Стефка, Йордан и Косара в доброто старо време
Светла Йорданова, „Труд"
Стефка Берова заедно с дуетния й партньор Йордан Марчинков се превърнаха в истинска легенда на българската популярна музика още с издаването на първите си албуми. Дуетът им, който просъществува до 1989 г., успя да покори сърцата и в страната, и в чужбина. След раздялата им като съпруг и съпруга те престават да пеят заедно, но Стефка не се отказва. С дъщеря си Косара Марчинкова издават дуетен албум с вечни македонски шлагери „Завет", а Стефка записва и много солови песни. Паралелно с музикалната си кариера тя се снима в киното и има запомнящи се роли в „На всеки километър", „Свобода или смърт", „Време разделно" и „Вилна зона". Артистичната й дарба е школувана във ВИТИЗ при проф. Кръстьо Мирски. Днес обичаната певица, която е все така темпераментна, не се е отказала от творчески предизвикателства и чертае планове за нови концерти.
Стефке, ти участваш във „Време разделно", който българските зрители избраха за най-добрия роден филм в класацията на БНТ. Защо нямаш нови роли след него?
- Не ме канят, защото сега са по-млади режисьорите и сигурно не познават по-старото поколение. Аз им се чудя защо не ме викат - видяха ме как играя, да кажем, във „Време разделно", но ето на - не го правят! Не само това, хората са много завистливи, след класацията изядоха от критики и режисьора му Людмил Стайков, но той е най-добрият, съжалявам, така е! Той заедно с оператора Радослав Спасов стоят в основата на този филм. После се заядоха и със сценариста Антон Дончев, защо? „Време разделно" ще си остане класика!
А как стоят нещата с музикалната ти кариера, подготвяш ли нов концерт?
- Може би ще направя концерт в зала „България". Преди 4 години имах концерт в зала 1 на НДК, но там наемът е огромен. Казват ми колко прекрасен е бил концертът ми там и ме питат кога ще правя пак. Тогава всички пееха заедно с мен, а после ми казаха, че и по трамваите след това са си пеели. Искам да направим концерт с Панайот Панайотов, защото ние двамата имаме почти еднакви характери. Много се разбираме с него.
С Йордан Марчинков изпяхте много вечни хитове. Сега записваш ли нови песни?
- Преди месец-два бях решила въобще повече да не си отварям устата и да не пея, защото няма смисъл вече. Но седя, седя, набирам и започнах да се ядосвам, а започна ли да се ядосвам - значи скоро ще има резултат. Но то с нашите песни не знам вече какво стана - забраниха ли ги, какво ли, не ги пускат никъде! Пускат от прекрасния ни дует с Данчо само „Семеен спомен за Поморие", ако някой някъде въобще нещо пусне. На тази песен съм й благодарна, защото тя ни е визитната картичка на дуета, но това не значи, че ние нямаме и други прелестни песни като „Разказвай ми", „Обичам те", „Трявна", „Мой роден край" и още много, много други. Последният албум, който направих засега, е „Съдба" и в него има приказни неща, но също така и тежки, защото душата ми вече не е никак весела.
А какво мислиш за новите български изпълнители и за тяхното творчество?
- От младите харесвам Михаела Филева, защото не е престорена, има характер и освен това знае да се държи на сцената. Не се показва като жена, а като певица, и не акцентира върху бюста и дупето като повечето. Преди много уважавах като глас и интелект Мария Илиева, но какво направи сега - разочарова ме с тези песни с рап. На младите им пълнят главата с тези рападжии, на които почти не им се разбират текстовете, държат се грозно и са лошо облечени. Като цяло новата българска музика не ми харесва, не я обичам и не я ценя. Мисля, че тя крие невъзможността на младото поколение да направи хубави песни - това е общо и за композитори, и за изпълнители. Няма хора като Тончо Русев, който пише песните специално за певците и се съобразява с качествата им. Също така телевизиите и радиата са много виновни за възпитанието на новото българско поколение. Те направиха всичко необходимо, за да опростеят младите, като пускат само западна музика, а често в нея има някакви истерични викове, от които можеш да се уплашиш.
Дъщеря ти Косара пее ли все още?
- Не, тя сега живее в Рим и се е отдала изцяло на работата си. Тя е един от главните мениджъри на италианска електрическа компания. Ходя да я виждам, но няма много какво да правя там, защото не знам езика, а Косара има само един свободен час по обяд.
Харесва ли ти Италия и допаднаха ли ти италианците?
- Разбира се, че е чудесна страна. Колкото до италианските мъже - те са направо джуджета, но имат много хубави очи, повечето са със синьо-зелен поглед и притежават приказни гласове. Значи тези джуджета, като ти заговорят с този техен хубав глас - баритон или баси повече, то си е направо като музика. Жените им не са красиви, никак дори, те са едни бозави жени - нито руси, нито кафяви. Също имат много лош профил и са дребни, но хубавото е, че имат прекрасни дълги крака с много хубави капачки на коленете...
Дори и това си забелязала...
- Да, всичко гледам, колената им наистина са прелестни... Защото, като не знаеш езика, крадеш каквото можеш, а аз съм много наблюдателна. Италианците постоянно са толкова забързани, че ти не можеш да им видиш краката, така бързо вървят. Не съм забелязала да ръкомахат толкова като по филмите, но така високо викат и се смеят, че трудно ги издържам. Аз не искам да ми викат на ушите.
На вас с Данчо трудно ли ви беше да отгледате Косара с непрекъснатите концерти и пътувания?
- Трудно беше, но съм щастлива, че Косара се запази да не пие, да не пуши и да не стане леко момиче, защото имаше и наркомани около нас, в центъра. Виках й: „Косе, ти какво правиш, като пушат наркоманите тука?", някои й бяха приятели, а тя: „Ами нищо, те ми дават, а аз им казвам, че не искам." Тя си беше забавна и я викаха да си говорят, те всъщност бяха много добри деца от много добри семейства, но родителите им не се интересуваха от тях, а Косара знаеше, че аз се старая да е добре. Обаждах се всеки ден, където и да съм - но детето ми израсна почти само и благодаря на Бога, че я запази. Тези неща обаче се отразиха на характера й - стана по-затворена, отвън е вечно засмяна, но аз знам каква самотия е била при нея от дете, а сега, в чужбина, пак е сама - няма българин, щастлив в чужбина.
Няма ли си мъж до нея?
- Не, тя прави кариера. Сега в Италия е точно в центъра на предприятието. Викам й: „Няма ли мъже - директори, директорчета около теб", а тя: „Не, в работата човек трябва да държи на името си." Аз нямам внуци, майка и татко починаха, кучето ми също, винаги сама съм била и съм се грижила за всички. Разведох се, нямах време за себе си и не можах да стана суетна.
А на теб Йордан Марчинков ли беше голямата ти любов?
- Голямата ми любов беше един човек, който почина. Той беше музикант, но замина в Америка. Аз съм си влюбчива - един мъж може да харесам, дори да е грозен, беден, но трябва да е талантлив в работата си. Ако разбера, че си талантлив - твоя съм! Аз се влюбвам лесно, но истината е, че съм се влюбвала само 4-5 пъти. Сега се чудя в какво да се влюбя...
Често ли си се влюбвала след раздялата с Йордан?
- След Йордан, разбира се, че съм имала връзки, но винаги е било тайно, Косара да не разбере, защото нали давам пример. Да бях й дала друг пример, детето ми да беше тук.
Ти сигурно си била лидерът във вашата връзка?
- Знаеш ли, Данчо може би ми беше жертва на мен, защото аз, каквото исках - го правех. Като му викнех и той слушаше - къде ще ходи. Много ме уважаваше и ценеше и затова ме слушаше, с него бяхме едно цяло.
Сега поддържате ли контакти?
- Не! Това е тъга и обич. Той си има друго семейство, но един път се видяхме и той ми каза: „Здравей, Фано." И аз му викам: „Данчо, обади ми се", а той - добре, и с това се приключи. Данчо от години го моля чрез други хора да направим концерт, но той казва, че не е пял отдавна и не иска. Аз го уговарях, че ако трябва, ще пуснем плейбек, но той е категорично против. Казва, че не може, защото вече не знае какво да прави пред хората.
Кое е най-лудото нещо, което си правила от любов?
- Пътувах до морето заради един известен актьор и там видях, че същият този мой любим беше в една палатка с друга - с една манекенка... Но това не ме отказа да се влюбвам.
Според теб има ли приятелство сред певците?
- Не, има съревнование, но все пак имаме добро отношение между нас, когато сме заедно. Аз имах една приятелка сред певиците - Катето Филипова. Това беше моята приятелчица, чувахме се по два-три пъти на ден. Дори в последния й ден си говорихме два пъти и втория път, като ми се обади вечерта, и ми вика: „Исках да ти кажа, защото говорихме и все бързахме. Стефче, аз те обичам!" И аз й викам: „Кате, ама и аз много те обичам!" (Просълзява се - б.а.)
Тя как приемаше това, че песните ви почти не намират място в ефира? Нейната емблематична песен е „Незабрава", но колко много песни се забравиха...
- Много зле го приемаше, но това не важи само за нея, а и за цялото наше поколение. Аз бях на погребението и на Боре Гуджунов - той пък загуби кариерата си, като падна този самолет, където оцеляха тримата с Мария Нейкова и Янка Рупкина. Мария беше страхотна композиторка, тя ми е написала много разкошни песни, като „Има чудо", „Пълнолуние", „Не обещавам"... Те направо ще ти грабнат и разкъсат сърцето. Нейна е и песента на Орлин Горанов „Светът е за двама". След катастрофата със самолета Мария започна да композира дори повече отпреди въпреки непрекъсната физическа болка, докато Борето от силния стрес получи диабет и остана само с няколко великолепни песни.
Ти си общувала както с Лили Иванова, така и с Йорданка Христова - с коя си допаднахте повече?
- С Йорданка, въпреки че като й предложих веднъж да направим заедно концерт, на другия ден ми се обади и ми каза: „Стефче, няма да пеем заедно, защото пеем в един стил - ти ще вземеш от моята публика, а аз ще взема от твоята." И то си е така. С нея си приличаме и има някаква ревност при нас - винаги се гледаме коя от двете ще е по-първа - аз се научих да карам колело, Данчето после и тя се научи, тя направи нещо и аз гледам, хубаво - защо не.
Грешката, която сега не би повторила в живота си?
- Може би съм обичала хора, които не е трябвало. Също така може би трябваше да си дам воля на темперамента, защото винаги съм си слагала спирачки заради Косара - да не я науча на лошо и заради хорското мнение, да не кажат - тази жена какво тръгна да прави.
Вярно ли е, че Ванга те е посъветвала да се разделите с Йордан Марчинков?
- Вярно е, каза ми: „Развеждай се!" Ама така, с неодобрение го каза, с едно ръмжене такова. Каза ми също така, че ще пеем с дъщеря ми и ние наистина пяхме седем години заедно. Ванга беше нещо невероятно.
Общувала ли е пред теб с хора, които не са вече на този свят?
- Да, каза ми, че при нея отдясно е татко ми. Каза, че той се интересува от мен и от живота ми. Аз по принцип много не вярвам на тези неща, но два пъти ми се е случвало да усетя парфюма на майка ми вкъщи. Майка ми беше много красива жена - учителка, но нямахме много пари, бяхме обикновени хора и аз й купувах един полски парфюм, който й седеше като най-хубавия парфюм на света - този аромат никога няма да го забравя.
Контактувала ли си с отвъдното?
- При раждането на Косара видях бялата светлина, тогава щях да умра, щеше да умре и Косара. Бях в един тунел и летях към светлината, но не знам как се върнах. На Косара седем пъти й се беше омотала пъпната връв около врата и се роди направо морава, а аз умирах, защото ме оставиха две нощи и три дена да раждам самичка на студена желязна маса само с един чаршаф отгоре. Казаха само: „Отиваме да спим, ако имаш нужда - викай ни." После ме съветваха да ги съдя, но съм щастлива, че оживяхме.
Трудното раждане ли те отказа да имаш второ дете?
- Да, била съм няколко пъти бременна, но от стрес и много работа нямах време за още едно дете, а и имах огромен страх от раждането. Казвах си - не тая година, догодина и ей така мина времето. Виж колко са глупави младите, а всъщност животът си отминава бързо.
Имала ли си други преживявания, в които животът ти е бил на косъм?
- Когато видяхме НЛО, се чувствах така, сякаш животът ми виси на косъм. Тогава пътувахме с целия ни екип с един автобус от Айтос и по едно време около нас закръжи с голяма скорост някакъв светещ обект. Всички го видяхме и много се изплашихме, двигателят на рейса спря и ние стояхме вътре нито живи, ни умрели и го наблюдавахме. Аз седя, свита като куче - мисля, че ще ми се пръсне главата... По едно време казах на Данчо: „Не мога повече - слизам, явно те искат някой да отиде при тях, по-добре аз, че поне ти да останеш да гледаш Косара." Аз бях единствената жена с 11 мъже, но реших аз да сляза и казах на шофьора бай Митко да отвори вратата, а онова нещо само се въртеше, зажужа странно и изчезна към Казанлък. Аз вярвам в такива неща, защото и друг път съм виждала, а имаше и много свидетели.
Вярваща ли си?
- Аз хем имам вяра, а не знам да се моля дори, защото в такова време съм израснала. Понякога ми плаче сърцето и си викам, ако има дядо Господ, той ще ме чуе. Моля се за здраве, за семейството ми и винаги накрая казвам: „Моля ти се, Дядо Господи, помогни на българския народ, запази ни!"
Любим цитат?
- Всичко е преходно а най-вече човешкият живот. Аз съм от фамилията на Ботев и братята Евлоги и Христо Георгиеви, прадядо ми Иван е бил гарибалдиец, а дядо ми Стефан е убит в Балканската война на Чаталджа. Това е героизмът на обикновения човек, как няма да се гордея с моя род? На бюрото ми винаги стои томчето с 28 стихотворения на Ботев, а братята, вярно, че са били богати, ама са дарили цял университет да имат българчетата къде да учат. Е, как и аз няма да се лиша от един апартамент, за да направя музика, която да остане!
