Дан Бланкеншип може би знае какво има на Оук, но докато не казва, а и докато никой нищо не е намерил там, твърденията му са под съмнение
Продължение от миналия брой
Историкът Р. Харис, описал първи остров Оук, твърди, че чашата била скрита тук от масони. С това подготвителната работа на Бланкепшип завърши, но той все още не бързаше с разкопките. До него достигнаха слухове, че в Хаити има подземия, в които карибските пирати криели някога своите съкровища. Разказваха още, че тамошните лабиринти много приличат на тези на остров Оук. Бланкепшип взе самолет и излетя за Порт-о-Пренс. Подземията той не успя да посети, но се срещна с човека, който преди години откри едно от пиратските съкровища, оценено на $50,000, и го изнесе от Хаити по контрабанден път. Разговорът с търсача контрабандист наведе Бланкепшип на мисълта, че едва ли пиратите са тези, които са построили подземните съоръжения.
Някой ги е направил, преди Кид и Черната брада да се появят на бял свят. Може би испанци? В началото на XVI век испански кораби сравнително редовно извършваха курсове от новооткритата Америка до Европа. Може би командващите флотилии само заблуждавали испанския крал, че част от корабите ведно с товара са станали жертва наураганите, докато в действителност укривали част от награбените съкровища в подземията на остров Оук?
Бланкеншип тогава все още не знаеше за изследванията на професор Вилхелм, защото ако професорът беше направил своето откритие по-рано, то двамата непременно щяха да намерят общ език. Като се върна от Хаити, Бланкеншип се установи на острова, но не бързаше с конкретни действия. Първо обходи целия остров, огледа внимателно всеки квадратен метър земя и това даде някакви резултати. Той намери много
предмети и улики, останали незабелязани
от неговите предшественици. Така например в пясъка около залива на контрабандиста откри зарити останки от стар платноход - детайл, показващ невниманието на предните търсачи на съкровища. Всички без изключение толкова много бързаха да проникнат в подземните шахти, че изобщо не оглеждаха повърхността. Кой знае колко тайни и явни знаци, колко предмети и други доказателства, търкалящи се буквално в краката на иманярите, са били унищожени от булдозерите! Завесата се повдига - Цепнатината, получила наименованието „Шпур 10 X", е разположена на 200 фута в североизточна посока от шахтата на Мак-Хиис. За първи път тя беше сондирана през октомври 1969 година. Тогава нейният диаметър не превишаваше 15 сантиметра. Защо Бланкеншип се заинтересува точно от нея - трудно е да се каже. Както и до е, но той разшири отверстието до 70 сантиметра и укрепи стените с широка метална тръба. Тръбата беше спусната на 180 фута и опря о скален пласт. Това не разколеба Бланкеншип. Той се зае с пробиването на скалата. Интуицията му подсказваше, че търсенето трябва да се води точно на това място. Сондата слезе още 60 фута надолу и попадна в запълнено с вода пространство.
Август, 1971 година. В „Шпур 10 X" е спусната портативна телевизионна камера, снабдена с допълнителен източник на светлина. Самият Бланкеншип седи в палатката пред телевизионния екран. Камерата достигна кухината и започна да описва кръгово движение. И в този момент от палатката се дочу вик. Помощниците на Бланкеншип се втурнаха вътре в очакване на най-лошото и завариха своя шеф в състояние, меко казано, на екзалтация. На екрана се виждаше една огромна пещера, явно с изкуствен произход и в центъра - сандък. Но не сандъкът накара Бланкеншип да извика неистово - точно пред обектива на камерата плуваше... човешка ръка! Да, отсечена човешка ръка. В това той можеше да се закълне. Когато помощниците се втурнаха в палатката, Бланкеншип успя да се овладее и реши да изчака реакциите на другите. Но те като че ли нищо не виждаха. Дали няма халюцинации! И ето че някой се обажда: „По дяволите, Дан!
Та това е човешка ръка!"
Но Даниел е хитър човек. „Може би е ръкавица" - казва той. „Дявол с ръкавици - намесва се втори работник. - Всички кости могат да се преброят!" Когато Бланкеншип и всички останали се опомниха, беше вече късно. Ръката изчезна от фокуса на телекамерата и никой не се сети да я фотографира. После Бланкеншип прави снимки многократно. На някои от тях се виждаше „сандъкът" и размазано изображение на ръката. Но всеки фоторепортер би го заподозрял във фотографски трик. Тогава реши да се спусне в „Шпур 10 X" и да извади оттам нужното доказателство. Но понеже спускане на човек на огромна дълбочина през 70-сантиметров отвор е твърде рискована работа, решиха да отложат това за следващата есен.
Сезам не се отваря - септемри 1972 година. На остров Оук е последната от всички известни досега експедиции. Нейният началник, Даниел Бланкеншип, се готви да
слезе в тесния процеп, за да даде най-после отговор на загадката, вълнувала търсачите на съкровища в продължение на 200 години. Първото пробно спускане стана на 16 септември. Бланкеншип достигна дълбочина 17 метра и се увери в изправността на апаратурата. След два дни последва второ спускане. Сега Даниел реши да стигне до самото „съкровище", за да го огледа. Спускането вървеше нормално. За две минути той достигна долния край на 75-метровата метална тръба, след това пропълзя в шахтата и се озова в пещерата. Нищо не се виждаше. Водата беше мътна, а светлината на фенера - недостатъчна. След минута и половина Бланкеншип дръпна два пъти въжето - можеха да го издигнат.
- Почти нищо не се вижда - разказваше после той. - Едва на около три фута и по-нататък - мрак. Впрочем това е голяма кухина и в нея нещо има. Но какво е то - трудно е да се каже. Трябва повече светлина. На дъното има боклуци, парчетии и всичко е покрито с тиня. Поради тинята водата е мътна. Следващия път ще се оглеждам по-добре. Най-главното е да се добера отново до пещерата.
21 септември - трети опит. Този път Бланкеншип се спуска с камера, снабдена с мощен източник на светлина: два автомобилни фара. Но резултатите отново са плачевни - фаровете не оправдаха надеждите и
светлината не можа да пробие през мътната глинеста вода.
Последната надежда остана във фотоапарата със светкавица. Последното четвърто спускане стана на 23 септември. Но и фотоапаратът със светкавица не беше най-удачното решение. Когато Бланкеншип сваляше леководолазния костюм, той се оплака на приятелите: „Да се правят снимки е безсмислено. В тъмното даже не успях да проумея от коя страна е обективът на този дяволски фотоапарат. А и светкавицата не помага. Имаш чувството, че изобщо я няма. Обидно! Спускаш се на голяма дълбочина, знаеш че там има нещо, а при най-малкото движение повдигаш такива облаци тиня, че е невъзможно нещо да се забележи."
Остров Оук грижливо пази своите тайни. Много неща вече са известни, но отговор на главния въпрос - има ли там съкровище и какво представлява то - все още няма. Да хвърли светлина върху загадката може само някой нов сериозен изследовател или Даниел Бланкеншип. Но Бланкеншип мълчи.
- Няма да давам никакви изявления - казва той. - Не възнамерявам никому нищо да разказвам. Не искам тълпи от маниаци да викат на всеки ъгъл, че те са ми открили секрета. Не искам да почне между хората ми разправия заради богатства. Единственото, което мога да кажа за съкровището, е, че пиратите нямат нищо общо с него. Струва ми се, че зная какво има долу и този „сандък" е по-грандиозен от всичко, което можете да си въобразите. Теориите за съкровище на инките, на английски монаси и други са любопитни, но неправдоподобни. Те са все около истината, но не и самата истина. Това, което се намира под острова, остава встрани от всяка теория. Всички хипотези и легенди бледнеят пред това, за което се досещам... А пиратите нямат нищо общо. Ако мислех, че капитан Кид има пръст в тази история, отдавна да съм напуснал острова. Капитан Кид е момченце в сравнение с тези, които са строили тунелите. Тези хора не са лъжица за устата на пиратите, те са много по-значителни, отколкото всички пирати и всички морета, взети заедно!
Виталий Бабенко, сп. “Космос”
