Когато стана ясно, че Доналд Тръмп ще спечели изборите за президент, той обяви, че е получил „безпрецедентен и мощен мандат“. Близо месец след изборите все още нямаме финален резултат – причината е, че има много места където разликите са под половин процент и се налага повторно преброяване. За привържениците на конспирациите – винаги е било така и така ще продължи да бъде. За тези, които следят политиката от тяхното превъзбуждане по Тръмп обаче, спецификите на американската избирателна система, са новост. Не можем да отречем, че изглеждат странно и понякога нелогично на европейските ни привички.
Да се върнем на мандата – Тръмп визира, че победата му е била толкова голяма, че избирателите са му гласували доверие да направи радикални промени в американската политическа, социална и обществена система. Цифрите обаче показват друго.
Без все още да имаме финални резултати от преброяването е ясно, че повече хора са гласували срещу Доналд Тръмп отколкото за него. Към този момент той събира 49,9% от всички гласове, което означава, че мнозинството избиратели са предпочели друг кандидат. Разликата му с Камала Харис пада под 2,3 милиона от общо около 150 милиона подадени гласа. Това е значително подобрение за Тръмп от 2016 г. когато получи по-малко от 46% от гласовете и от 2020 г. – около 47%. Всъщност през 2016 г. Хилари Клинтън получи около 2,9 милиона повече гласове от Тръмп, но загуби изборите заради системата на електоралния колеж в САЩ, която избира президенти.
Там победата на Тръмп също не е нито безпрецедентна, нито мощна. Тръмп получава 312 електорални гласа – с 8 повече от победата му през 2016 г. Но в исторически контекст – победата му се нарежда на 44-о място за последните 60 избори.
Но Тръмп подобрява резултата си на много места – с почти всички демографски групи, в големите и малките градове, селските райони. Той подобрява резултата си от предишните избори и в типичните демократични щати като Ню Йорк и Илинойс. Това обаче не е достатъчно да обяви, че избирателите са му дали мандат. Всъщност данните показват, че по-доброто представяне на Тръмп на много места се дължи не на придобити нови избиратели, а на загубени такива за демократите.
„Ако някога е имало мандат, не е това“, казма Ханс Ноел, доцент по държавно устройство в Джорджтаунския университет. През последните 75 години само трима президенти – Джон Ф. Кенеди през 1960 г., Ричард Никсън през 1968 г. и Джордж У. Буш през 2000 г. – са имали по-малка преднина от тази на Тръмп.
В Конгреса нещата не изглеждат много по-добре за републиканците. Те ще имат преднина от 53 на 47 гласа в Сената. Там законите се приемат в повечето случаи от 60 гласа. В Камарата те имат мнозинство от 220 на 215. Заради някои назначения на Тръмп в новата му администрация в първите 100 дни от неговото управление тяхното мнозинство ще е вероятно само от 1 глас.
Това, което знаем от изборите е, че избирателите смятат, че страната е на грешен път. Късно взелите решение за кого да гласуват не харесваха високите цени, чувстваха се притиснати и искаха нещо различно. Но е нелепо изборният резултат да се чете като мандат за абсолютната лавина от лудости, която Тръмп и републиканците планират за втория му мандат в Белия дом.
От плана за използване на военните за насилствена депортация на милиони мигранти от страната - и евентуално арестуване на хора в демократичните щати, които не се съобразяват с безскрупулният им план депортации; идеята за премахване на американско гражданство по рождение, което е записано в 14-та поправка; за използване и злоупотреба с Министерството на правосъдието като инструмент за възмездие срещу предполагаемите политически врагове на Тръмп; за използване на Федералния комисия по комуникациите за натиск върху медиите, които са критични към Тръмп; заплаха за здравето и благополучието на транс хора и жени; и за повишаване на цените на почти всичко с мита върху стоките, които хората купуват всеки ден. Всичките тези политики са извън това, което мнозинството хора в тази страна искат. И всъщност когато говорите с избирателите на Тръмп те не вярват, че той ще направи тези неща. Често ги чуваме да казват – „Той само така си говори“. Но от номинациите му за хора в неговия кабинет, до назначенията на авторите на скандалния „Проект 2025“ става ясно, че той възнамерява да прави точно това, което говори. А идеята, че народът му е дал мандат за това е по-налудничава от самия него.
