Росен Босев
Концесия. На практика с това разполагат стотиците нотариуси, частни съдебни изпълнители и синдици в България. Държавата им е отстъпила свои ключови правомощия, които, ако бъдат практикувани недобросъвестно, могат да съсипят живота на гражданите и бизнеса. И това реално се случва. Както няма ДДС измама без участие на данъчен, така няма и имотна измама или кражба на фирма, при която някой нотариус да не е действал небрежно или злоумишлено. Чрез покварен синдик може да се контролира едно производство по несъстоятелност, а имуществото на дружеството да се „спаси" от реалните кредитори.
Ето защо още през 1910 г. в Министерството на правосъдието е създаден инспекторат, „който следи за правилното отправление на службата на съдебните инспектори, инспектора на нотариусите и инспекторите на съдиите изпълнители". Тази институция съществува и до днес.
В пълен мрак
Точно 117 години по-късно, без това да се отразило на общественото доверие в правосъдието или другите правни дейности, които държавата концесионира, в България действат две институции за контрол на правните професии. Едната е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чиято дейност по контрол на магистратите е що-годе публична. Но работата на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, който контролира голям брой различни правни професии - съдебни изпълнители, нотариуси, съдии по вписванията, синдици и т.н., тъне в пълен мрак.
На сайта на правосъдното министерство не само няма нито един публичен отчет на този вид контрол, но няма и данни колко са съдебните инспектори или поне кой е главният съдебен инспектор. Той се казва се Георги Данков, а името му се споменава цифром и словом три пъти на интернет страницата на институцията, ако се пусне на търсачка.
Няма хора
Под контрола на инспектората влизат общо около 1,600 души, работещи като държавни и частни съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, длъжностни лица по регистрацията в Търговския регистър, нотариуси, синдици. Но това не е всичко. Институцията "организира и координира наблюдението по прилагането на нормативните актове, свързани със съдебната система", следи за противоречия в съдебната практика на двете върховни съдилища, за да подсказва на министъра на правосъдието, че може да иска тълкувателни решения, провежда изпита за придобиване на юридическа правоспособност и т.н.
Всичко това в момента е поверено на 11 души - главен съдебен инспектор (със заплата на съдия в окръжен съд) и 10 съдебни инспектори (с възнаграждение като на районен магистрат). Всъщност последните са девет, защото един щат е незает. Броят на съдебните инспектори пада значително след 2010 г., когато са били 17. Те се подпомагат от двама главни специалисти.
Въпреки че още през 1926 г. в институцията е съществувала специализация (имало е съдебен инспектор, инспектори на нотариусите и на съдия-изпълнителите), подобно разделение не съществува в момента. От министерството обясняват: "При малкия на брой състав инспектори е невъзможна специализация по отношение на извършването на проверките." Или казано иначе - всеки трябва да разбира от всичко.
Не знаем точно какво и колко
Журналисти поискаха от Министерството на правосъдието информация за това колко сигнала са получени в инспектората през последните четири години и какво се е случило с тях. От институцията уточниха, че няма систематизирана такава информация и всъщност разполагат с данни само за последните две години (виж графиката). При това положение остава пълна загадка как точно досега министрите на правосъдието са оценявали работата на инспектората и са вземали решения да увеличават/намаляват неговия щат или да оставят на работа един или друг инспектор.
ЧСИ - основната мишена
От данните се вижда, че най-много жалби в инспектората се подават срещу частни съдебни изпълнители.
„През последните години имаме много добро взаимодействие с тях", коментира Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители. Той коментира, че помагат с експертен капацитет в случаите, когато проверките са с правна и фактическа сложност. „Освен това работим за уеднаквяване на практиката, защото има случаи, когато ние приемаме, че няма нарушение, а те мислят, че има. Както и обратното."
Според процедурата при получаване на сигнал срещу ЧСИ (синдик и т.н.) инспекторатът започва проверка, която завършва с акт, по който министърът преценява дали да сезира дисциплинарния орган към съответната камара. Тъй като министърът е страна в производството, той може да обжалва както отказа на дисциплинарния орган да наложи наказание, така и неговия размер. Общественото недоволство спрямо частните съдебни изпълнители, дължащо се както на злоупотреба с правото от страна на някои от тях, така и на непознаване на материята или на законови недомислици, стана причина за вълна от законодателен и институционален популизъм през последните години. Само в последния парламент има десетина проекта за промени в гражданския процес, пряко насочени към дейността на ЧСИ, дори и проект за закриване на камарата.
В същото време няма нито едно питане, отправено до министъра на правосъдието, какво точно прави, за да може инспекторатът му да бъде по-ефективен и прозрачен. А точно това е институцията, която трябва да гарантира контрола върху работата на сериозен брой регулирани правни професии, от чиято дейност зависят имуществото, бизнесът и сигурността на хората.
