Само преди седмица погледите на цял свят бяха вперени в бляскавата церемония по инаугурацията на новия президент Джо Байдън. Макар и по-различна от предшестващите я, както заради пандемията, така и заради безпрецедентните мерки за сигурност в американската столица, тя следваше строго определена програма.
Президентската клетва е единственият компонент от встъпването в длъжност, записан в Конституцията. Въпреки че никъде не е официално разписано, обикновено държавният глава се заклева пред съдия от Върховния съд.
От 1981 г., когато встъпва в длъжност президентът Роналд Рейгън, церемонията се провежда на западната страна на Капитолия, срещу Националния мол, с неговия символичен Вашингтонски монумент и Мемориала на Линкълн.
От 1829 до 1977 г. повечето клетви били полагани на източната веранда на Капитолия, както и в стара зала на Сената, залата на Камарата на представителите и Ротондата.
Последната инаугурация, която не е в Капитолия, е тази на Франклин Рузвелт през 1945 г., която е проведена в Белия дом.
През годините
са се наслагали различни традиции
които превръщат встъпването в длъжност на американския президент от обикновена клетва до целодневно събитие, включващо паради и множество приеми. На 30 април 1789 година първият избран за президент Джордж Вашингтон полага клетва в първата сграда на американския Конгрес в Ню Йорк и така поставя началото на церемониите по встъпване в длъжност на държавните глави. Всички инаугурации след него, от 1793 до 1933 г., са провеждани на 4 март, денят от годината, в който започва работа първото федерално правителство на САЩ през 1789 г., с изключение на годините, в които датата се падала в неделя. Датата е преместена на 20 януари чак през 1937 г. след ратификацията на 20-тата поправка на Конституцията. Полагането на клетва от новия американски президент се планира точно по обед, вашингтонско време, с изключение, ако датата се пада в неделя. Тогава церемонията се провежда на следващия ден. В резултат на това правило се създали няколко аномалии. Президент на практика нямало в продължение на 24 часа през 1821 г. През 1849 г. временният председател на Сената Дейвид Райс Атчисън бил обявен за президент за един ден. През 1877 г. пък след спор, породил Компромисът от 1877-а, Ръдърфорд Хейс бил заклет на тайна церемония на 3 март, преди Юлисис Грант да положи клетва ден по-късно, което повдигнало въпроса дали САЩ са имали едновременно двама президенти в един и същ ден. В съвремието президентът полага клетва в неделя на частна церемония и я повтаря отново на церемонията. Денят на инаугурацията, въпреки че не е официален почивен ден, се счита за празничен от федералните служители, които са работили за осъществяването му. Традиционно церемонията започва с пристигане на новия президент от Белия дом в Капитолия, обикновено съпровождан от предшественика си. Около или след 12 ч. на обяд президентът полага клетва, а след това произнася първата си реч. Вицепрезидентът полага клетва на същата церемония, непосредствено преди президента. От 1789 г. са проведени 58 церемонии по инаугурация, както и 9 за частични мандати заради смърт или оставка на избрания президент. С Джо Байдън,
клетва е полагана 76 пъти
от 46-ма президенти. Разликата в числата идва заради това, че дори при втори мандат, избраният президент отново полага клетва. Няма записани изисквания как точно да бъде положена клетвата. В традицията обаче се е наложило президентът да вдигне дясната си ръка и да положи лявата върху Библия, докато изрича клетвата. Веднага след това се чуват изпълнения на Военноморския оркестър на САЩ, докато едновременно гърмят 21 топовни салюта. След края им положилият клетва нов президент произнася и първата си инаугурационна реч. Както и много други обичаи в церемонията по встъпване в длъжност, и тази е започнала с Джордж Вашингтон през 1789 г.
Най-дългата реч е произнесъл Уилям Хенри Харисън през 1841 г., цели 8445 думи. Джон Адамс през 1797 г. изрича общо 2308 думи, от които обаче цели 737 са в едно изречение. През 1793 г. Вашингтон произнася реч с едва 135 думи. От 1937 г. в церемонията са включени една или няколко молитви, а Мая Ангелоу рецитира своята поема „On the Pulse of Morning“ на инаугурацията на Бил Клинтън през 1993 г., с което поставя още една традиция. След пристигането на президентския антураж в Белия дом е обичайно президентът, вицепрезидентът, техните семейства и членове на правителството да наблюдават инаугурационния парад, обичай, положен от Джеймс Гарфийлд през 1881 г. Парадът, който преминава в протежение на над 3 км по Пенсилвания авеню, включва военни и цивилни участници от всички 50 щати и Район Колумбия. През 1829 г., след първия си инаугурационен парад, Андрю Джаксън дава публичен прием в Белия дом, по време на който 20 000 души нанасят толкова разрушения, че Джаксън
трябва да избяга през прозорец
Независимо от това, приемите в Белия дом продължават, докато продължителните следобедни паради не започват да създават проблеми с графика. Съживявайки идеята през 1989 г., президентът Джордж Буш покани обществеността на „Американски прием в Белия дом“ в деня след встъпването в длъжност.
Встъпителният парад на Гроувър Кливланд през 1885 г. продължава три часа, като в него се включват 25 000 участници. Осемдесет години по-късно парадът на Линдън Джонсън включва 52 избрани групи. През 1977 г. Джими Картър стана първият президент, тръгнал пеша за повече от една миля по маршрута до Белия дом. Разходката се превърна в традиция, която се съчетава по церемония, ако не по дължина, от последвалите президенти. През двадесети век два пъти няма парад по Пенсилвания авеню. През 1945 г., в разгара на Втората световна война, четвъртото встъпване в длъжност на Франклин Д. Рузвелт е просто и строго, без фанфари и официални тържества след събитието.
През 1985 г., с температура около -14°C, всички събития на открито за втората клетва на Роналд Рейгън бяха отменени или преместени на закрито. Четири години по-рано за първата инаугурация на Рейгън обедната температура е била необичайно висока за януари - цели 13°. В политическата история на Щатите конфликтите между отиващ си и новоизбран президент не са прецедент. Когато през 1801 г. Томас Джеферсън за първи път полага клетва във Вашингтон, на церемонията не присъства предшественикът му Джон Адамс, който въобще не е поканен. Друг американски президент – Джон Куинси Адамс, категорично отказва да уважи своя наследник Ендрю Джаксън. Церемониите през годините винаги са привличали публика, а архивите пазят много интересни моменти. Като снимка от март 1857 г. – първият фотодокумент, запечатал клетвата на 15-ия президент Джеймс Бюканъм. Инаугурацията на Линкълн е на фона на все още незавършената сграда на Капитолия.
При встъпването си в длъжност 30-ият президент Джон Калвин Кулидж за първи път използва автомобил, а церемонията за първи път е предавана на живо по радиото. Докато милиони зрители покриват всяка точка, президентът Хари Трумън преминава през столицата, а жителите на Вашингтон го приветстват. Инаугурацията на Труман е
първата предавана по телевизията
На тържествения парад по времето на Дуайт Айзенхауер за първи път са показани ракетни установки. В парада е включен дори номер на слон от група циркови артисти. На президентския бал на Джон Кенеди през 1961 г. сред гостите са Франк Синатра и Нат Кинг Кол. Джими Картър пък е първият президент, който заедно със семейството си изминава пеша пътя от Капитолия до Белия дом. Клетвата на Роналд Рейгън все още държи рекорда за най-много зрители – близо 42 млн. американци. Тази на Бил Клинтън е предавана за първи път по интернет. А инаугурациите на президентите Барак Обама и Доналд Тръмп породиха спор къде зрителите са били повече. Заради пандемията от COVID-19 в Националния мол, където обикновено се събират американските граждани, тази година бяха поставени стотици флагове на САЩ.
