Емил Миланов е на 43 години, от Перник. Женен е за Диана Миланова, имат син Емануел на 19 години. От 7-годишен Емил започва тренировки в детско-юношеската школа на „Металург"-Перник под ръководството на треньора Емил Боянов. По-късно при кадетите негов треньор е Рангел Божилов. Преминава през всички възрастови групи на „Металург", където е безспорен лидер и капитан на отбора на позицията централен защитник. През сезон 1988/1989 е част от мъжкия отбор на „Металург". След казармата от 1991 до 1996 г. играе във ФК „Енергетик"-Перник. През сезон 1994/1996 става два пъти шампион на България в аматьорското първенство. Междувременно работи като началник-смяна в ТЕЦ „Република". През 1996 г. прекратява кариерата си на футболист заради заминаване в Кипър. През 2001/2002 играе в ФК „Пафос", който е част от аматьорската група на Кипър. През 2003 г. печели зелена карта и идва със семейството си в САЩ. Още с идването си в Чикаго започва да играе в „Славия", в групата над 30-годишните, където веднага става шампион. Успехите му в „Славия" са шампион през 2003/2004/2005/2006, като играе в отбора до 2007г. През 2008 г. в същата възрастова група играе в най-стария български клуб - „Балкан", където става вицешампион. През 2010 г. играе в „Ботев" в групата над 40-годишните и става вицешампион. През 2011 г. започва да играе в отворената група за новосъздадения „Миньор"-Чикаго, където носи капитанската лента и още в първия сезон става шампион. От през следващата 2012 година поема треньоския пост в „Миньор"-Чикаго. През 2013 г. води отбора в историческите първи участия в отворената група на турнира за купата на щата Илйноис, където достига финал. Под негово ръководство „Миньор"-Чикаго записва участие в Турнира на среднозападните щати в Кентъки - нещо, което не е правено до този момент от български отбор извън щата и в най-силната група. Същата година „Миньор" става вицешампион в Премиер Сокър лийг и печели купата след победа на финала срещу шампиона „Нейпървил Страйкърс" с 2:1 в продълженията.

- Какво място заема футболът в твоя живот?

- Футболът е голямата ми любов. От 35 г. се занимавам с него. Дал ми е страшно много - дисциплина, упоритост и много приятели. Футболът ме разтоварва.

- Кои е най-ценният съвет, който си получавал от треньора си?

- Винаги да се раздавам докрай и никога да не се предавам и да вярвам в своята победа както във футбола, така и в живота.

- Кое е по-трудно - да си футболист или треньор?

- Без съмнения е по-трудно да си треньор, жалко, че се разбира от опита. Ако съм знаел на какво е подложен треньорът, щях да съм много по-изпълнителен и благодарен. Отначало ми беше доста трудно, докато навлезна в треньорския занаят, но благодарение на ръководството и момчетата се чувствам доста по-уверен. Един състезател не знае за проблемите, с които се сблъскваш. През първата година ми беше доста трудно и се учех в движение. Много се радвам на доброто сътрудничество между абсолютно всички български отбори. Всички колеги ни подкрепиха и им благодаря за това. Радва ме това, че винаги съм получавал разбиране от тях и винаги сме си помагали.

- Каква е рецептата на успеха в „Миньор"-Чикаго?

- Всичко се дължи на това, че се събрахме много добър колектив. Ние си поделяме задачите, така че всеки да помага - мениджъри, селекционери, треньори, играчи, и мисля, че точно там ни е силата. Когато има добра организация, има и много успехи.

- Какво ще ни разкажеш за представянето на „Миньор"-Чикаго в Турнира на среднозападните щати в Кентъки?

- „Миньор"-Чикаго е първият отбор, който се е осмелил да играе в Турнира на шампионите извън Чикаго. Костваше ни много усилия, защото в аматьорския футбол организацията се прави трудно поради факта, че всеки ходи на работа и има своите ангажименти. И въпреки всичко ние успяхме да се организираме и да отидем. Това беше моментът, в който видях, че отборът има голямо бъдеще. Изиграхме много хубави двубои с шампионите на среднозападните щати, което беше един прекрасен опит за „Миньор". Видяхме нивото на водещите отбори в съседните на нас щати. Надяваме се догодина отново да успеем да се класираме и да постигнем още по-големи успехи.

- Спечелването на купата в опън девизия на ПСЛ от „Миньор" се случва за втори път в историята на българския футбол след 2004 г., когато „Балкан" прави дубъл - как ще коментираш този успех?

- Досега това е най-големият успех и той не трябва да се забравя. „Балкан" беше страхотен отбор с много добри треньори, играчи и организация.

- Какво не достигна на „Миньор" да спечели първенството?

- В началото загубихме ценни точки, които накрая не можахме да наваксаме. С течение на времето отборът стана по-силен. В първите мачове нямахме тази обиграност на момчетата, а може би в някои от мачовете нямахме и достатъчно късмет.

- Какво не достигна на отбора да спечели купата на щата Илинойс?

- Първо не можахме да съберем всички играчи. Мачът беше в сряда и голяма част от момчетата бяха на работа по това време. Като цяло това беше голям скок за нас. До този момент не бяхме играли срещу толкова силен отбор. Хърватският тим „Адриа" е  полупрофесонален клуб и да не забравяме, че са национални шампиони. Не ни достигна опит и на мен, и на момчетата. Аз също се уча. Но мисля, че направихме добър мач и самото достигане до финала е голям успех за „Миньор".

- Какво мислиш за хокейните смени във футбола тук, в САЩ?

- Повечето отбори, с които играем, са колежански. Те са много добре физически подготвени и тези смени са в наш плюс. Ние сме аматьори, всяко от момчетата работи и няма достатъчно време за подготовка, каквато имат другите американски отбори. С тези хокейни смени те има време да отпочиват и по този начин се подържа добър ритъм на терена. За всеки мач имаме по 18 момчета в групата. Ако има само по три смени, ще останат момчета, които няма да могат да играят. Това, че има повече от три смени, е много добре, защото по този начин всеки от групата може да влезе да играе. В тригодишната история на „Миньор" през отбора минаха над 100 души и всеки един от тях е дал част от себе си и е допринесъл за израстването на отбора. На всички тях искам да кажа едно голямо благодаря!

- Как виждаш развитието на отбора за напред?

- Много е хубаво, че всички в отбора са амбицирани и поради тази причина организацията върви на ниво. Аз съм треньор на „Миньор" от две години, а през първата бях капитан, така че виждам с какъв хъс се правят нещата и съм сигурен, че това няма да бъде последната ни купа. Вярвам, че „Миньор" ще пожъне още много успехи и че това е само началото.

- Как овладяваш емоциите на футболистите, за да не се стига до крайности на терена?

- Почти винаги ние, българите, търсим вината другаде. Така е и във футбола - било то у съдии, у противници и т.н. Първото и най-важно нещо е да търсим вината в себе си, защото всички грешим. Българският нрав е много избухлив, много неспокоен - това трябва да се промени. Американците са много силни физически, играят много умно и имат добра тактическа дисциплина. Те ще те провокират така, че хем ще те ритнат, хем ще ти изкарат червен картон. Така трябва да играем и ние, умно и спокойно, концентрирани върху нашата игра.

- Каква е цената, която плащаш за тези успехи?

- Цената е голяма и това може би най-добре го разбира моето семейство. За мен футболът е като хоби и за да го упражнявам, вземам от времето, което обикновено трябва да прекарам със семейството. Затова искам да им благодаря, че са до мен и ме подкрепят. Когато взехме купата и видях радостта в очите на момчетата, когато ме хвърляха във въздуха, разбрах, че си е заслужавало и че времето ни не е изгубено.

- Какъв е стилът на игра на „Миньор"-Чикаго?

- Нищо, че съм играл като централен защитник, аз съм привърженик на атакуващия футбол. Искаме да контролираме играта и да сме водещи в нея.

- На кого искаш да благодариш?

- На спонсора Димитър Огнянов, на ръководството на отбора, което е създало такава организация да се постигнат тези успехи. Не искам да отличавам някои от футболистите - всеки един от тях е дал своя принос за израстването на отбора. За мен е чест и гордост да съм треньор на „Миньор". Благодаря на момчетата за тяхното желание, раздаване, дисциплината, за поведението - за една година доста пораснахме.