приятели на пръстите на едната си ръка. Ако ви е провървяло да сте приятел на интроверт, имате верен съюзник за цял живот. От момента, в който заслужите уважението му като стойностен човек, вече може да сте сигурни, че той е ваш приятел и съюзник завинаги.
Не обичат да излизат сред обществото. И това е нелепо да се твърди. Те не обичат да бъдат сред шумотевица твърде дълго. Много бързо усвояват информацията и затова не им е нужно много дълго време да прекарват в обществото, за да бъдат „в темата”. Ще се приберат вкъщи, за да се презаредят и преосмислят получените впечатления. Презареждането със спокойствие за интроверта е жизнено необходимо.
Предпочитат винаги да са сами. Напълно комфортно им е да останат насаме със своите мисли. Те много размишляват. Те мечтаят. Те харесват да има проблеми, над които да работят, задачи, които могат да решават. Но те също могат да се почувстват самотни, ако няма с кого да споделят своите открития. На тях им е нужно искрено, чистосърдечно отношение само с един човек в даден момент.
Странни са. Повечето интроверти са индивидуалисти. Те не вървят с тълпата. Предпочитат да бъдат ценени заради необикновения начин на живот. Те мислят със собствената си глава и затова често хвърлят предизвикателство към това, което се приема като норма. Те не вземат решения, изхождайки единствено от това, кое е популярно и модно.
Не са ли просто затворени чудаци? Това са хора, които преди всичко са съсредоточени върху вътрешния си живот и отделят голямо внимание на своите мисли и емоции. Не защото са неспособни да обръщат внимание на случващото се наоколо, просто техният вътрешен мир е много по-интересен и полезен за тях.
Не умеят да се веселят и да почиват. Като правило, те почиват вкъщи или сред природата, а не на шумни обществени места. Не са любители на силните усещания и адреналиновата наркомания. Ако наоколо има твърде много разговори и шум, те се затварят.
Могат да се „поправят” и да станат екстраверти? Невъзможно, а и ненужно. Светът без интровертите би бил свят без учени, музиканти, художници, поети, кинематографи, лекари, математици, писатели, философи. Интровертите не могат да се „поправят” и заслужават уважение за своя вроден темперамент и ползата, която са принесли на човечеството. Изследването Silverman показва, че при интровертите е значително по-голям процентът на хората с висок коефициент на интелигентност (IQ).
