Анахид Тачева е истинска звезда сред телевизионните говорителки от държавната телевизия. Става изключително популярна през 60-те години - и като едно от най-красивите лица от екрана, и като съпруга на големия актьор Коста Цонев. Двамата се вричат един на друг два пъти и имат две деца - популярния тв водещ Димитър Цонев и Теодора, която работи в BG посолството в Рим. Тачева има още една дъщеря, която също се казва Анахид, от втория си съпруг Васил Тачев. През 2012 г. той си отиде завинаги след усложнение от сърдечна операция. Родена е на 15 октомври 1940 г. Сега е получила одобрение за зелена карта и по-често е в Америка, където живее дъщеря й Анахид.
Г-жо Тачева, къде ви е по-хубаво - в София или в Ню Йорк?
- Не мога да кажа, защото имам нужда и от двете места. Действат ми различно, чувствам се добре. Преди дни се обади Ани - дъщеря ми, от Америка и каза: ,,Знаеш ли, Тели (зетят на Тачева - б.а.) ме попита дали не ти е скучно в България. Отговорих му: ,,Не, майка ми винаги си намира какво да прави." Наистина е така. Имам много приятели, а и тук е единственото ми дете, което е останало в България - Митко (тв водещият Димитър Цонев - б.а.). С него се виждаме в събота и в неделя. Много обичам да ходя на кино. Последният филм, който гледах, е ,,Ной" - много ми хареса. Бях в една кинозала, каквато и в Америка не съм виждала - елегантна и скъпо направена, екранът - със сребърно покритие.
Освен това от време на време се събираме към 15 жени и излизаме - това е традиция, която спазваме от 1997 г. Тогава реших да празнувам рождения си ден само с приятелки, дъщерите ми също се бяха върнали в България. Много ни хареса и започнахме да се редуваме - всеки месец си ходехме на гости. Само редувахме къщите. Домакинята приготвя основното ястие, а останалите носят салата, предястие и десерт. Сега, вероятно защото вече сме и на друга възраст, предпочитаме да излизаме на заведение. Не сме баш като героините от ,,Сексът и градът", тъй като не обсъждаме толкова мъжете.
Ние сме по-сериозни мадами
- говорим си за деца, за внуци, за филми и театър.
Как се справяте сама, без съпруга ви Васил Тачев?
Вкъщи имаме два големи портрета - нарисува ни ги един художник от Бургас по снимки от нашата сватба. Всяка вечер ги гледам и си говоря с Васко. Урната също е при мен. Сега чакам разрешение, за да я занеса в Америка. Там, в двора на лятната къща в Хемптън, искаме да засадим дърво, а в пръстта под него ще поставим урната.
Вярвам, че имаме някаква силна кармична връзка и не бяхме за първи път заедно тук, на Земята. Има такива личности. Това са неща, които не зависят от никого, просто съдба.
Къде се намерихте двамата?
- Той чува за мен още преди да се запознаем. Върви по бул. ,,Руски" (сега е бул. ,,Цар Освободител") заедно с Георги Аспарухов-Гунди. Били са приятели. И отреща - Коста Цонев. Той се спира, за да си говори с Гунди. Васко, който току-що се е върнал от Лондон, където е живял няколко години, не разпознава много известните личности. Стоял отстрани и после попитал: ,,Кой беше този човек?" Гунди му казва: ,,Той е един голям актьор. Ако знаеш той каква хубава жена има." И така чува за първи път за мен.
За първи път се видяхме една вечер. Прибирах се след дежурство в телевизията - тя е на ,,Сан Стефано", а аз живеех на ,,Славянска". Беше късно към полунощ и вървях пеша. Но навремето беше спокойно, не като сега. И виждам един мой познат, Владо - той е кум на сестра ми, която живее в Италия. Спрях да си поговорим, а до него е бил Васко.
Тогава не му обърнах внимание. Аз обаче съм му направила впечатление, но Владо му казал: ,,Тя е забранена зона. Омъжена е за Коста Цонев, има 2 деца. Работи в телевизията." После се видяхме в бара на хотел ,,София", сега е с друго име. Там отидох с колежки. По това време беше най-известното място, където се събираше цяла София. И съвсем случайно се заговорихме с Васко. Нали знаете - ако нещо има да се случва, нищо не може да го спре.
Как вашите близки приеха връзката ви?
- За втори път трябваше да се разведа с Коста. Васко също имаше семейство. Беше много сложно положението. Първо не предполагах, че ще стигнем чак дотам, но любовта ни беше много голяма. Три години бяхме гаджета, преди да се разделим с бившите си половинки. След това 37 години брак. Всъщност години преди това
Ванга ми беше предрекла всичко
Бях в телевизията и с колеги тръгнахме към провинцията - с известни лица правехме шоу програми с песни и хумор, а аз бях водеща на концертите. Минахме и през Петрич. Пристигнахме по-рано в града и реших да отида да видя къщата. Отпред винаги стоеше милиционер. Той ме разпозна коя съм и ми каза: ,,Заповядайте, влезте в двора и я почакайте на тази пейка." Влязох, чаках известно време, погледнах си часовника и тъкмо бях решила да си тръгна, когато тя пристигна. Помня я още - малка нисичка баба, покани ме да вляза в една малка тъмна стая с пердета. Преди това бях ходила пак, но с Коста, Гинка Станчева - имаше и други техни колеги. Тогава не ни прие с думите: ,,Махайте се, аз на артисти не гледам."
Втория път ми каза: ,,Искам да разбера каква сте, виждам, че много хора ви гледат наведнъж. Не сте актриса, защото тях ги гледат малко хора." Отговорих, че съм говорителка в телевизията. А тя продължи: ,,Ще имате трето дете, но не от сегашния ви съпруг." Тогава не повярвах - тъкмо се бяхме събрали отново с Коста, роди се дъщеря ни Теодора. Но човек не може да върви срещу съдбата си. И последва срещата ми с Васко.
Той е пътувал много навремето. Не ви ли е дошло на ум да останете и да живеете заедно в чужбина?
- Васко беше заместник търговски представител в Австрия. Всъщност там отгледах третото си дете Анито - тя носи моето име Анахид, но вкъщи я наричаме Ани. Навремето имаше отпуск по майчинство - 3 г. и половина, и я отгледах сама. По това време живяхме във Виена - докато бях бременна, бяхме на квартира, а после посолството ни осигури друго жилище. Спомням си, че първия път, когато излязох на улицата, бях учудена, че всички хора се поздравяват: ,,Гутен таг, гутен абенд." После Васко работеше и в Берлин, но накрая решихме да се приберем окончателно в България.
Връщате се в София, където е първият ви съпруг Коста Цонев. Какви отношения поддържахте?
- Е, имали сме проблеми. Например с децата, но винаги ги решавахме. Не ми се е обаждал за рождените дни, но сме се виждали много пъти. Помня
последният път, когато се срещнахме, беше преди да го оперират. Тогава се събрахме на абитуриентската вечер на Митко - малкия син на сина ми, в ресторант в ,,Бояна". Нормални ни бяха отношенията.
Как се запознахте с Коста Цонев?
- Бях ученичка, 16- или 17-годишна. Вървях по улицата и ме спря мъж - изглеждаше доста сериозен, и ме попита дали
искам да работя като манекенка
Харесал ме, защото бях висока 1,70 м. В онези години нямаше толкова много високи жени, както е сега. И започнах да ходя по ревюта. Тогава се организираха балове в зала ,,България" - по 10 дни от 31 декември до 9 януари. Имаше програма с песни - Хачо Бояджиев беше режисьорът, свиреше оркестърът на Вили Казасян. Всички хумористи навремето участваха - Нейчо Попов, Енчо Багаров, Милчо Червенков. Също и Коста Цонев. А аз трябваше да участвам в ревю - то беше част от програмата на тези балове. И излязох на сцената с много голяма фуста - майка ми я беше купила за абитуриентската вечер. Над нея сложих красива червена рокля, която от горе до долу беше в малки черни копчета, с яка от кадифе. Имах много малка талия. И сега не ми е зле за годините, но тогава беше 55 см. И излизам на сцената, а в това време Коста е там и коментира ревюто: ,,Ау, какво хубаво момиче. Ау, и каква хубава рокля. Обаче сега, ако трябва тези всички копчета едно по едно да ги разкопчавам, абе доста време ще ми отнеме." След това се запознахме.
Как ви ухажваше той, как ви показваше, че ви обича?
- Разбрах, че ми е хвърлил око, веднага. Още същата вечер дойде при мен да ме попита дали мога да танцувам валс. Казах му: ,,Разбира се, научих се отдавна." И се състезавахме в конкурса за най-хубав валс. Не знам кои други са участвали, но наградиха нас. После ми купуваше портокали - продаваха ги само около Нова година
в един показен магазин зад ,,Шератон". Тогава бях ученичка в 11-и клас, нямах и 18 г., а той на 30 г. Майка ми не беше съгласна, но се омъжих. Спомням си, че едно от първите неща, които му сготвих, беше постен зелен боб. Беше учуден, че готвя хубаво, и ми каза, че досега толкова вкусно ястие не е ял.
Кой ви научи да готвите?
- Моята майка. Тя също като мен се е омъжила малка - била е на 18 г., а баща ми - 20 г. по-голям от нея. Той е от арменски произход. Имаха много хубав брак, но той умря ненадейно, когато бях на 13 г. Бяхме три деца - брат ми на 11 г., а сестра ми - на 6 г. Беше тежък период, майка ми работеше в магазин на ,,Пиротска". Когато тръгваше, ми поръчваше какво да сготвя вкъщи. И така се научих.
Как започнахте работа в телевизията?
- Тогава живеехме с Коста в малка къща с китно и пасторално дворче на ул. ,,Петър Берон", синът ни Митко беше вече на 2 г. Включих телевизора и чух как Кольо Филипов съобщава, че телевизията обявява национален конкурс за говорители. Документите се подават в радио ,,София", където се проведе и първият тур. Когато Коста се прибра вкъщи, му казах, че ще кандидатствам. А той ми отговори: ,,Ами, да. Гласът ти не е лош, може да пробваш."
Между другото, тогава бях нашумяла покрай снимките на филма ,,Нощта срещу 13-и". Една от главните роли беше на Коста, а аз играх негова племенница. Филмът тъкмо беше готов и не исках да ме свързват с него. Затова написах в документите арменското си име - Анахид Мелкон Тавитян, а не Цонева. Състезавах се с още 800 жени. После избраха 36 от нас, но постепенно всички отпадаха. Накрая останахме само аз и Мария Тролева.
Спомняте ли си първия анонс?
- Първото нещо, което казах, беше за детското предаване ,,Вълшебните бонбони". Научих си текста наизуст и казах всичко, без да мигам. Сред колегите си
бях известна с това, че
много бързо си уча репликите наизуст
Никога в живота си не съм използвала аутокю.
Внуците ви гледат ли ви в старите записи, разбират ли български?
- Арис е на 10 г. - той е големият син на дъщеря ми Ани, беше в България за 4-5 месеца. Тогава разбираше всичко, но сега не много. Брат му Ейтън, който е на 7 г., не разбира. Ани не говори на български вкъщи, защото съпръгът Тели е грък. Семейството му е емигрирало много отдавна в Америка и двамата общуват на английски. Моята сватя се опитва да ги учи и на гръцки - дава им по $1 за всяка научена дума. И те се стараят, за да вземат долара. Аз бях взела в Америка един буквар, по който да ги науча да четат.
Тази година ще дойдат всички в София за панихидата на Васко. Имам желание да отидем на Витоша, да ги разходя из София. Тогава със сигурност ще научат някоя и друга дума.
Значи си общувате на англиски с внуците?
- Да, аз отдавна го уча. Бях се записала на интензивен курс в ИЧС - департамента за езиково обучение. Курсът беше 3 месеца по 6 часа всеки ден. И сега в Америка се оправям сама - пазарувам, ходя всеки ден на гимнастика. В Америка живее и другата ми внучка - Мария, която е от дъщеря ми Теодора. Мария живее при баща си Роберто на 30 минути от Ани. Ходя и при нея на гости. А нейният брат Дейвид живее в Рим с Теодора - с него си говоря на италиански. Но общувам и на български. В Америка например открих мой братовчед - Асо, който е емигрирал, когато е бил на 23 години. Често се виждаме. Заедно ходим на опера, а с внуците си ходя на баскетболни мачове на ,,Никс" - това е нюйоркският отбор. Не са най-добрите, но и аз викам за тях.
На много места ходите, но най-много време сте в Америка. Обмисляте ли да останете там за постоянно?
- Подадох си документите за зелена карта и съм одобрена. Сега имам 10-годишна виза.
Какво ще правите оттук нататък?
- Заминавам за Асти - град в Северна Италия до Милано. Там живее сестра ми. След това ще отида и до Рим, където е малката ми дъщеря Теодора. Навсякъде се чувствам добре, когато близките ми хора са до мен.
Силвия Жекова
