Като президент Барак Обама представлява най-вече средностатистическия американец (и това смятам, че е комплимент), но до определен момент: той все пак е черен. Ала това е и фактически неговото голямо постижение: 150 години след най-жестоката война в нашата история, която сложи край на робството, Америка наистина имаше нужда от черен президент. Да, добре, той е и извънредно секси, но учебниците по история ще преливат по-скоро от коментари за цвета на кожата му.

Също така и Мит Ромни като президент би представлявал средностатистическия американец - докато не стане ясен един факт - той е мормон. От друга страна обаче, Америка има нужда тъкмо от президент мормон, тъй като никоя друга църква не е толкова американска, колкото мормонската. Казвам това от собствен опит: аз самият съм израснал в семейство на мормони. Вече не съм член на тази общност, но знам, че учението на тази вяра макар и да е християнско, е структурирано по съвсем различен начин в сравнение с типичната европейска християнска теология. А и всички мормони знаят колко американска е тяхната църква. Първо, мормоните са напълно свободни, те са изцяло по своя воля тук, на земята. Второ, тази религия започва с пословичното американско „позитивно мислене": и имайте предвид, че това е въпрос не само на настроение, а се базира на основата на мормонската теология. Преди да дойдем на земята, Бог тактично ни е предупредил: там долу няма да има само захарен памук, а някои от вас така лошо ще се държат, че няма да могат след това да се върнат и да застанат отново пред Бог. Така че той оставя на нас избора: който не иска да ходи там, да не ходи - никой не го кара насила. С други думи, ние сме знаели какво правим, идвайки на белия свят. Ето защо един мормон не може никога да каже: „Това тук изобщо не съм си го избирал!" Заради това той и не може да се оплаква, че животът е несправедлив, нечестен. Това е една сделка, която сякаш е сключена на тъмно, но човек трябва да спазва поетите задължения. Ние всички сме деца на Бог. В пред-земния живот, преди да имаме тяло, ние всички сме познавали Бог като свой баща и неговата жена (да, той е имал такава, в противен случай как би се случило всичко) - като наша майка. Така Христос е наш брат. (И Хитлер също.)

Всичко това обаче си има своите последици - защото децата, както знаем, в един момент порастват и искат да станат като баща си (особено когато той е Бог). Мормоните вярват, че всеки, който издържи изпитите (изпитанията) в земния си живот, и след смъртта си ще може да направи кариера: с други думи, ще може да стане Бог. Бракът при мормоните е по-романтичен, отколкото при католиците - когато един мормон се жени, той сключва брачен съюз, който е не само до края на живота - той/тя се свързва със своя партньор и за след смъртта, във вечността. Мормоните обещават това още през своята младост и го правят с такова самосъзнание, че ден и нощ носят бельо, което е със специални символи, за да им напомня на техния обет, даден пред Бог.

Повярвайте ми: мормоните знаят, че подобни действия са странни за модерния свят и че другите могат да им се подиграват - но те го правят, защото приемат нещата съвсем сериозно. Всеки може да носи кръстче на врата си или пък да се моли с броеница в ръка, но да кара сърф по долно бельо? (Вярно, че при каране на сърф човек може да си свали долното бельо, но това братята ми го разясниха едва след като излязох от водата.)

Наистина Богът на мормоните е необичаен. И това дава своето отражение. Веднъж, когато си говорех с една германска приятелка, тя изфуча: „Вие, американците, сте големи грандомани!" И имаше право. За разлика от нас, европейците се надяват във вечността щастливо и смирено да танцуват в краката на Бога. Европейското християнство се основава на феодалната утопия, че накрая Бог като един справедлив Цар на царете ще царува над всички и над всичко и ние - неговите поданици, ще му пеем безспирно благодарствени и хвалебни песни и никога няма да ни хрумне и ние да станем царе. Но дали това ще ни бъде достатъчно?

Ние, американците, мислим по съвсем различен начин - никой от нас няма желание вечно да си седи на едно място и да пее славословия. Ние предпочитаме сами да контролираме нещата. Всеки един от нас може да стане президент, така че е логично и всеки един от нас да може да стане Бог, нали така? Така че една подобна религия може да се появи единствено в Америка: ние демократизирахме западния свят, така че можем да демократизираме и небето. Алелуя!

Ерик Хейнсън, Би Би Си